Териториален растеж и трансформация на градоустройствения план

Териториален растеж и трансформация на градоустройствения план - Образователна секция, първа глава Еволюцията на архитектурните и планировъчни форми на градско формиране в процеса на развитие Градоустройствените планове, като правило, показват тенденция, необходима.

В процеса на разработване, градоустройствените планове по правило показват тенденция към необратима промяна на техните форми от прости към сложни.­по такъв начин, че в началото на еволюцията например да има централно кръгъл план, след това следват линейни форми и накрая разнообразие­ност на квадратни решетъчни конструкции. В реални условия, транс­създаването на структурата на планиране не протича толкова гладко, претърпявайки смущения, аномалии и понякога приемайки противоречиви­ужасни форми. С териториалния растеж на повечето големи градове, които са се развили като компактни, възниква характерна функция­оново-композиционен проблем - налагане на съществуващото­план за позвъняване на нова решетка от пресичащи се магистрали, допирателни към централното ядро ​​на града. Такива "тангенциални" или "хордални" направления са били многократно предлагани по проект­за Москва от 30-те години на миналия век.

Морфологичното значение на трансформацията на радиалната равнина в тен­Генетичната може да се разбере от сравнителен анализ на три условни схеми за пресичане на транспортни магистрали в центъра на града:

A - радиалните посоки се сближават до една точка, където се изисква едно кръстовище на различни нива, разрязвайки центъра на града на тесни сектори;

Б - кръстовището на транзитното кръстовище не прерязва центъра, но върху кръговия пръстен на кръстовищата на радиусите се образуват няколко кръстовища;

B - допирателен байпас на центъра позволява само две прости кръстовища­на всяка транзитна посока от край до край (раздел 24).

Пример за прогресивна несъответствие в състава на плана­Размерът на града може да е новата столица на Бразилия, която­ruyu L. Costa проектиран първоначално в проста линейна форма­мен. След като спечели първата награда в конкурса, проектът беше осъществен в натура. След това, развивайки се в двете посоки, градът започна да покрива акватото­изкуствено езеро. Постепенно дължината на основния майстор­Ралито нарасна до 50 км, а краищата му, простиращи се на юг, се затвориха на отсрещния бряг на езерото. Когато това се случи, линейната форма на плана се превърна в кръгла. С по-нататъшно ро­В града трябва да очакваме нови пътни връзки вътре в пръстена и формиране на многоконтурна форма на план, която в бъдеще вече е готова да се трансформира дори в решетка с последващо уплътняване­градската среда.

Неуспехът на вторичната линейна форма на плана за най-големия­Този град може да се види и в друг пример - по предложението за развитие на Токийския залив, направено от К. Танге през 60-те години. Тук единственото­Нова многолентова надлъжна магистрала с дължина 30 км би получила огромни задръствания в случай на твърде дълги, до 20 км, напречни задънени посоки. Свързването на тези задънени улици двойно­rami на основната линия би го разтоварил, но след това вторичната линия­формата на плана би се превърнала в квадратна решетка.

Значението на морфологичната трансформация на линейни форми на плана в квадратни решетки може да се разбере при разглеждане на условни гра­физически схеми, при които транспортното натоварване се приема пропорционално на броя клетки в чертежа и всички форми за планиране са равни­Ки. Сравнявайки тези три схеми, можете да направите следното качествооценка на тези форми за планиране в най-общ вид:

A - в план с квадратна решетка, равномерен транспорт­натоварването на който и да е пътен участък е конвенционално равно на единица;

Б - във вторично-линейния план, поради липсата на транспортни връзки между задънените улици, главната надлъжна магистрала е натоварена в не­колко пъти повече от всеки път с квадратни решетки;

B - в плана на линейния пръстен, главният магьосник се затваря в пръстен­Stral е натоварен 2-3 пъти по-малко, отколкото при вторичния линеен план, но 2-3 пъти повече от всеки квадратно решетъчен път, поради липсата на напречни входове от вътрешната и външната страна на пръстена.

но количественхарактеризиране на този модел може­но да се определя само в конкретни случаи, като се отчита броят на­населени места, характер на сградите, начин на транспорт и геометрия на плана на града (раздел 25).

Горните абстрактни концепции от 30-те години при анализ­техническият преглед разкрива несъответствие с изискванията на практическата реалност:

проста линейна верига S.M. Горни не можеше да покрие територията­цяла Москва, когато детайлизира проекта, той се трансформира във вторично-линеен и след това неизбежно ще се превърне в квадрат­структура за планиране на решетки;

дъгообразно-линейна форма за планиране - "парабола" Н.А. Ладовски - с разрастването на Москва на северозапад, транс­оформен първо в линеен пръстен, а след това в наклонен­структура за планиране на решетки;

Според последния модел на планиране, Доксиадис препоръчва­да се промени методът на динаполис за такива големи градове като Бейрут, Вашингтон, Каракас, Копенхаген. Въпреки това размерът на тези градове, техният ландшафтен и топографски условия и реални тенденции на растеж са около­противоречи на концепцията за "динаполис" (раздел 26).