Медицинска новинарска агенция
Намалена теория на желанието
общи модели на развитие на функционалнисистеми - процеси на системния генезис. В процеса на онтогенетично развитие на отделните функциинационалните мотивационни системи, които са неразделна част от тях, узряват селективно и последователнонаистина ли. И така, новородено бебе вече от мояВ момента на раждане се формират мотивации за глад и жажда, след това на базата на обучението и влиянието на външни фактори се проявяват мотивации на страха, температурни мотивации, формират се пориви, по-късно сексуалното желание се проявява и вече в състояние за възрастни - родителски мотиви.
Най-често срещаните са две крайни общи теории за същността на мотивацията:
Напоследък повечето изследователи започнаха да клонят към компромисната гледна точка, според която всяка мотивация има две предимства.пект. Един от тях е чисто енергичен, насърчавайтедаващият фактор, а другият е факторният режисьорпривеждане на животните към целта.
Сред общите теории за мотивацията трябва да се отбележи теорията за „намаленото желание“, според която мотивациите се определят от желанието на хората и животните да намалят неприятните емоционалниусещания, придружаващи едни или другитаболична нужда. Според тази теория гладът, например, се разглежда като желанието на субектите да се отърват от „гладаny "болки, възникващи в епигастриалната областс контракции на празен стомах, жажда - като желанието да се отървете от неприятните усещанияв устната кухина и във фаринкса и пр. В развитие
от тази гледна точка беше формулирана концепцията за присъствието в мозъка на две реципрочни системи:възнаграждаваме и наказваме. В тази теория за „намаленото желание“ в произхода на емоциятанерв играе водеща роляните импулси, постъпващи в мозъка отразделени периферни органи.
Физиологични Американският физиолог Кенън първо формулира-теория разработи разбиране за ролята на сигнализирането на различниразлични части на храносмилателния тракт в произхода на мотивациите за глад и жажда и по този начин теорията премина от изучаването на чисто поведенческата страна на мотивациите към мотивацията към изучаването на техните вътрешни механизми. Периферната теория обаче не намери нито еднасилно експериментално потвърждение. Домашният физиолог Н. Ф. Попов показа, че с пълно обезболяване на хранатателесния тракт, животните запазват мотиваглад. Клиничните наблюдения също са постановлениявината за факта, че след пълна резекция на стомаха, пациентите все още ясно усещатново чувство на глад. Всички тези наблюдения са многопомогна да се идентифицира ролята на хуморалните фактори в появата на биологични мотивации.
Хуморал И. П. Павлов пръв посочи ролята на „гладната“ теория на кръвта в произхода на мотивацията за глада. Независимо от това, мотивацията за наблюдение е предимно върху прирастени близнацихора с обща циркулация и различна инервация, разпитваха водещитеизследване на хуморални фактори при формирането на биологически мотивации. Опити да се задълбочианализ на мотивационни стимули вдоведе до необходимостта по някакъв начин да се комбинират нервните и хуморалните механизми, участващи в тяхното възникване, в един невро-хуморален механизъм. Така възниква концепцията за множество фактори при формирането на мотивации.
Централен До средата на този век интересът към изследванията-
теория касиерите постепенно се преместиха да учат ролята мотивации централни механизми на мотивация.
По аналогия с "централното възбуждащо състояние", което е формулирано от К. Шер-рингтън, възниква концепцията за "централно мотивационно състояние". Френски изследвания-
Тел Дел обоснова гледната точка, според която "централното мотивационно състояние" определяXia неспецифичен възходящ активиращефектите на ретикуларната формация върху коратаха. В близост до тези понятия е теорията наемоции "от американския физиолог Линдсли, който също вярва, че емоционалните реакции с различни качества се изграждат въз основа на въздействащите нагоре влияния на ретикуларната формация на мозъчния ствол.
Американски изследовател Звездна формалирична теория, която свързва формирането на мотивации с дейността на специални мотивационни хипоталамусни центрове на мозъка, които са повлияни от кортикалнатаните импулси, инхибиторен хипоталамусен центри, чувствителни стимули, хуморални факториry и други.
Тази гледна точка беше потвърдена в много хорачислени изследвания. Така че, с електрическа или химическа стимулация на заднолатералната част на хипоталамуса, aможете да получите изразена реакция на пиене при козите. Когато се стимулира страничната част на хипоталамуса, при различни животни възникват насочени хранителни реакции. Тези и други прекспериментите позволиха да се говори за присъствие на нивоне хипоталамуса на така наречените мотивационни центрове на глад и жажда, агресия и страх, ощевъншни центрове и др.
Много изследователи са показали, че залимбичните и ретикуларните структури на мозъка, включително различни части на мозъчната кора, участват в формирането на мотивации с различни биологични качества заедно с хипоталамусните структури.
Механизми Хипоталамусната област на мозъка играе водеща роля при формирането на биологично мо-формиране на тивации. биологични Тук процесите на трансформация на мотивациите на биологичната (метаболитна) нужда от мотивапионно вълнение. Хипоталамусни структуримозъчните обиколки въз основа на техните влияния върху други части на мозъка определят формирането на обусловеното; мотивиращо поведение.
Имоти Мотивационните центрове на хипоталамуса притежават мотивиращ редица имоти.
центрове Характеристика на невроните в хипоталамусния регион
се състои в близките им функционални контакти Прием с капилярите и в специфичността на метаболитните про-метаболитни процеси. Последното е, че всяка потребност на група неврони от хипоталамусния регион еизползва в нормалния си метаболизъм само определени хуморални фактори и при промянатяхното съдържание избирателно идва до държаватаyy вълнение (фиг. 154). По този начин тези неврони притежават определените свойства на приеманеной вътрешни нужди.
Специфично приемане на промени в състава на кръвта на нивото на капилярите на хипоталамусния регион. Клетка И възприема промяна в веществото "а", IN - "В" и т.н.
Поради специфичния метаболизъм,области на хипоталамусния регион и съставляват така наречените мотивационни центрове.
Неврони бяха открити в областта на вентромедиалните ядра на хипоталамуса и в страничните му части,
селективно чувствителен към съдържанието в кръвтаvi глюкоза.
Тези неврони проявяват подчертана специалностлизиране. Някои неврони се активират, когато са по-нискинива на кръвната глюкоза, други, напротив, с увеличаване на съдържанието му. В областта на супраоптичните и паравентрикуларните ядра на хипоталамуса са открити неврони, чувствителни към нивото на осмотично налягане на кръвта, в областта на задно-дорзалния хипоталамус към норадреналин и др.тези.
Въз основа на рецепторните свойства, мотивационните центрове на хипоталамусния регион имат способността да трансформират вътрешните, предимнопо същество хуморален, необходимостта от процеса на нервна възбуда.
Процесът на възбуждане на мотивационните центрове на хипоталамуса се извършва, като правило, чрез ритмихубаво. Те принадлежат към класа на така наречените спускови механизми; вълнение в гримаклетките в тези центрове не възниква веднага, когато възникне едно или друго вътрешно търсене.ности, но поради постепенното нарастване на тяхната възбудимост до критично ниво. При достиганеНа това ниво клетките започват да изпращат ритмични разряди и да показват своята специфичност.активност до задоволителнанужда (фиг. 155).
Динамика на тригерното възбуждане на хипоталамусните неврони под влияние на метаболитното търсене
с мозъчни структури
Хипоталамусните мотивационни центрове саимат обширни връзки с други части на мозъка и най-вече с лимбичните и ретикуларните образувания и чрез тях с кораташарий (фиг. 156). От това следва, че полученото
Схемата на връзката на неврона на хипоталамуса с други неврони в мозъка
главно в невроните на хипоталамусния регион, мотивационното възбуждане може да бъде широко разпространеносе простират до почти всички области на мозъка.
Отражение Доминиращата мотивация се отразява в характерната мотивация в електроенцефалограмата. Особено поради електрически, ясно се откриват биологични мотивации в мозъчната активност на животните под уретанова анестезия.
Проява Особеността на уретана като лекарство е мотивацията, че при уретанова анестезия при животните само ЕЕГ активирането на будно състояние се блокира при уретанова анестезия, но в същото време възстановяванетоактивиращи ефекти при ходене на ретикуларната формация върху мозъчната кора, например по време на ноцицептивно стимулиране на животните. По същия начин, под уретанова анестезия, е възможно да се разкрие активирането на мозъчната кора, obusуловени от гладното състояние на животните. При котка след 2-дневно гладуване след потапянепобой се наблюдава при уретанова анестезияЕЕГ активиране на предната мозъчна кора, докато теменно-тилната област на мозъка проявява бавна, високоемплитудна ЕЕГ активност, характерна за лекарственото състояниепсихически сън (фиг. 157). Че това активиране на ЕЕГ наистина отразява мотивацията за глад, докИзвикват се следните експерименти. След изкуствено хранене на животни с уретра-
Електроенцефалограм котка под уретанова упойка. Кора:
- Съдбата на най-бързото торпедо "Шквал" - ОРЪЖИЕ НА РУСИЯ Информационна агенция
- Какво е литичка от температурата, Медицински бюлетин
- Съвременни методи за диагностика на инфекции PCR и ELISA, Медицински център "SOLO", Новгород
- Грижа за косата - Общи препоръки - Грижа за косата - Красота - Справочник на статии - Портал за храни
- Съвременният етап на развитие на теорията за вземане на решения