Ванка фирма „08

Краткият зимен ден се приближаваше към своя край. Времето се влошаваше. Сега силен вятър биеше в лицето, изтласкваше снежния прах изпод краката ни 058. Вървяхме по пътя, войниците прегърбени, наведени на земята. Клапите на шинелите им пърхаха във въздуха като крила. Без сън, без почивка, през цялото време на крака. Вървиш сякаш полузаспал, не забелязваш монотонността на пътя. Вървяхме дълго време, а след това край пътя се появиха две къщи в полу изоставена ферма или някогашно село. Заповядах на войниците да полегнат по пътя в една канавка, изтрих снежния прах от шапките и раменете си, почуках ботушите им на прага на верандата и през ниска врата влязох в хижата, където се намираше командирът на батальона. Командирът на батальона ме видя и махна с ръка, „казват, почакайте там, на улицата, ще ви се обадя“. Не го разбрах, влязох в хижата и седнах на една пейка до стената. Не ми хрумна, че трябва да се върна на улицата и да изчакам обаждането там. Седях на пейка зад гърба на командира на батальона, а на масата той проведе бизнес разговор с щаба Максимов. Видях Максимов няколко пъти в тила на полка отвъд Волга 059. Максимов беше нисък, с тясно лице и сиви, безцветни очи. Той седеше на масата без овче палто. Беше с кожено яке без ръкави. Хижата беше гореща и силно опушена. - Дивизията напредва ... - чух гласа му. - Продължихме напред само тук. Лявите и десните неща не са важни. Нашият напредък в този сектор 060 не среща вражеска съпротива. Но германците все още държат границите си на Волга. 920 полк претърпява тежки загуби при Емаус. 250-та дивизия заседна при Городня 04. Два батальона 634 все още стоят край село Чуприяново. Нашата задача е да развием настъплението и до края на утре да превземе село Алексеевское ... Тежък сън ме обзе и аз 061 заспах. Не чух за какво продължи разговорът на Максимов с командира на нашия батальон.

След известно време командирът на батальона, без да се обръща, каза на пратеника да излезе на улицата, да ме намери и извика в хижата. - Да, премести се, дай го тук бързо! Пратеникът излезе на улицата, обиколи две къщи и плевня и се върна без нищо. - Търсете заедно! - повиши глас командирът на батальона. - Къде е неговата компания? - Ротата е тук, другарю командир на батальон. Войниците казват, че командирът на ротата не е на улицата. - И къде трябва да бъде той? Търсете усилено! Бягайки заедно, пратениците се върнаха отново. - Другарю старши лейтенант! Ето личния санитар на командира на ротата. - Къде е командирът на вашата рота? - Лейтенант 062 дойде във вашата хижа, сам го видях. Той не се върна от теб.

Мина още половин час. Седях на пейка в задния ъгъл и спах за всичко. Вярно, не трябваше да спя дълго време. Някой ме тресеше за рамото. Отворих очи и погледнах будителя с тежък поглед. Това беше командирът на батальона. - Претърсихме го, а той се охлажда на пейката тук! - Извадете картата си и елате тук на масата! Показаха ми маршрута на картата и поставиха задачата. - На разсъмване на следващия ден трябва да вземете село Алексеевское. След като закрепих таблета си, излязох на верандата, погледнах армията си, покрита с бял сняг, поех дълбоко въздух, извадих кожени ръкавици от пазвата си, нагласих колана на кръста си 063 с обичайно движение на ръката си и слязох по стъпала от верандата. Е, всичко вече е на мястото си. Сега можете да дадете команда за изход. Малко по малко, без да бързаме, слязохме в низината, до ръба на гората, стигнахме до разклон на пътя, завихме по неравен път, почистен от сняг и тръгнахме към неизвестна дестинация 064.

Аз 083 стоях мълчаливо, оглеждах навеса, докато аз самият търсех решение и преглеждах в паметта си различни опции. Как да го приемате без загуба? Седят ли германците в обора 084 или не? Ако там няма никой, тогава можете да отидете на открито! Ако германците са там, ще има загуби. Изпращането на двама войници на тест е най-лесно! Войникът ще бъде убит пред очите на всички, както беше при разузнавачите. Как ще се грижа за това? Загуба на войник, за да разбере дали германците седят в плевнята! - Отдавна ли се грижите за него? - питам отново Черняев. - За кого, за него? - Зад обора! Не разбираш ли за какво говорим? - Погледнах и какво? - Слушай, Черняев, защо ти като евреин отговаряш на въпросите ми с въпроси? - Поглеждали ли сте обора дълго време или не? Има ли германци в обора? - Не! Изглежда празна! - Заповядах ти да не сваляш очи, а ти - [някак] празна! - Тъй като е празно и вие сте сигурни в това, вземете двама войници и лично отидете там, а аз ще ви наблюдавам оттук, от ръба на гората! - Би било необходимо, лейтенант, първо пуснете войниците да отидат там за разузнаване! - Ето ги с тях! - Заповядано ти е да гледаш и явно цяла нощ си мечтал за любов 085. Сега, сега, вземи това сам! Да изпратиш двама войници напред не е трудна работа, тук трябва да измислиш нещо друго. Полето е отворено, няма храсти. Няма къде да обиколиш обора тайно. - Е, Черняев? - Не знам! Трябва да помислиш, Черняев. При такова студено време германците не издържаха дори два часа. Ако гледате плевнята, ще забележите нещо. Може би са имали промяна. - Не знам! Най-лесно е да се каже! - Виж! Пътят до самото село е разчистен, от двете страни на пътя немците натрупват снежни преспи. Сараят от пътя е малко встрани. От обора пътното корито не се вижда. Облечете чисти камуфлажни палта и пълзете, без да повдигате глава, придвижете се зад ръба на снега до навеса. Ако при приближаването на бараката германците открият огън, ние със Сенин ще ви подкрепим с пушка. Под прикритие на огъня ще бъде възможно да се доближите до навеса. Ще го заобиколите на две групи от двете страни. Вземете навес, ще помислим как да проникнем в селото без загуба. Ще отидете в две групи. Първата група са двама войници и вие. Втората група се ръководи от сержант и шестима войници. Останалите засега ще бъдат с мен, тук, в края на гората. - Някакви въпроси? - Не! - Какво не е? - Няма въпроси! - Ще добавя още. Мисля, че оборът е празен. Но не се впускайте в буйство, бъдете внимателни! - Хайде малко по малко, излез напред! Втората група ще започна след вас. Черняев известно време пълзеше тайно по пътя. Но след това се изправи и се появи на фона на тъмна стена, даде конвенционален сигнал, размахвайки ръце над главата си. Стана ясно, че оборът е празен. Заповядах на Сенин тайно да се приближи до навеса с взвод, докато аз и санитарът, навеждайки се, хукнахме по пътя напред. Черняев вече беше в обора. Цялото село се виждаше ясно през пукнатината от обора. В това нямаше съмнение. Пред нас беше същото село 086, което трябваше да бъде превзето до 087. Късата страна на селото с формата на буквата „Т“ се намираше на кръстопът. Дълга улица под прав ъгъл вървеше на север 088 вдясно покрай подножието. Селото стоеше в подножието на височина 219 и нула. Оттук, от пукнатината на навеса, се виждаха ясно и двете улици, отделни къщи и навеси. Погледнах през празнините 089 към небето. Светлинните петна в небето изчезнаха, небето забележимо потъмня. Във въздуха се появиха снежинки. Отначало бавно и рядко, а след това все по-бързо започнаха да падат на земята. И сега пред пукнатината на бараката изплува твърд бял саван 090. Селото веднага изчезна от погледа. - Е, Черняев, ти си изключително късметлия! - Кръв от носа, след няколко минути последната къща трябва да е ваша! - Бягайте по оградата и навлизайте в градината! Ние ви следваме! Когато войниците на Черняев 091 влязоха в градината, не чаках да стигнат до първата къща. - Хайде бързо! - извиках на Сенин и хукнахме към селото.

По това време в полка и в дивизията вървеше трескава работа. Решено е да се превземе село Мариино с изненадващ удар от силите на два полка. Дивизията бързаше. Германците не знаят нищо за нашия напредък. Вземете направо Мариино и отсечете пътя към германците от Емаус и Городня. Четири батальона от двеста войници бяха докарани да превземат селото. Стрелковите роти получиха картечни екипажи от тежки картечници "Максим".

По това време бях млад и глупав. В същото време имах доста обтегнати отношения с полка. Не бях сибиряк, техен сънародник и нямах познати или другари сред персонала. В полка ме смятаха за непознат. Често чувах: „Изпратете този москвич! И този бизнес ще свърши! " И сега, когато фелдшерът започна разговор с мен относно освобождаването от отговорност, аз не се съпротивих и отговорих със съгласие. Ако сега не играя за известно време, тогава ще вкарам войници, които са участвали в битки в компанията. Хората вече са били обстрелвани. Те няма да избягат от бойното поле. А войниците, пристигнали отзад, трябва да бъдат обучавани и обучавани. Вечерта до медицински взвод се качи вагон. Той се закашля в ръкавицата си и се почеса по тила с камшика. - Какви въшки са яли? - казах аз, усмихвайки се приветливо. Каруцата се поколеба, замисли се и колебливо попита: „Отивате ли, лейтенант, в щаба на полка?“. - Той е! - Дойдох за теб! - Сега ще вляза, ще се сбогувам с фелдшера и веднага ще отида. Той докосна коня си с юздите и ние се претърколихме, претърколихме се по снежните преспи. Конят не е проходим, а джогинг, бавно, влачейки селските шейни. Където беше необходимо, тя направи бавна стъпка, претърколи се през снежните преспи и разтърси страни по хълма. Тя се поклащаше плавно, често изсумтя, обърна глава и погледна господаря си. - "О, добре!" той й говори, без да я докосва с юздите и без да се движи в шейната. Неговото „Е, добре!“ - тя разбра. Конят във войната също имаше своя съдба и свои пътища. Убитите войници бяха хвърлени в снега, а конете бяха оставени да ядат. Скоро, скърцайки с валове, конят се обърна настрани и ние влязохме в тихо село. Каретата, както беше уговорено, ме отведе до мястото. „В края на селото - каза ми началникът на персонала - има две къщи в покрайнините. Има бригадир и петдесет войници. Вижте ги в списъка. Това е вашата нова компания. От началника на кабинета отидох до края на селото.


Бележки под линия
* 01 [Според старожила, в Игнатово е имало погребение на германски войници.]


* 02 [Части от 54-та кавалерийска дивизия.]


* 04 [По-вероятно уреждане. Емаус - Городня.] Карта (50 kb) Схема 15 (50 kb) Източник


* 05 [село Гускино, известен още като Алексеевское.] Карта (50 kb) Снимка (50 kb) Карта (50 kb)


* 07 [Беше кола.] Карта (50 kb)


* 09 [„Zagen zi kurtz, klar und langzam!“ - Говорете кратко, ясно и бавно.]