Транслариум Кои ислямисти са по-опасни от шиитите или сунитите

Търсене в този блог

Кои ислямисти са по-опасни: шиити или сунити?

Има страстен, но донякъде академичен дебат за това, което представлява по-сериозна заплаха - сунитски ислям (Египет, Тунис, ивицата Газа и вероятно скоро Сирия) или шиитски ислям (Иран, Ливан и все още Сирия)?
Според мен отговорът е: шиитски блок, воден от Иран, но с две предупреждения: разликата не е толкова голяма и зависи от конкретното място и ситуация. Като начало Иран остава най-голямата стратегическа заплаха в региона. Той напредва възможно най-бързо към ядрените оръжия и все още е основен спонсор на тероризма. В момента това е най-вероятната държава да започне антизападна война, въпреки че тази възможност не е толкова голяма, колкото се очаква. Той има огромни пари.

И последното нещо: Техеран, с известен успех, привлича иракското правителство (шиитите) в своята орбита. Багдад със сигурност работи с Иран за защита на сирийския режим, въпреки че не бива да се преувеличава колко Ирак е в джоба на Иран. Във всеки случай никой не би искал иракският режим да бъде свален от терористичната опозиция на Ал Кайда.

По този начин има основателна причина да се смята, че Иран е най-голямата заплаха в региона.

От друга страна обаче, Великата стена на сунитския ислям е построена, за да предотврати разширяването на иранското влияние, с изключение на Ливан. Сунитският блок съдържа малко шиита мюсюлмани. Мюсюлманското братство е най-радикалният от салафитите, а други сунитски мюсюлмани (като Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства) казват, че шиитите са по-лоша заплаха от Израел.

Сунитският ислям обаче има още един недостатък, който го прави по-малко заплашителен. За разлика от шиитите, сунитските ислямисти нямат богат покровител, сравним с Иран. Те може да зависят от пари от Катар и до известна степен от Либия, но разполагат с по-малко ресурси. Понякога саудитците помагат на сунитските ислямисти, но само ако намалят своите милитаристки и антизападни действия. Няма голям банкер, който да дестабилизира сунитските ислямисти в Близкия изток.

По същия начин те нямат надежден източник на оръжия, за разлика от шиитите, които имат Иран, а понякога и Русия. Вярно е, че в Сирия сунитските бунтовници имат американска подкрепа за получаване на оръжия и приток на оръжия от Либия и други страни, платени от Саудитска Арабия и Катар. Сирия обаче е изключителен случай. Саудитска Арабия няма да финансира Мюсюлманското братство и неговите амбиции. Бахрейн обяви шиитите на Хизбула за терористична група, въпреки че Европейският съюз отказва да го направи.

Така че може би може да се каже, че шиитските ислямисти и Иран са по-голямата опасност. Втората опасност обаче е политиката на САЩ или Запада, насърчаващи сунитския ислямизъм като начин за противодействие на шиитите, стратегия, която засили регионалната опасност и страданията на арабските народи. Тогава също фактът, че Ал Кайда е организация на сунитските ислямисти и силите на Ал Кайда стават все по-видими в Сирия.

На практика обаче виждаме, че в момента ислямизмът е в капан в силата, която е спечелил, особено в Египет. Страната е дълбоко затънала в икономически затруднения, изострени от лошото управление на Мюсюлманското братство. Вместо да издигнат страните си до върха на военната икономическа ефективност, ислямистките режими ги унищожават. В тази колода обаче има няколко много важни wild карти:

Насърчаването на сунитския ислям не е панацея, а по-скоро заместване на отдалечени заплахи с незабавни.