Успение Богородично се празнува в България

Култът към Божията майка има дълбоки корени в живота, обичаите и ритуалите на българите. Песни, легенди и вярвания рисуват образа на любяща майка, праведна, милостива дори към грешниците. Тя е близо до хората, защитава ги и ги предупреждава, дава им знак какво да правят, кои пътища да поемат и кои да избягват. Всички светци се подчиняват на нейните желания и заповеди. Вечер тя седи на хранене с Луната, сутрин с ясно Слънце. Тя е покровителка на майчинството, жените и децата. Ето защо Великата Богородица е празник, на първо място, за булки, които все още не са родени, тоест те все още могат да имат деца. В този ден жените не работят. Онези, които все още не са станали майки, носят ръчно тъкани шалове, престилки, чорапи, както и цветя в църквата и ги поставят пред иконата на Пресвета Богородица. Според народните вярвания Светата Дева Мария бди над родилки и новородени.

Стара песен разказва за чудодейното израстване на „Божието дърво“, под сянката на което седи Богородица, държейки малкия Христос на ръце. Тя инструктира дванадесет свещеници да запалят 12 свещи и да бият 12 камбани, за да кръстят сина си. Много фолклорни текстове нарисуват подобни сюжети - дърво, израсло от нищото за много кратко време, за да може Богородица с бебето да седне с него. Върхът на дървото опира до „синьото небе“, корените му отиват към „долната земя“. В песента „Молитвата на Богородица“ например се казва, че в корените на дървото са разпространени „белокаменни манастири“. В тях седи Света Мария, която държи бебето на ръце, и му казва: „Расти, расти, дете мое, да вземеш земята и небето. Бащина земя, дядово небе ".

Има безброй легенди за чудодейни изцеления, извършени от Божията майка чрез нейните икони или чудодейни проявления пред хората. Някои от чудесата са свързани с имената на села и местности, с изграждането на църкви и параклиси. В град Банско например казват, че по време на османското владичество турската армия е решила да атакува града. Изведнъж Богородица се появи пред армията и го спря. В наши дни в града има действаща църква, носеща името "Успение Богородично". Построен е през 16 - 17 век върху основите на средновековна християнска църква.

Недалеч от град Стара Загора има природен феномен, наречен „Отпечатъкът на Богородица“. Легендата разказва, че преди много години римляните са измъчвали християнин на това място. Той смело понесе всичко и се помоли. Движена от неговата вяра, Света Богородица се яви на небето и слезе с Детето на ръце. Тя спаси човек и на скалата, където стъпва Дева Мария, се образува корито с вода. Тя изкъпа малкия Исус в него и след това изчезна. Там и до днес има вдлъбнатина, наподобяваща човешки отпечатък, пълна с вода, която никога не изсъхва.

По време на празничната литургия в деня на Великата Богородица се освещават първите събрани плодове - грозде, дини, както и мед, хляб, приготвен от прясно смляно брашно. Жените ги дават на хората за здраве, както и в памет на мъртвите. Според учените тези жертвоприношения говорят за древни митологични идеи, въз основа на които е създаден образът на Девата. В района на град Велико Търново Богородица се смята за покровителка на говедата. Изключителният български етнограф Димитър Маринов описа следния обичай - жените месят, пекат и раздават питки на хората за здравето на воловете. Същият ритуал се извършва и у нас по случай деня на Свети Влас.

На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Мария, Мариан, Мариана и т.н.