Медицинска новинарска агенция

Намалена теория на желанието

общи модели на развитие на функционални­системи - процеси на системния генезис. В процеса на онтогенетично развитие на отделните функции­националните мотивационни системи, които са неразделна част от тях, узряват селективно и последователно­наистина ли. И така, новородено бебе вече от моя­В момента на раждане се формират мотивации за глад и жажда, след това на базата на обучението и влиянието на външни фактори се проявяват мотивации на страха, температурни мотивации, формират се пориви, по-късно сексуалното желание се проявява и вече в състояние за възрастни - родителски мотиви.

Най-често срещаните са две крайни общи теории за същността на мотивацията:

Напоследък повечето изследователи започнаха да клонят към компромисната гледна точка, според която всяка мотивация има две предимства.­пект. Един от тях е чисто енергичен, насърчавайте­даващият фактор, а другият е факторният режисьор­привеждане на животните към целта.

Сред общите теории за мотивацията трябва да се отбележи теорията за „намаленото желание“, според която мотивациите се определят от желанието на хората и животните да намалят неприятните емоционални­усещания, придружаващи едни или други­таболична нужда. Според тази теория гладът, например, се разглежда като желанието на субектите да се отърват от „глада­ny "болки, възникващи в епигастриалната област­с контракции на празен стомах, жажда - като желанието да се отървете от неприятните усещания­в устната кухина и във фаринкса и пр. В развитие

от тази гледна точка беше формулирана концепцията за присъствието в мозъка на две реципрочни системи:­възнаграждаваме и наказваме. В тази теория за „намаленото желание“ в произхода на емоцията­нерв играе водеща роля­ните импулси, постъпващи в мозъка от­разделени периферни органи.

Физиологични Американският физиолог Кенън първо формулира-теория разработи разбиране за ролята на сигнализирането на различни­различни части на храносмилателния тракт в произхода на мотивациите за глад и жажда и по този начин теорията премина от изучаването на чисто поведенческата страна на мотивациите към мотивацията към изучаването на техните вътрешни механизми. Периферната теория обаче не намери нито една­силно експериментално потвърждение. Домашният физиолог Н. Ф. Попов показа, че с пълно обезболяване на храната­телесния тракт, животните запазват мотива­глад. Клиничните наблюдения също са постановления­вината за факта, че след пълна резекция на стомаха, пациентите все още ясно усещат­ново чувство на глад. Всички тези наблюдения са много­помогна да се идентифицира ролята на хуморалните фактори в появата на биологични мотивации.

Хуморал И. П. Павлов пръв посочи ролята на „гладната“ теория на кръвта в произхода на мотивацията за глада. Независимо от това, мотивацията за наблюдение е предимно върху прирастени близнаци­хора с обща циркулация и различна инервация, разпитваха водещите­изследване на хуморални фактори при формирането на био­логически мотивации. Опити да се задълбочи­анализ на мотивационни стимули в­доведе до необходимостта по някакъв начин да се комбинират нервните и хуморалните механизми, участващи в тяхното възникване, в един невро-хуморален механизъм. Така възниква концепцията за множество фактори при формирането на мотивации.

Централен До средата на този век интересът към изследванията-

теория касиерите постепенно се преместиха да учат ролята мотивации централни механизми на мотивация.

По аналогия с "централното възбуждащо състояние", което е формулирано от К. Шер-рингтън, възниква концепцията за "централно мотивационно състояние". Френски изследвания-

Тел Дел обоснова гледната точка, според която "централното мотивационно състояние" определя­Xia неспецифичен възходящ активиращ­ефектите на ретикуларната формация върху кората­ха. В близост до тези понятия е теорията на­емоции "от американския физиолог Линдсли, който също вярва, че емоционалните реакции с различни качества се изграждат въз основа на въздействащите нагоре влияния на ретикуларната формация на мозъчния ствол.

Американски изследовател Звездна форма­лирична теория, която свързва формирането на мотивации с дейността на специални мотивационни хипоталамусни центрове на мозъка, които са повлияни от кортикалната­ните импулси, инхибиторен хипоталамусен цент­ри, чувствителни стимули, хуморални фактори­ry и други.

Тази гледна точка беше потвърдена в много хора­числени изследвания. Така че, с електрическа или химическа стимулация на заднолатералната част на хипоталамуса, a­можете да получите изразена реакция на пиене при козите. Когато се стимулира страничната част на хипоталамуса, при различни животни възникват насочени хранителни реакции. Тези и други пр­експериментите позволиха да се говори за присъствие на ниво­не хипоталамуса на така наречените мотивационни центрове на глад и жажда, агресия и страх, още­външни центрове и др.

Много изследователи са показали, че за­лимбичните и ретикуларните структури на мозъка, включително различни части на мозъчната кора, участват в формирането на мотивации с различни биологични качества заедно с хипоталамусните структури.

Механизми Хипоталамусната област на мозъка играе водеща роля при формирането на биологично мо-формиране на тивации. биологични Тук процесите на трансформация на мотивациите на биологичната (метаболитна) нужда от мо­тивапионно вълнение. Хипоталамусни структури­мозъчните обиколки въз основа на техните влияния върху други части на мозъка определят формирането на обусловеното; мотивиращо поведение.

Имоти Мотивационните центрове на хипоталамуса притежават мотивиращ редица имоти.

центрове Характеристика на невроните в хипоталамусния регион

се състои в близките им функционални контакти Прием с капилярите и в специфичността на метаболитните про-метаболитни процеси. Последното е, че всяка потребност на група неврони от хипоталамусния регион е­използва в нормалния си метаболизъм само определени хуморални фактори и при промяна­тяхното съдържание избирателно идва до държавата­yy вълнение (фиг. 154). По този начин тези неврони притежават определените свойства на приемане­ной вътрешни нужди.

Специфично приемане на промени в състава на кръвта на нивото на капилярите на хипоталамусния регион. Клетка И възприема промяна в веществото "а", IN - "В" и т.н.

Поради специфичния метаболизъм,­области на хипоталамусния регион и съставляват така наречените мотивационни центрове.

Неврони бяха открити в областта на вентромедиалните ядра на хипоталамуса и в страничните му части,

селективно чувствителен към съдържанието в кръвта­vi глюкоза.

Тези неврони проявяват подчертана специалност­лизиране. Някои неврони се активират, когато са по-ниски­нива на кръвната глюкоза, други, напротив, с увеличаване на съдържанието му. В областта на супраоптичните и паравентрикуларните ядра на хипоталамуса са открити неврони, чувствителни към нивото на осмотично налягане на кръвта, в областта на задно-дорзалния хипоталамус към норадреналин и др.­тези.

Въз основа на рецепторните свойства, мотивационните центрове на хипоталамусния регион имат способността да трансформират вътрешните, предимно­по същество хуморален, необходимостта от процеса на нервна възбуда.

Процесът на възбуждане на мотивационните центрове на хипоталамуса се извършва, като правило, чрез ритми­хубаво. Те принадлежат към класа на така наречените спускови механизми; вълнение в грима­клетките в тези центрове не възниква веднага, когато възникне едно или друго вътрешно търсене.­ности, но поради постепенното нарастване на тяхната възбудимост до критично ниво. При достигане­На това ниво клетките започват да изпращат ритмични разряди и да показват своята специфичност.­активност до задоволителна­нужда (фиг. 155).

Динамика на тригерното възбуждане на хипоталамусните неврони под влияние на метаболитното търсене

с мозъчни структури

Хипоталамусните мотивационни центрове са­имат обширни връзки с други части на мозъка и най-вече с лимбичните и ретикуларните образувания и чрез тях с кората­шарий (фиг. 156). От това следва, че полученото

Схемата на връзката на неврона на хипоталамуса с други неврони в мозъка

главно в невроните на хипоталамусния регион, мотивационното възбуждане може да бъде широко разпространено­се простират до почти всички области на мозъка.

Отражение Доминиращата мотивация се отразява в характерната мотивация в електроенцефалограмата. Особено поради електрически, ясно се откриват биологични мотивации в мозъчната активност на животните под уретанова анестезия.

Проява Особеността на уретана като лекарство е мотивацията, че при уретанова анестезия при животните само ЕЕГ активирането на будно състояние се блокира при уретанова анестезия, но в същото време възстановяването­активиращи ефекти при ходене на ретикуларната формация върху мозъчната кора, например по време на ноцицептивно стимулиране на животните. По същия начин, под уретанова анестезия, е възможно да се разкрие активирането на мозъчната кора, obus­уловени от гладното състояние на животните. При котка след 2-дневно гладуване след потапяне­побой се наблюдава при уретанова анестезия­ЕЕГ активиране на предната мозъчна кора, докато теменно-тилната област на мозъка проявява бавна, високоемплитудна ЕЕГ активност, характерна за лекарственото състояние­психически сън (фиг. 157). Че това активиране на ЕЕГ наистина отразява мотивацията за глад, док­Извикват се следните експерименти. След изкуствено хранене на животни с уретра-

Електроенцефало­грам котка под уретанова упойка. Кора: