В какви творби са показани предмети като живи? Защо писателите имат нужда от това?

Задания по литература за 2 клас В кои произведения от раздела обектите са показани като живи? Защо писателите се нуждаеха?

Много предмети се появяват пред читателя в жив образ в стихотворението на Чуковски „Скръбта на Федорино“ - това е сито, метла, покер, чайник, маса, не можете да изброите всичко. Тази техника на анимиране на неживи предмети е била използвана от Чуковски за засилване на ефекта. Fedora не миеше чиниите и не почистваше къщата и затова всички предмети от бита оживяха и избягаха от нея ужасени.

В този раздел има и такъв предмет като Живата шапка - шапка, която макар да си оставаше обикновена шапка, се държеше като жива, защото под нея имаше коте. Тази техника е била използвана от писателя Носов, за да покаже как нещо необичайно може да бъде плашещо и в същото време разгадаването на мистерия може да бъде много забавно.

Творбите вече са посочени, но искам да изясня втората част на въпроса: защо да използвам тази техника.

Бих използвал тази техника за дете или човек „в хода на пиесата“, за да установя по-добро отношение към необходимите неща и така ще му стане по-лесно да се справи и те ще станат по-подобни на него.

И ето как работи!

Съществува естествен, но отворен в закона за сциентологията "триъгълник ARC".

Според този закон това, с което увеличавате комуникацията - за това имате повече съчувствие и става по-реално за вас и в резултат на това е по-добре контролирано и по-добре разбрано и причинява по-малко негативизъм, но повече радост при общуване/работа то и така става все по-добро и желано.

И в края на краищата, в пиесите/историите „moidodyr“, „скръбта на Федорин“ - има много комуникация с чинии и мивка - и по този начин се увеличава симпатията към съдовете и мивката, към ароматния сапун и пухкава кърпа и т.н. . - и детето вече ще има по-голямо желание да общува с тези предмети и да получи още повече удоволствие от използването им/общуването с тях.