Те знаят какво е война

През май ветераните по традиция се почитат с тържествените звуци на оркестъра в бригадата за специални цели на вътрешните войски. Така беше и тази година: за тях беше проведена кратка обиколка на поделението, разказаха им как се е променило и беше показан филм за постиженията на войските през изминалата година. След това всички бяха поздравени с празнична вечеря, концертна програма и подаръци.

Годишните срещи на ветераните от Великата отечествена война и на вътрешните войски са донякъде засенчени, може би, само от факта, че всяка година има все по-малко от тези, които са спечелили Победата и нашето днешно мирно небе. Мнозина отидоха на фронта на 17 - 18 години, което означава, че сега вече са под 90 години. Повечето на такава възраст вече им е трудно да дойдат сами, взети са с автобус.

Обиколката на частта винаги предизвиква истински интерес. Тази година тук бе открит нов двуетажен спортен комплекс. Гостите се интересуваха от учебните съоръжения, където бойците упражняват своите професионални умения: модел на село, поправителен институт, контролно-пропускателен пункт и др. Ветераните бяха доволни от кадетите, които учат в новата сграда на Факултета за вътрешни войски, и от семействата на военнослужещите, които предстои да се установят в строеж от 150 апартамента на територията на звеното.

- Отлични условия! - похвали Александър Степанович Мелник и, развивайки мисълта си, добави: - Животът, разбира се, се е променил значително. Ние - по-старото поколение - сме изоставали от вас. Преди основното беше силата, но сега - технологиите и научните постижения.

Михаил Михайлович Ладур ми разказа за своята Победа.

Тогава Михаил Михайлович за първи път научи какво е война:

- Взводният ръководител постави нас, кадетите, на клин и ние потеглихме. На моста е избит немски танк, след което е унищожена голяма фашистка колона. Качиха се до нашия щаб, от който всички вече бяха евакуирани, а командирът на взвода взе със себе си четири момчета, за да извади сейфа и знамето на училището. Той ме остави близо до колата, заповяда да хвърля коктейли Молотов на немска бронирана кола, която беше на път. Когато командирът се върна, клинът моментално започна и аз нямах време да скоча върху него. Като цяло те си тръгнаха без мен. Нямах време да наваксам моето. Тичам и виждам отворена врата, тичам вътре. В ръцете си държа граната. Мисля, че ако германците са тук, ще взривя себе си и тях. Огледах се - магазина. Имаше жени и миг по-късно видях мъжки силует зад себе си, добре, извадих щифта от граната и тогава разбрах, че това е огледало.

Според ветерана тогава почти никой не е мислил за страх. Всички бяха патриоти, готови да умрат за своята Родина без колебание.

„В Пятигорск всичко наоколо горя, експлодира“, спомня си Михаил Михайлович. - Нашата задача беше да предотвратим достигането на врага до Грозни, Майкоп. Когато нашите войски пристигнаха и заеха отбранителни позиции, юнкерите бяха отстранени от фронта, изпратени да завършат обучението си в Баку, след това в Красноводск, след това по-нататък в Туркменистан. Там през 1943 г. завършихме обучението си и получихме офицерски звания. И ние вече бяхме изпратени на фронтовата линия, на фронта на Калинин.

Така на 19-годишна възраст Михаил Ладур става командир на танк Т-34.

- В резервоара бяхме четирима: командирът, артилеристите на купола, картечарите, шофьорите. Всички заедно като цяло. Хранели се от една тенджера, а понякога и с една лъжица. Веднъж пленили немски „Тигър“. На него командирът на батальона решава да нахлуе в село, окупирано от германците, и да унищожи огневите позиции на противника. Планът проработи: нацистите решиха, че връщат своите.

След като Михаил Ладур освободи Беларус, балтийските държави. Качен на Т-34 до Източна Прусия, Кьонигсберг: в бригада от шест дузини танкове оцелели само няколко.

След войната той остава в Брест, организира училище за обучение на шофьори и механици. След това ме изпратиха в Минск. И тогава за него започна втората война - борбата с бандитизма.