Токсичност на лекарството Престиж

дроб щитовидната

Надявам се резултатите от изследванията Институт по екохигиена и токсикология на името на L.I. Ще намерите Мечките доста безпристрастни и заслужаващи доверие. Специалистите на тази научна институция отбелязват, че престижът принадлежи на нова група лекарства - неоникотиноидни инсектициди, които не са толкова отровни, колкото фосфорорганичните съединения. В същото време вредителите все още не са развили устойчивост към тях, както се случи със синтетичните пиретроиди. Основната активна съставка, имидаклоприд, е призната за много токсична за насекоми и умерено и ниско токсична за бозайници.

В хода на експериментите в продължение на две години животните получавали активното вещество в малки дози заедно с храната. В резултат беше установено, че той има общо токсичен ефект върху тях, с преобладаващ ефект върху функциите на черния дроб и щитовидната жлеза. При високи дози се проявява токсичният ефект на имидаклоприд върху ембрионите. Той е в състояние да се натрупва в млякото, мускулите, бъбреците и мазнините на топлокръвните животни. Тъй като човешкото тяло е много подобно по много функции и параметри на организмите на други бозайници, това означава, че имидаклопридът е способен да окаже подобен ефект върху него. Ясно е, че никой няма веднага да почувства нарушения във функционирането на черния дроб или щитовидната жлеза. Между другото, дори много официално одобрени хранителни оцветители и консерванти, при редовна употреба, водят до същите последствия.

Така че, ако направите избор между органофосфатите и престижа, последният определено трябва да бъде предпочитан. Ако използвате биологични препарати, тогава е по-добре да се откажете от престижа. Биологични продукти като Байкал, съдържащи живи бактерии и гъбички, не е необходимо да се смесват с него. Микроорганизмите на биологичен продукт просто ще умрат от излагане на химикал, който не прави разлика между „приятели“ и „извънземни“. Биологичните производители се борят с колорадския бръмбар и други вредители с актофит, битоксибацилин или бикол.