Публикувано на ref.rf
В Беларус са създадени горивна, машиностроителна, химическа промишленост, стартира производството на изкуствени влакна, трикотаж.

През годините на втория петгодишен план (1933-1937) е постигнато 1.9-кратно увеличение на брутното производство. Тази цифра е по-ниска от планираната (3,8 пъти). Пуснати са в експлоатация Гомелският стъклен и Кричевски циментови заводи, Оршанската ленена мелница и други.

През годините на предвоенните петгодишни планове в БССР е създадена нова материално-техническа база, изградени са над 1000 предприятия, в т.ч. 400 големи. Минск, Витебск, Могилев, Гомел, Бобруйск, Борисов, Орша се превърнаха в големи индустриални центрове. В края на 30-те. структурата на индустриалното производство съответстваше на ролята, която му беше възложена при общосъюзното разделение на труда. Съставяйки около 3% от цялото население на СССР, БССР произвежда 34,7% шперплат, 28,6% кибрит, 25% дрожди, 10% металорежещи машини и др. От общосъюзното производство.

Мащабният трудов ентусиазъм на работническата класа изигра важна роля за решаването на проблемите на индустриализацията. Моралните стимули за труд бяха широко използвани. Масовото социалистическо състезание в такива форми като шокова работа, движение на бригади за икономическо селище и планиране на контра беше от голямо значение. От 1935ᴦ. движението на Стаханов се развива. Резултатите в развитието на индустрията са постигнати не само от труда на работническата класа на републиката, но и резултат от икономическо сътрудничество и взаимопомощ на народите на СССР.

Високи темпове на развитие бяха постигнати и поради неикономическа принуда. Националната икономика използва труда на десетки милиони затворници. Те построиха Беломорно-Балтийския канал, канала Москва-Волга, БАМ (строителството започна през 1933 г.). Затворници построиха Далстрой, Магнитка, Норилск, добиваха злато и др.

Преди войната бяха предприети цяла поредица от спешни мерки, сред които решението от 1938 г. ᴦ. за укрепване на трудовата дисциплина, през 1940 г. ᴦ. - относно разпределението на работници и служители в предприятия и за наказателна отговорност за пускането на нискокачествени продукти. Тези мерки обаче не разрешиха всички проблеми с ниско качество и ефективност. Правителството беше принудено да говори отново за отчитане на разходите, икономически стимули, материални стимули.