От невежество към знание (А. Лосев)

Обобщавайки пътя, който съм изминал, мога да кажа, че най-ценното за мен е оживен ум, жива мисъл, такова мислене, от което човек става здрав и насърчен, радва се и се забавлява, а умът става и мъдър и едновременно просто.

Когато влязох в лекционната зала, много пъти наблюдавах сънливия и привидно уморен израз на лицата на студентите, тяхното тъжно и безрадостно чувство и безрадостна скука. Но когато застанах в катедрата и започнах да говоря, често забелязвах, че лицата на учениците стават все по-оживени, че на скучното лице на моите слушатели изведнъж се появява познаваща усмивка. И в публиката, вместо мъртво мълчание, възникна някакъв творчески шум, внезапно се разпали желание да се изкаже, сподели, зададе въпрос, появи се ентусиазъм, забавна мисъл.

Преходът от невежество към знание винаги е бил обект на тайно и очевидно удоволствие за мен, било то от другите или от самия мен. Живата мисъл прави човека по-весел, по-здрав, в същото време по-силен и мек, по-малко отдръпнат, по-опростен и откровен, така че радостта от живата мисъл да се разпространи като че ли по цялото тяло и дори да докосне някои несъзнателни дълбини на психиката . Живата мисъл е най-силната и най-красивата от всички, тя прави душата по-топла, а работата на живота изгаря в ръцете, става по-ефективна и по-лесна, по-силна и по-скромна. Когато се занимаваме с някакъв малък проблем, времето се проточва, може да бъде скучно, досадно и досадно поради невъзможността бързо да се получи резултат. Но когато проблемите ни станат големи и дълбоки и когато има много от тях, дори малък успех в решаването им вдъхва надежда, забавления и успокоява. Само живият ум може да ни направи работници на живота и неуморни ентусиасти в постигането на достойни за човека цели, лишава ни от скука, лекува от неврастеничен мързел, ежедневна раздразнителност, празни капризи, прогонва неверието в нашите сили.

Вземете ума си, хвърлете се в живата мисъл, в живата наука, в интимното, треперещо усещане за преход от невежество към знание и от бездействие към действие, в тази безкрайна златна дистанция на вечно проблематично, трудно и дълбоко, но просто, здравословно и възхитителен. Живата мисъл се раздува с пеещи радости, безкрайна готовност да живееш и работиш, да бъдеш здрав и силен. Живият ум е зареден със забавление и сила.

Мозъкът ви, възпитан върху елемента на живата мисъл, ще забрани на тялото ви да се разболее, ще ви възнагради с дълголетие, ще отвори велика мисъл във всяка прашинка, ще превърне ежедневието в щастие, ще разбере всички трудности и ще доведе до светли победи на големите фронтове на борбата за по-добро бъдеще.