Искате да знаете всичко

Алманах за любопитните

В този брой на алманаха за любопитния материал „Искам да знам всичко“ за пирамидата на слънцето в Теотиуакан, който е един от основните символи на древния град и неговата основна загадка.

Още първите опити разгадайте мистерията на слънчевата пирамида са предприети още през 30-те години. Днес група археолози от Националния институт по антропология и история на Мексико непрекъснато изследва най-големия и впечатляващ обект в град Теотиуакан - Пирамидата на Слънцето.

Построена е около 200 г. пр. Н. Е. Не е известно със сигурност кой е положил първия камък, като е построил не само пирамидата на Слънцето, но и селището, което по-късно се е превърнало в най-големия град. Името Теотиуакан, което буквално се превежда като „мястото, където боговете се докосват до земята“, е дадено от ацтеките, които са дошли тук едва през 15 век. Град Теотиуакан достигна своя връх на величие хиляда години преди разцвета на империята на инките.

Теотиуакан отдавна е най-големият град, простиращ се на двайсет и осем километра. Но това не беше просто град, носеше статута на най-големия религиозен център на предколумбовата Мезоамерика. Бил е обитаван от повече от двеста хиляди граждани.

За строежа на града беше избрано строго оформление, като централен булевард прерязваше мегаполиса от север на юг, а улици, павирани с вулканичен камък, съседни на авенюто под прав ъгъл. Авенюто минаваше през централния площад, на който всъщност се намира Пирамидата на слънцето, както и няколко религиозни и административни сгради.

Обикновените граждани живееха без много шик, в едноетажни кирпичени къщи, с плоски покриви и без прозорци. Къщите на дворянството Теотиуакан са били двуетажни имения, разположени близо до центъра. Както във всеки голям град, и тук търговията и занаятите процъфтяват.

И така, съществувайки от около половин хилядолетие, през IIIX в. Сл. Н. Е. Теотиуакан внезапно или постепенно се изпразва. Интересното е, че в хрониките на толтеките, тотонаците и ацтеките, дошли в Мексиканската равнина много по-късно, величествен град с извисяващи се пирамиди, в т.ч. слънчева пирамида, се явява като „обиталище на мъртвите“ или „градът, в който някога са живели боговете“. Самите Теотиуаканци не са оставили свидетелства на потомци, които биха могли да хвърлят светлина върху тяхното съществуване и изчезване.

Учените изтъкват две основни версии на причините, поради които хората напускат домовете си.

народно въстание,
нашествие на чужди нашественици.

Нито един от тях обаче не може да бъде потвърден, тъй като археолозите не са открили следи от борба и унищожение. Тогава къде са отишли Теотиуаканците, чието културно наследство не е проследено в никоя от по-късните цивилизации?

Изплъзва се и третата теория, свързваща изчезването на строителите на слънчевата пирамида с климатичните промени. Климатът става по-сух, което води до ерозия на почвата и по-ниски добиви.

Селското население, страдащо от глад, започва да мигрира към по-плодородни земи с подходящ климат, вероятно полуостров Юкатан, оставяйки гражданите без храна. Но дори тази версия е под въпрос, тъй като гладът и сушата биха довели до постепенен спад, а не до моментално.

Друга, базирана само на предположения, версия - епидемия с невероятни размери, който коси населението на древния град като чума на средновековна Европа. Предположението не е лишено от логика и може би някой ден ще бъде доказано, при условие че има поне едно погребение, датиращо от ерата на смъртта на града.

Въпреки факта, че археологическите работи в древния мегаполис на предколумбовата Америка продължават повече от десетилетие, тайните и загадките продължават да растат. Учените се надяват на това находки под пирамидата на слънцето се превърне в нишка, която ще разплете вековната плетеница от въпроси и теории.