Сравнително наказателно право

Условно осъждане (пробация) в съвременното наказателно право

Под условна присъда в съвременното наказателно право се разбира отлагане от съда на изпълнението или налагането на присъда с установяване на определени задължения и правила за поведение на осъдения с цел да го реабилитира и да му попречи да извърши ново престъпление в бъдеще. Ако тези условия са изпълнени, правните последици от условната присъда са пълно освобождаване след изпитателния срок от каквото и да е наказание за извършеното престъпление и липсата на съдимост като определени законови ограничения, произтичащи от осъждане за престъпление.

В някои държави (Сенегал) пробацията не е институт на наказателното право, а на наказателно-процесуалното право и съответно се регулира не от Наказателния кодекс, а от наказателно-процесуалния закон.

Наименованието на разглежданата институция може да се различава в зависимост от системата на наказателното право или нейното разнообразие в рамките на една и съща система: „условно осъждане“ (повечето страни от ОНД, Латвия); „Осъждане с условно неприлагане на наказание“; „Освобождаване от изтърпяване на наказание с пробация“; „Условно освобождаване от наказание“; „Условно изречение“; „Условно спиране на наказанието“ (Боливия, Бразилия, Гватемала); „Отлагане на изпълнението на присъдата“; "Пробация" (страни от англо-американското право).

Институцията за условно осъждане възниква през втората половина на 19 век като една от алтернативите на лишаването от свобода в рамките на общата либерализация на наказателната политика и търсенето на начини за ненаказателно въздействие върху нарушителите.

В момента институцията за пробация (пробация) съществува в почти всички страни по света. Законодателството на различните държави обаче тълкува по различен начин правната му същност и условията за прилагане.

От гледна точка на правния характер на условните присъди сред съвременните страни се наблюдават следните подходи:

условна присъда (пробация) - вид наказание;
условната присъда е специален вид наказателна санкция заедно с наказанието;
условна присъда е специална процедура за налагане на присъда или отлагане

изпълнението му;

пробацията е вид освобождаване от наказание.

Значението на горните различия в подходите далеч надхвърля теорията, тъй като последиците от тях се проявяват пряко в правната структура на въпросната институция.

Видове пробация и подобни институции

Чуждестранното законодателство често предвижда два или повече вида условни присъди.

На първо място, в редица държави има просто отлагане и отлагане на изпълнението (назначаването) на наказанието с прехвърляне на лице под надзора на специален служител, който следи поведението на осъдения и изпълнението на определени задължения и правила за поведение (пробация).

По правило пробацията се счита за по-сериозна наказателна мярка и може да бъде установена за по-дълъг период от обикновено отлагане. Например, според Наказателния кодекс на Македония, защитен надзор се назначава в случая, когато по мнение на съда условна присъда няма да има достатъчен коригиращ ефект върху нарушителя, но целта на условната присъда може да бъде постигнато, ако към осъденото лице се прилагат мерки за помощ, надзор или защита.

В други страни надзорът над поведението на осъдено лице за период на пробация от специален орган може да бъде разпореден от съд в рамките на единна пробационна институция като едно от условията на изпитателния срок или е задължителен, тъй като последица от пробация. В Япония установяването на „защитен надзор“ е задължително само за лица, които вече са имали криминално досие, в други случаи въпросът се решава от съда по преценка на последния.

Освен това, от гледна точка на процедурата в съвременните наказателни закони, могат да се разграничат два вида условни присъди: отлагане на присъдата и отлагане на изпълнението на присъдата. В редица страни и двата вида се предвиждат като независими институции. В същото време в повечето от тези държави пробацията се назначава по реда на отлагане на налагането на наказанието, докато отлагането на изпълнението на наказанието означава просто отлагане.

При отлагане на присъдата съдът посочва в присъдата само изпитателния срок (изпитателен срок) и условията, които трябва да се спазват през този период. В случаи на нарушаване на условията на пробация или извършване на ново престъпление съдът определя наказанието. По този начин назначаването на реално наказание при отмяна на пробацията зависи не само от факта, че дадено лице е извършило ново престъпление, но и от поведението на осъдения през изпитателния период.

Наред с действителната условна присъда, Наказателният кодекс на някои държави предвижда и следните институции, сходни по предназначение, но различни по своята правна природа:

условно спиране на наказателното производство по решение на прокурора (Исландия);
условно освобождаване от наказателна отговорност (Молдова);
суспендиран процес (Аржентина);
условно прекратяване на наказателното производство (Полша);
отлагане на присъда (Перу);

Така че, в Полша, наред с възможността за отлагане на изпълнението на наказанието, съгласно Наказателния кодекс съдът може да прибегне до условно прекратяване на наказателното производство, ако вината и социалната вреда от деянието са незначителни, обстоятелствата по неговото извършване не се съмняват, а външният вид и поведението на извършителя, който няма криминално досие за умишлено престъпление, характеристиките и качествата на личността му, както и начина на живот в миналото, предполагат, че въпреки прекратяването на производството, изпълнителят ще се съобразява с нормите на закона и реда, в частност, няма да извърши престъпление.

В Аржентина лице, обвинено в престъпление, за извършването на което е официално образувано наказателно дело и за което е наложено наказание с тежък труд или лишаване от свобода за максимум три години, може да кандидатства за отложен процес.

Според Наказателния кодекс на Молдова наказателното преследване може условно да бъде прекратено срещу лице, обвинено в извършване на леко престъпление или престъпление със средна тежест, което е признало вината си и не представлява обществена опасност, с последващо освобождаване от наказателна отговорност в в съответствие с наказателния процес, ако поправката на такова лице е възможна, няма наказателно наказание.

Във френското наказателно право съществува цяла система от видове пробация. Тук институцията за отлагане е залегнала в действащия Наказателен кодекс в две от основните му форми: 1) под формата на отлагане на изпълнението на наказанието и 2) под формата на отлагане на налагането на наказанието.

От своя страна отлагането на изпълнението на наказанието се представя в три форми: а) просто отлагане на изпълнението на наказанието, б) отлагане на изпълнението на наказанието с поставяне на осъдения в изпитателен режим, в) отлагане изпълнението на наказанието с налагане на задължението на осъдения да извършва труд в обществен интерес.

Отлагането на присъдата също се представя в три форми: а) просто отлагане на назначаването на наказание, б) отлагане на назначаването на наказание с поставяне на осъденото лице в съдебен режим, в) отлагане на назначаването на наказание с рецепта.

Режимът на процеса, както и отлагане с налагане на задължението на осъдения да извършва труд в обществен интерес, в горните случаи предполага подчиняване на осъдения на специални мерки за контрол, т.е. са видове пробация.