Участие на гражданите в тенденциите, характеристиките и проблемите при вземане на решения

Участие на гражданите в процеса на вземане на решения: тенденции, характеристики и проблеми

Лабунски Андрей Леонидович,

кандидат за Ярославския държавен университет на име P.G. Демидова,

Заместник директор на LLC "Нефтесервис".

Местните изследователи отбелязват наличието на специфични особености на участието на определени групи граждани в процесите на вземане на решения. В творбите, обхващащи различни аспекти на социализацията на младите хора, тяхното участие в политическия живот на обществото, се отбелязва проявата на многовекторни тенденции в младежката среда: някои млади мъже и жени се опитват да се обединят, решават проблемите си главно чрез протестират, някои активно влизат в политиката, опитвайки се да представляват своите интереси пред властите, участвайки в избори, частични митинги около неофита­шистов [1] .

Общо за повечето руски (както и за западните) анализатори е мнението, че политическото участие на младото поколение се характеризира с малко „по-екстремистки“ характер в сравнение със стереотипите за участие, присъщи на по-възрастните възрастови групи [2]. В тази връзка трябва да се отбележи работата на М. Несмелова, посветена на изследването на проблема с включването на студентите в политиката като най-обещаващия предмет на политиката, бъдещето на страната до голяма степен зависи от посоката на съзнанието и поведението на който. Авторът изследва­мулета на политизация и деполитизация, институционални и социално-културни условия на политическо поведение­денационална младеж.

- подобряване на качеството на управленските решения и ефективността на разходването на бюджетни средства чрез публично участие в управлението на държавните дела, при прилагане на местното самоуправление, обществен контрол върху дейността на властовите структури;

- подобряване на имиджа на територията и съответно повишаване нивото на инвестиционна привлекателност [4] .

Фокусът на властите върху решаването на обществени проблеми също спомага за повишаване на мотивацията. Колкото по-ниско е нивото на властта, толкова по-близки са обществените проблеми до нуждите на населението, в този смисъл­може да се предположи, че сдруженията на гражданите взаимодействат най-ефективно­си сътрудничат с общините, тъй като това са местните власти­отделите са предназначени да отговорят на нуждите на населението. Гражданските сдружения постигат най-добри резултати чрез взаимодействие с местните власти [5]. Може също така да се предположи, че жителите ще участват по-активно в публични изслушвания, ако обсъждат въпроси от интерес за населението, тоест въпросите за задоволяване на неговите (нужди на населението).

- настъпването на нова ера (в съвременната политическа теория - постконфликтна или нова административна) в изграждането на отношения между властите и гражданите, характеризираща се с по-голяма роля на гражданското общество и неговите участници в управлението на държавата и функционирането на неговата отделни институции;

- основната мотивация за обществения (доброволческия) сектор е обществена полза, а не печалба;

Има много възможности за класифициране на видовете гражданско участие. Една от най-широко разпространените и признати е класификацията на Арнщайн [7]. Тя се основава на (а) знания­значението на гражданското общество и гражданския контрол за б) сто­силата на демократичната политическа система и в) нейната ефективност­ности. Предлага осемстепенна стълба­списъкът на видовете участие, нивата на които са групирани в три групи:

Степени на симулация на участие:

Граждански степени:

(7) Делегиране на правомощия.

(8) Граждански контрол.

Дипломирането води от нивото на неучастие до участие в политическия процес.

Тези видове са разделени на три модела. Първите две от тях са фокусирани върху „входа“ на политическата система и изпълняват функции като артикулация и агрегиране на интереси [8] .

Този модел получава специфични форми на взаимодействие в такива институционални рамки като обществени камари, експертни съвети и др., Както и чрез информация и консултации. В с­създадените институции, взаимодействието на сдруженията на гражданите и държавните органи може да бъде символично, но може да показва и значението на сдруженията на гражданите в процеса на вземане на политически решения.

Очевидно, както в случая с политическите възможности на "входа", инструменталните възможности на гражданските сдружения на "изхода" могат да бъдат­избягвайте официалното участие и пасивното приемане на директорите­tiv и насоки за политическа ангажираност и овластяване на граждански сдружения­авторитет и отговорност за ефективното прилагане на решения в определена област.

Като цяло можем да кажем, че взаимодействието на гражданите и техните сдружения с властите възниква най-малкото поради факта, че с­съгласно действащото законодателство:

а) гражданите и техните сдружения са задължени да спазват законите,

б) правителството е длъжно да оказва подкрепа на гражданите и техните сдружения,

в) властите са длъжни да насърчават реализирането на правото на гражданите да участват в управлението на държавните дела.

Руските учени твърдят, че основната причина за апатията на гражданите в преходно общество е недостатъчно бързите темпове на установяване на гражданските свободи и създаването на организационни условия за участие, както и емоционалното отчуждение на избирателите от властта поради бюрократизация и корупция. Междувременно в модернизирани конкурентни системи, където; съществуват зрели институции на гражданското общество и участието е израз на лоялност и чувство за обществен дълг. Населението в такива общества не е ориентирано към участие в конфликти и е по-малко политизирано. Освен това има тенденция към „професионализиране“ на участието [11] .

Условията на този процес са от голямо значение за активно и ефективно гражданско участие. Необходимо е:

- интензивността на гражданското участие беше доста висока: бяха разработени форми и методи на участие; имаше много контакти и връзки;

- доминираше либералната идея­ология;

- не е имало господство на един от действащите лица над останалите, притежаващи ресурси;

- имаше взаимен интерес от взаимодействие помежду си­хом.

От тези условия е необходимо първото, т.е. ако е общо­ефективно участие, неговите форми и методи се разработват, то има­Има много контакти и връзки и второто е достатъчно, тоест, ако има либерална идеология, взаимен интерес и приблизително еднакви­ресурси, ще има ефективно обществено участие.

1. Откритост. Информацията за дейността на държавните органи, за процедурите за вземане на решения е отворена и достъпна за гражданите; срещите, на които се вземат решения, са отворени и достъпни за гражданите, с изключение на случаите, определени от закона; извършва се периодично докладване на властите на гражданите.

2. Разбираемост. Отворената информация, отворените процедури трябва да бъдат разбираеми и надеждни, така че информацията трябва да бъде пълна и вярна. Проблемът възниква при разнообразяването на източниците на информация, за да се разбере колко е вярно. Проблемът с разбираемостта ни води до проблема с анализа на наличната отворена информация, тоест до проблема с експертите за обществеността [17] .

Съвременната политическа практика и теоретичните концепции потвърждават, че гражданското участие в процеса на управление като цяло и в частност в процеса на вземане на решения изглежда е неразделен и необходим елемент от демократизацията на политическата система за артикулация и агрегиране на многопосочната нужди и интереси на различни участници в политическите отношения. Гражданското участие до голяма степен допринася за формирането на механизъм на взаимодействие между административния апарат на различни нива и иницииращите трансформационни процеси на политически субекти, който е адекватен на постоянно променящите се условия и ефективен по отношение на решаваните задачи. Подобно иницииране до голяма степен се определя от степента на развитие на "гражданското състояние" в обществото - параметрите и нивото на активност на гражданите.

1. Гаврилова И.Н. Политическа социализация на младите хора // Свободна мисъл. - 1996. - No 7. P 22-31.

2. Гаврилова И.Н. Проблеми на социализацията на младите хора в Русия (Въз основа на резултатите от социологическите изследвания на младежта през 1991-1993 г.)/Младежта на Русия: 90-те. М., - 1995.

3. Гончаров Д.В. Теорията за политическото участие. М. - 1997.

4. Гончаров Д.В., Гоптарева И.Б. Въведение в политическите науки. - М. - 1996.

5. Публична политика - 2007. Сборник статии/Изд. М.Б. Горни, А.И. Сунгурова. - SPb.: Норма, 2007.

6. Комаровски пр.н.е. Демокрация и избори в Русия: теория и история на проблема // Sotsis. - 1996. - No 6. - С. 35-39.

7. Поливаева Н.П. Политическо съзнание на руснаците през 90-те години: състояние и някои тенденции в развитието // Известия на Московския университет. Поредица 12. Политология. - 1997. - No 5. С. 54-62.

8. Публична политика в съвременна Русия: субекти и институции/Отв. Изд.-Съст. Н.Ю. Беляева. - SU HSE. М.: TEIS, 2006.

9. Растов Ю.Е. Протестно поведение в региона (на примера на територията на Алтай) // Sotsis. - 1996. - No 6. С. 17-21.

10. Сергеева Е.Я. Политическо участие и политическа ориентация на руското население: методология за изследване и прогнозиране. Резюме на дисертация­ция. - М. 1995.

11. Уварова Н.Д. Политическо участие на жените. Резюме на дисертация. - Саратов. 1996 г.

12. Яргомская Н., Белокурова Е., Ноженко М., Торхов Д. Защо НПО и властите се нуждаят един от друг. Модели на взаимодействие в регионите на Северозапада // Публична политика: Проблеми на меката сигурност в Балтийския регион. SPb.: Норма, 2004.

[1] Гаврилова И.Н. Проблеми на политическата социализация на младежта в Русия (Въз основа на резултатите от социологическите изследвания на младежта през 1991-1993 г.). - Младежи на Русия: 90-те. М., 1995; тя е и политическата социализация на младите. - „Свободна мисъл“, 1996, No 7; Несмелова М.Ю. Политическо поведение на студентската младеж в съвременна Русия. Автореферат на дисертация Казан, 1995.

[2] Например, Гончаров твърди, че съществува субкултура на младежкото участие (Гончаров Д.В., Гоптарева И.Б. Въведение в политическите науки. М., 1996, стр. 158).

[3] Уварова Н.Д. Политическо участие на жените. Резюме на дисертация Саратов, 1996.

[5] Яргомская Н., Белокурова Е., Ноженко М., Торхов Д. Защо НПО и властите се нуждаят един от друг. Модели на взаимодействие в регионите на Северозапада // Публична политика: Проблеми на меката сигурност в Балтийския регион. SPb.: Норма, 2004.

[6] Давыдова А., Сембаева А., Тарасенко А. Анализ на световния опит на взаимодействие на държавата­дарителска сила с обществени сдружения // Публична политика - 2007. Сборник статии/Изд. М.Б. Горни и А.И. Сунгурова. SPb.: Норма. 2007. стр. 40-41.

[7] Горни MB Взаимодействие между НПО и властите // Публична политика - 2007. Сборник от статии/Изд. М.Б. Горни и А.И. Сунгурова. SPb.: Норма. 2007. S. 12.

[8] Горни М. Фабрики на мисълта и центрове на публичната политика // Фабрики на мисълта и центрове на публична политика: изследователска функция/Сборник статии, изд. М.Б. Горни. SPb.: Норма. 2006. S. 34.

[9] Сергеева Е.Я. Политическо участие и политическа ориентация на руското население: методология за изследване и прогнозиране. Резюме на дисертация­ция. М., 1995, стр. 18, 24.

[10] Гончаров Д.В., Гоптарева И.Б. Въведение в политическите науки. М., 1996. с. 149, 163; Д. В. Гончаров Теорията за политическото участие. М., 1997. с. 7

[11] Гончаров Д.В., Гоптарева И.Б. Въведение в политическите науки. М., 1996. с. 189.

[12] Сергеева Е.Я. Политическо участие и политическа ориентация на руското население: методология за изследване и прогнозиране. Резюме на дисертация­ция. М., 1995, стр. 18.

[13] Комаровски пр.н.е. Демокрация и избори в Русия: теория и история на въпроса. - "Социс", 1996, No 6, с.18-31.

[14] Растов Ю.Е. Протестно поведение в региона (на примера на територията на Алтай). - "Социс", 1996, No6.

[15] Поливаева Н.П. Политическото съзнание на руснаците през 90-те години: състояние и някои тенденции в развитието. - Известия на Московския университет. Поредица 12. Политология. 1997, No 5. с.40.

[16] Виж: Публична политика: Въпроси на меката сигурност в Балтийския регион. SPb.: Норма, 2004.

[17] Виноградова Т.И. Граждани и власти - по пътя към сътрудничеството: участието на обществеността като фактор за подобряване на качеството на бюджетните услуги // Към публичната политика: 10 години от „Стратегията“. SPb.: Норма, 2003.