Вашият браузър не се поддържа

Награда за феновете "Упоритият върколак или как Червената шапчица покори младоженеца"

Част първа. В която червената шапчица ще се провали

- Мамо, отивам при баба ми! - извика Червената шапчица в движение, довършвайки плитката и изправяйки пътното си наметало.

- Вземете пирожков - посъветва ниска пълна жена, избърсвайки ръце с кърпа. „В противен случай баба не вижда нищо, освен отварите си“, добави тя по-тихо и с известно осъждане.

Майката на Червената шапчица никога не е разбирала страстта на свекърва си към алхимията, вярвайки, че жената трябва да се отдаде изцяло на семейството си. Но тя не пречи на комуникацията с дъщеря си.

- А защо носите нова рокля? Отиваш в гората - възкликна Илейна и вдигна ръце. Понякога тя просто беше изумена от непрактичността на дъщеря си.

"Всичко, всичко, всичко, аз вече бягам", бързо каза Червената шапчица. И, вдигайки кошница с пайове, тя избяга от къщата, докато майка й забеляза, че освен новата си рокля, тя носеше и рокля обувки, които преди това Beanie носеше само по празници.

- Внимавайте, върколаците все още са наоколо! - извика майката за довиждане.

И все пак Червената шапчица не помнеше това, защо иначе се обличаше така?

. Глутница сиви върколаци се появи за първи път в малкия им град преди месец. И красивите величествени мъже веднага привлякоха вниманието сред тълпата. Всички приятели на Шапочка просто говориха за тях. Но тя нямаше късмет да се влюби.

Беше висок, харизматичен, с винаги рошава тъмна коса и въпреки младостта си, вече беше дясната ръка на лидера. Като цяло тук беше по-скоро необходимо да се търсят причини, поради които човек не може да се влюби в него.

Червената шапчица не беше от плахата дузина; за разлика от майка си, върколаците изобщо не се страхуваха и не искаха да загубят щастието си. Затова тя взе всичко в свои ръце и докато останалите момичета се трудеха в далечината, опипвайки подгъва на елегантните си рокли и се гледаха със скрита завист и предпазливост - какво ще стане, ако другото момиче се окаже по-късметлия и отнема момчето, което хареса - и застрелян с очи, Кап отиде да се запознае. Тя извади цяла кана от килера с вино, отцеждайки я от цевта. Тя взе най-доброто, което беше само, тази цев беше донесена от баща ми от Беланеж, когато отиде там на пазара във Великдай. И каза, че ще го отвори, когато успее да се ожени за дъщеря си, а преди това строго нареди виното да не се докосва. Изобщо, съвестта на Червената шапчица, когато се прокрадна в мазето, а след това тайно през градините до механата, където отседнаха върколаците, си проправяше път, дори гризеше. Но тя се успокои, че това вино е за сватба, така че ще уреди сватба за себе си с помощта на него.

И всичко изглеждаше добре за нея: и двете майки не забелязаха и тя се подхлъзна с цев, косата й беше просто разрошена, но това не разстрои Шапката, тя беше сигурна, че всичко ще й се получи.

Но нещата не се развиха по начина, по който тя се пазари.

Когато Кап, зачервена от бягане, с туптящо сърце и блестящи от очакване очи, донесе на същия върколак чаша вино - тя, ужас, се сети за чашата само в последния момент! - после отначало той я гледаше безразлично, че Червената шапчица щеше да оцелее, самата тя не си спомни веднага този обред на запознанството. Но след това протегна устни в някаква неприлична усмивка и, като взе най-сетне чаша от нея, отпи от виното.

- Какво, красавице, харесахте ли ме? - попита той подтикнато, прегръщайки момичето около кръста. - Е, хайде тогава, стаята ми горе е празна, ще ме стоплиш ... О, красиво?

Отначало Хет не разбираше за какво говори. Тя просто беше развълнувана, че той беше там. И очите му са толкова красиви, с искри ... И само след известно време й просветна как трябва да го стопли. Просто така просто ме „загряваш“, като някакво ходене ... Не, добре, за кого я приема?!

Как Малката Шапка си тръгна там, тя почти не си спомняше. Спомни си само, че започна да плаче само вкъщи, седнала на тавана в прегръдка с прашно старо одеяло.

Добре, че майка ми не разпозна, иначе Червената шапчица щеше да позори честта на момичето ...

След този инцидент тя не погледна върколаци и се опита да ги заобиколи. И ако въпреки това срещне един от тях, тогава ускори стъпката си и наведе ниско глава, скривайки лицето си.

Но наскоро тя научи, че те ще напуснат местата си. Те търсеха нещо, но не можаха да го намерят. Вече обиколихме половината Риния. Ще заобиколят всичко, само и само да намерят. Но те не искат да кажат какво търсят. Поне така шушукаха селските клюкари. От тях Хат научи за това, както и за това, че накрая вълците ще разчесат Защитената гора. А баба й живее наблизо. При своята Капа и отиде, тайно се надявайки да срещне същия върколак, който харесваше. Макар че му беше ядосана, макар и обидена, но все пак едва ли щеше да го види повече. И така ... Може би тя изобщо няма да го срещне.

Срещнах се, просто не там, където очаквах. Когато се приближих до къщата на баба ми, бях напълно разстроен. И тогава полугол, изпарен върколак с някакви гащи излиза да я посрещне от къпалнята на малката баба. Същият върколак. Избърсва мокра, тъмна коса в движение с кърпа, а на гърдите й блестят капчици вода.

Червената шапчица въздъхна и седна, скрила се зад ниска ограда. Просто не бих забелязал. Просто не бих забелязал. По някакъв начин веднага загубих желанието да се срещам с него.

През пролуката в оградата се виждаше ясно, че върколакът е спрял предпазливо и подуши. И очите му светят в зелено. О, майки ...

Поемайки дълбоко въздух още няколко пъти, върколакът се обърна и тръгна в обратната посока от Шапката - в дълбините на гората.

Червената шапчица го гледаше, докато той изчезна в гъсталаците. Тогава тя влезе в къщата и избухна в сълзи на рамото на баба ми. Нещо е в нейния навик.

- Какво стана, внуче? - попита бабата с необичайно мек глас, успокояващо поглаждайки момичето по главата.

- Влюбена любов - изтръска Червената шапчица през риданията си.

- Не, добре, намерих някого! - баба, както обикновено, разбираше всичко и дори малко повече. - Той е инат като ... като дядо ти!

Капачката дори спря да плаче от изненада. Баба рядко и неохотно говореше за дядо ми, но тук такова признание.

- Добре, слушай, внуче, ще те науча ... - протегна се бабата, продължавайки нежно да гали главата на Червената шапчица.