Здраве, медицина, здравословен начин на живот

Допълнителни методи за диагностика на TBI - ултразвукова диагностика

Ултразвукови методи за изследване намери широко приложение в диагностиката на черепно-мозъчнатавиеща травма при деца.

Метод ехоенцефалография (EchoEG), след публикации на Л. Leksell през 1956 г., стана неосъществена част от прегледа на пациенти с черепно-мозъчна травма. Методът се основава на регистрацията на ултразвук, отразена от границите на интракраниалнатаобразувания и кости.

Най-важният диагностичен индикатор на Echo-EG е позицията на средните структури на мозъка (M-echo). Този сигнал се формира от третата камера, епифизата и прозрачната преграда, се различава във васвисока амплитуда и стабилност. Хардуерна резолюция и физиологични разликичиа обемите на полукълбите позволяват изместване на М-ехо в норма до 2 mm. Допълнителна информация може да бъде получена директно от патолозичерепни огнища.

При комоцио обикновено се измествасредните структури отсъстват. За сининимозъка, има изместване на М-ехото на сигнала с 2 - 5 mm към непокътнатото полукълбо,до 3 - 5 дни. От страна на масивни огнища на смачкване на синини, допълнителновисокоамплитудни сигнали от малофокални кръвоизливи. EchoEG е от особено значение при супратенториален интракраниален хематолюлка. При епи- и субдурални хематоми на изместване М-ехото се появява рано и достига 5-15 mm. В допълнение, често се открива ехо на хематома, което е високоамплитуден не-пулсиращ сигнал. Значително по-рядко е възможно да се открие сигнал от интрацеребрални хематоми, представен от импулс с ниска амплитуда от шиСкалиста основа и връх с много върхове.

Характерно е, че изместването на М-ехото е пряко свързано с локализацията на патологичния фокус. Отсъстваприсъства в субтенториални процеси слабоИнтензивен или отсъстващ с фронтален полюс, заденнепариетална, тилна, базална и паразагитална локализация, с двустранни процеси. За разлика от това, при процеси в viсочни, задно-челни и долно-теменни региони, изместването на М-ехото винаги е много значително.

Невросонография (ултразвук на мозъка) - методът на слойно ултразвуково сканиране на мозъка с последващо компютъризиранеобработката на получените данни стана широко разпространена в диагностиката на черепно-мозъчна травма при деца. Модерно ултразвуковото оборудване позволява провеждането на изследванияпредаване както чрез отворени фонтанели, така и през костите на черепа (транскраниално изследванеnie). Използват се линейни и секторни енкодери с честоти 3,5 MHz, 5 MHz и 7,5 MHz. Изследването позволява да се идентифицират явленията на мозъчен оток, компресия, дислокация, да се открият костни фрактури, огнища на тежки мозъчни натъртвания и вътречерепни кръвоизливиивици.

Натрупаният опит на невросонография срепоцеребралното увреждане позволи дори стандартизацияза провеждане на ултразвукови томоденситометрични показатели за черепно-мозъчни травми. Така че, мозъчният оток през първите часове се характеризира с намаляване на ехогенността до 20-25 конвенционални единици, тъй като отокът се увеличава, плътността до края на втория ден се увеличава до 34-35 конвенционални единици, а от 5-ия ден той също намалява с натъртвания тип I през 2 седмици припридобива нормална ехогенност. Синини по главатавторият тип мозък се характеризира с хиперехогенни включвания (36-38 конвенционални единици) в хипоехогенното поле. При натъртвания от тип III се визуализират хиперехогенни огнища (56-78 конвенционални единици). Още по-висок салпрез първите три дни имат вътречерепни хематоми (60-90 конвенционални единици). При сътресение и синини с лека до умерена тежест невросонографското изображение не се различава от нормата.

Когато чаконтузии на жълтия мозък при деца Iova A.S. и др. идентифицира 4 варианта на невросонографско изображениеПръстени:

а) изоехогенни огнища, разкрити само чрез симптоми на масов ефект;

б) огнищата не са известнизначителна хиперехогенност с размита граница и незначителен масов ефект;

в) огнища с малки зони с висока ехогенност и масов ефект;

г) хиперехогенни огнища с отчетлив масов ефект.

Последният вариант на огнища на мозъчна контузия е труденсе разграничават от интрацеребралните хематоми. В зависимост от времето след нараняването се разграничават 5 етапа на невросонографска еволюция на огнищата на мозъчна контузия. През първите 4 дни (начални стоdiya) характеристиките на изображението зависят от вида на нараняването. На 2 - 8-ия ден (етап на нарастваща ехогенност) се наблюдава постепенно нарастване на ехогенността на зоната и нейния размер, с максимално увеличениеувеличаването на ехогенността (етапа на максимална хиперехогенност) на 2-рия - 6-ия ден. В бъдеще започва етап на намаляване на ехогенността поради расиизсмукване на кръвоизливи и стадий на остатъчнипромени (2-4 месеца след нараняване).

При епидурални хематоми се откриват преки и непреки признаци. Първата включва зони на промени в ехогенността, съседни на костта и имащи форма на плоско изпъкнала или двойнаизпъкнала леща (Фигура 7.2). Косвените признаци са признаци на обемен вътречерепен процес - компресия на мозъка, вентрикулите, тяхната дислокациякатиони. Ясно се визуализират и субпериостално-епидурални хематоми (фиг. 7.3).

Невросонографията ви позволява да се идентифицирате и да се свържетеМного редки варианти на местоположението на хематомите са задната черепна ямка, полюсът на фронталния лоб. Те са на пътса локални нарушения на ехо архитектуритетоници с масов ефект, увеличаване на костно-мозъчното разстояние и с локализация на задния шев ифеноменът на увеличаване на хидроцефалията на страничните и III вентрикули на мозъка.

Има следните невросонографски етапи в еволюцията на епидуралния хепатитнечист език:

а) етап на изохипогенност (до 10 дни следслед нараняване);

б) стадия на анехогенност с константаобем на хематоми (от 10 до 30 дни след билкиние);

в) стадий на анехогенност с намаляване на обемама хематоми (1 - 2 месеца);

г) етапа на резорбция или появата на локална атрофия на мозъка.

При субдуралните хематоми невросонографските признаци са до голяма степен идентични с епидуралните хематоми, но локални промени в зоната на плътностте често имат полумесец или плоско-изпъкнала форма, разпространявайки се в по-обширни областитройник, понякога покриващ цялото полукълбо (фиг. 7.4).

Хроничните субдурални хематоми се характеризират снамалена ехогенност и трудна диференциацияцитиран с хидроми (фиг. 7.5, 7.6, 7.7).

Вътремозъчните хематоми се характеризират сналичие на вътремозъчни огнища с висока плътност, масов ефект (фиг. 7.8). Разграничават се следните невросонографски етапи в еволюцията на вътремозъчните хематоми:

а) етап на хиперехогенност, траендо 8 - 10 дни;

б) стадий на анизоехогенност, отхарактеризиращ се с появата на пони зони в центъра на огнищетоженска плътност, които се увеличават по размерpax (10 до 30 дни след нараняване);

в) анехоен стадий, когато се откриват само косвени признаци на обемния процес (1 - 2 месеца);

г) стоdiy на остатъчни промени с образуването на кисти или зони на атрофия (Фигура 7.9).

Интравентрикуларен кръвоизлив от травмагенетичен генезис при деца са редки, обикновено като един от видовете кръвоизливи с множествохематоми и невросонографскиса причинени от наличието на интравентрикуларна хиперехогенна зона, увеличаване на размера на вентрикула,образуване на хороидеен сплит (фиг. 7,10). С динамично проучване е възможно да се открият признаци на фрагментация и резорбция на кръвоизливиизливи.

Разграничават се следните етапи от еволюцията на интравентрикуларния кръвоизлив:

а) етап на хиперехогенност (до 8-10 дни след нараняване);

б) стадий на анизоехогенност (от 11 до 20 дни);

в) стадий на хипоехогенност (до 30 - 40 дни);

г) rezidu етаппромени с образуването на хидроцефалияlii, интравентрикуларни сраствания (2 - 3 месеца).

Рядко се срещат и паренхимно-интравентрикуларни кръвоизливи с травматичен генезис (фиг. 7.11), които почти винаги са придруженисе дават от изразена хидроцефалия на страничните жлезидъщери на мозъка.

Невросонографията също има определени възможности за диагностика на костни фрактури.ряпа. За това се използват линейни сензори.със скорост 5 MHz и воден болус (гумена бутилка с вода). Откриването на фрактури с невросонография е възможно само когато е между фрагментакостите ми имат диастаза, когато имаniye "костни фрагменти по линията на фрактурата. Линейните фрактури се характеризират с прекъсване на хиперехогенния модел на костта и депресивни фрактури, освен това чрез намаляване на плътността на сигнала на мястото на фрактурата или увеличаването му, когато фрагментът се намира под костта, появата на "кост "сигулавя от вътречерепното пространство.

Фигура: 7.1 ЕЕГ картографиране на дете на 11 години.

Контузия на левия темен лоб с тежка тежест - концентрация на силата на алфа активност в областта на контузия на мозъка.

Фигура 7.2. NSG дете 3 месеца. Епидурален хематом на дясната париетотемпорална област, синдром на умерено изразена дислокация.

Фигура 7.3. NSG дете 2 месеца. Субпериостално-епидурален хематом на дясната теменна област.

Фигура 7.4. NSH дете 6 месеца.

Остър субдурален хематом на левия фронто-париетално-времеви регион, компресия на страничната камера на мозъка.

Фигура 7.5. NSH бебе 4 месеца.

Хроничен субдурален хематом на левия фронто-париетален регион, изравняване на покрива на лявата странична камера.

Фигура 7.6. NSG дете на 7 месеца. Двустранни хронични субдурални хематоми.

Фигура: 7.7. NSH бебе 8 месеца.

Масивни хронични двустранни субдурални хематоми.

Фигура: 7.8. NSG дете 11 месеца.

Интрацеребрален хематом на левия париетален лоб, изразена дислокация на вентрикулите на мозъка.

Фигура: 7.9. NSH бебе 9 месеца.

Поренцефална киста на париеталния лоб в резултат на резорбция на интрацеребрален хематом.

Фигура: 7.10. NSH бебе 3 месеца.

Интравентрикуларен хематом, запушване на тялото, задния и долния рог на дясната странична камера, тежка хидроцефалия.

Фигура: 7.11. NSG дете Д., 10 месеца.

Паренхимно-интравентрикуларен кръвоизлив (хематом) на лявата темпоропариетална област.