В Русия учеха така

Това е малък разговор за това как са учили в руските училища XI-XVII

Преглед на съдържанието на документа
„В Русия учеха така“

В Русия учеха така

Днес ще говорим за това как са се появили училища в Древна Рус, какви са били, как са се развивали.

Знаете ли какво представляват хрониките?

Хроники - исторически съчинения от XI-XVII век, в които разказването се извършва през годините. Историята за събитията от всяка година обикновено започва с думите: „през лятото“ - оттук и името „хроника“.

Хроника 99г. сочи, че княз Владимир Ясно слънце. след покръстването на киевците той започва да строи църкви, да назначава свещеници и да събира деца на знатни личности за обучение на книги. За да се укрепят позициите на християнството, в градовете и селата започнали да се строят църкви и те се нуждаели от компетентни и обучени свещеници. [3]

Княз Владимир даде заповед да се изберат деца от семействата на „най-добрите хора“ и да се заведат на „книжно обучение“. За древните руснаци обаче подобно нововъведение беше диво, новата вяра беше чужда, а училището беше непонятно и ужасно. Майките на тези деца плакаха и вярваха, че децата не са готови за училище. Децата се обучавали в църкви и манастири. Свети Сергей Радонежки се смята за покровител на учениците. [един]

Думата „училище“ първоначално произхожда от Древна Гърция, но значението й е било съвсем различно - „свободно време, почивка“. Това свободно време обаче не беше празно - означаваше философски разговори в свободното им време от работа. Постепенно философите имали постоянни студенти и тази концепция започнала да обозначава образователния процес. И когато възникна необходимостта от специални стаи за обучение на деца, те също бяха наречени училища в знак на почит към тази традиция. [2]

Децата започват да учат през 18-19 век. от седемгодишна възраст. Момчетата бяха дадени да се научат да четат и пишат, а момичетата бяха научени да шият, бродират, предат, тъкат.

Преди обяд имаше часове с 10-15 почивки, децата имаха право да тичат в двора. По обяд те пуснаха вкъщи, за да хапнат отново и да се учат, не питаха домашни, всички преподаваха в клас, повтаряйки в хор. Който не е запомнял текстове или е бил пакостен, го чакат грах и пръчки.

Ученето продължи до Великден, родителите донесоха дърва за огрев, слама, свещи в училище. На ученика се плащало с брашно, картофи, сланина.

След като напусна училище, човек стана грамотен и беше наречен грамотен. Грамотността по онова време беше печеливш занаят. Защото неграмотни хора се обръщаха към тях за помощ. Особено ревностни станаха книжовници, тоест книжници и в онези времена имаше много малко.

По това време в Русия бяха преведени огромен брой книги от гръцки език и това означаваше, че първите читатели и любители на образованието започнаха да се появяват в Русия. В древна Русия книгата е била на голяма почит. Ако имаше пожар, първо се спасяваха книги.

Навремето те казваха, че „книгите са същите реки, които ще напояват Вселената“.

Принцовете на древна Русия са били образовани хора и са обръщали голямо внимание на обучението. Княз Святослав, синът на Ярослав Мъдри, изпълни с книги всички складове на двореца си. Бащата на Владимир Мономах, Всеволод, владееше свободно пет езика, а самият Владимир Мономах беше писател.

Развитието на училищата и образованието в Русия е спряно поради инвазията на монголско-татарските завоеватели през 13 век. И едва от 16-ти век училищата в Русия започнаха да се възраждат.

Списък на източниците на информация

1. Лагунова С.А. списание "Четете, научете, играйте" №2 2010