Тактика лице в лице

Конфронтация - това е едновременният разпит в присъствието един на друг на двама лица, предварително разпитани по един и същ факт, чиито показания съдържат противоречия. Това следствено действие се извършва за отстраняване на противоречията, съдържащи се в показанията, и е начин за проверка на данните, получени по време на разпита. Може да се проведе конфронтация между двама свидетели, двама обвиняеми (заподозрени), свидетел и обвиняем (заподозрян), свидетел и жертва, жертва и обвиняем (заподозрян). Изисква се специално внимание, когато се сблъскват непълнолетни и възрастни. Последният, давайки фалшиви показания, може да се възползва от повишената сугестивност, характерна за непълнолетните, и да убеди юношата да промени показанията си. Следователно, за да се проведе лице в лице конфронтация, когато един от участниците е непълнолетен, законът предвижда покана на учители, родители или законни представители, а в случай на непълнолетен обвиняем и защитник.

Резултатът от конфронтация може да варира. В единия случай съвестно сбъркан свидетел, след като изслуша показанията на втория, припомня подробностите за събитието и премахва грешките от своите показания; в друга обвиняемият, осъзнавайки безсмислието на своето отричане, започва да дава правдиви показания; в третия и двамата участници в конфронтацията откриват причината за несъответствията в техните показания; в четвъртия противоречията остават неразрешени, което налага събирането на допълнителни доказателства за установяване на истината по делото. Вярно е, че трябва да се има предвид, че понякога в резултат на конфронтация човекът, който преди е говорил истината, може да промени показанията си. Следователно във всеки конкретен случай се определя целесъобразността на конфронтацията. Не се препоръчва провеждането му, ако противоречията в показанията са незначителни или съществува опасност от тайно споразумение при конфронтацията на заинтересованите страни.

На практика все още има случаи, когато се провежда очна конфронтация между две лица, за да се „консолидират“ показанията им, въпреки че в тези показания няма противоречия. Провеждането на тази конфронтация няма доказателствена стойност. Понякога има такава неправилна тактика на конфронтация, при която следователят, в присъствието на своите участници, само изчита показанията, дадени от тях по-рано по време на разпитите. Смисълът на конфронтацията се крие именно в едновременния разпит на две лица, които дават различни обяснения за един и същ факт. Невъзможно е да се замени разговор на живо чрез четене на предварително съставени протоколи.

Провеждането на конфронтация лице в лице изисква внимателна подготовка. В допълнение към общите въпроси, които следователят решава, когато се подготвя за какъвто и да е разпит, той определя в какъв ред да води сблъсъци и след като го е установил, решава кой от участниците да разпита на първо място. Като правило първо се разпитва лицето, което според мнението на следователя дава правдиви показания.

Конфронтацията лице в лице се провежда под формата на редуване на задаване на въпроси на своите участници, изслушване на отговорите и записването им. С разрешение на следователя могат да се задават въпроси помежду си и на участниците в конфронтацията. Ако показанията по време на сблъсъка се различават от тези, дадени по-рано, тогава предходните показания могат да бъдат прочетени от следователя.

Конфронтацията лице в лице започва с предупреждение на нейните участници - свидетели и жертви - за наказателна отговорност за отказ или укриване на свидетелски показания и за даване на неверни показания. След това следователят пита дали участниците в конфронтацията се познават и какви са отношенията между тях. Изясняването на този въпрос е важно за правилната оценка на показанията.

Сблъсъкът се провежда от следовател, но по време на него е желателно да има друг служител на прокуратурата или полицията, който да наблюдава поведението на разпитвания по време на сблъсъка и фиксирането на показанията, като по този начин предотвратява участниците в тайно споразумение или оказване на натиск върху един от тях върху другия.

Разпитът при конфронтация може да бъде придружен от представяне на доказателства, които ще активират паметта на разпитания. В случай че някой от участниците смени показанията си, след конфронтация той трябва да бъде разпитан, за да разбере причината за промяната в показанията.

Ако един от разпитаните откаже да даде показания в присъствието на другия, не може да се проведе конфронтация. Не се разрешава разкриването на показанията, които такъв участник е дал по-рано по време на разпитите.

Сблъсъкът приключва, след като разпитаните лица декларират, че не могат да добавят нищо към показанията си и нямат въпроси помежду си. Съставя се протокол за провеждане на конфронтация, в който последователно се записват въпросите на следователя и отговорите на тях на останалите участници. На практика има два начина за записване на показанията. Един от тях се състои в това, че първоначално се записва въпрос, като се посочва към кого е адресиран, и отговорът на това лице, след това - въпрос към друго разпитвано лице и неговият отговор, тоест въпроси и отговори на тях се записват в наследяване. Всеки от участниците в конфронтацията се подписва под записа на своя отговор. Вторият начин е, че формата на протокола е разделена на две равни части вертикално; показанията на единия участник в конфронтацията се записват от едната страна, а показанията на другия - от другата. След като прочетат протокола, участниците в сблъсъка подписват своите показания и освен това всяка страница от протокола.