СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА ПРОБЛЕМА ЗА БЯЛВАНЕ В ЕСТЕТИЧНАТА СТОМАТОЛОГИЯ - Съвременни проблеми на науката и

По целия свят белите и дори зъбите се считат за знак за красота и привлекателност. Но за съжаление само малцина имат естествено бели зъби. Ето защо зъболекарите неуморно търсят методи и инструменти за избелване на зъбите от векове. Отдавна за това се използват различни видове окислители. Навремето за тази цел се използваха урина, азотна киселина, а повърхността също се шлайфа с пила. С течение на времето и усъвършенстването на методите и средствата станаха по-хуманни [2,3,20].

Например, през 1848 г. импулсните зъби са избелени с белина. Но вече в края на 19-ти век имаше много повече такива средства. За това те използваха: оксалова киселина, алуминиев хлорид, сярна киселина, пероксиден етер и дори калиев цианид. В момента супероксол (стабилизиран воден разтвор на водороден пероксид), пирозан (пероксиден етер) и натриев диоксид се считат за ефективни директни окислители; хлорните производни са косвени. Въпреки че основно са избелили импулсните зъби, те не са минали покрай живите зъби. За тяхното избелване се използва оксалова киселина, а по-късно водороден прекис [4,19,21].

От 1910 г. практически всички техники включват използването на водороден прекис заедно с излагане на светлина или нагрет инструмент. И през 1918 г., използвайки топлинна радиация, те успяха да засилят ефекта на избелването на зъбите. Между другото, този принцип се прилага успешно днес [7,8,17].

От 1915 г. солната киселина се използва за лечение на така наречените „кафяви петна от Колорадо“ или ендемична флуороза. След 24 години беше предложено тази патология да се лекува със състав от 30% водороден прекис и етер. Съставът е импрегниран с памучни тампони и е държан върху зъбите с нагрят инструмент в продължение на 30 минути . По-късно методът за избелване на жизненоважни зъби, при който се използва термокатолическата реакция на разлагане на водородния прекис, става особено популярен сред зъболекарите. В резултат на тази процедура обаче възникнаха много усложнения [17].

По-късно в арсенала на зъболекарите се появяват различни домашни избелващи системи, които им позволяват да извършват процедурата у дома. Тези техники станаха най-широко разпространени през 80-те години. С нарастващата популярност на методите за домашно избелване на зъби, броят на изследванията, целящи да потвърдят безвредността на тези методи, се увеличи [11,13].

В началото на 90-те години е разработена техника за избелване на зъбите, използваща медицински лазери като катализатори за реакцията на окисление. По-нататъшното развитие на тази посока доведе до появата на съвременни енергийни избелващи системи, популярността на които нараства всеки ден. Тези техники в стаята могат да намалят цялата процедура за избелване до 1 час, която се извършва под наблюдението на лекар [6,11,13].

Избелването е химичен процес на окисляване, който променя цвета на емайла и дентина от тъмно на светло [5].

Процесът на избелване е възможен поради способността на активните химични компоненти (карбамиден пероксид, водороден пероксид) да преминават през емайла и дентина и да проникват във всички части на зъба. Тези вещества се разпадат на кислородни радикали, които унищожават цветните пигменти, образуването на които води до обезцветяване на зъбите. В същото време структурата на зъба не се променя [1,15,20].

Многобройни проучвания са доказали ефективността на пероксидите при избелването на зъбите. Съществуващите пълнежи и свързващи материали не са засегнати или повредени от избелващи системи [17,18].

Обезцветяването обикновено се причинява от един или комбинация от няколко (генетични, медицински, стоматологични) и фактори на околната среда. Зъболекар, който е проучил добре този проблем, ще може да предложи най-подходящия метод за лечение. Качеството на избелването от своя страна зависи от причините, причинили промяната на цвета, от размера на цветния дефект, от продължителността на проникването на пигментирани агенти в твърдите тъкани на зъба. Външното оцветяване се дължи на използването на оцветяващи плодове, плодове, чай, вино, пушене [6,10].

В зависимост от дълбочината на увреждане на твърдите тъкани на зъба, обезцветяването на жизненоважни зъби се разделя на обезцветяване в рамките на емайла и повърхностните слоеве на дентина, в рамките на емайла и дълбоките слоеве на дентина. LA Дмитриева (2003) класифицира нарушенията в цвета (пигментацията) на зъбите, както следва: временно външно оцветяване на зъбите (зъбни отлагания), трайно вътрешно оцветяване, вродена пигментация, която се появява на зъбите по време на тяхното формиране и минерализация, придобито постоянно оцветяване на живите зъби и придобито трайно оцветяване на пулпирани зъби.

В допълнение, развитието на обезцветяване може да бъде причинено от хипоплазия на емайла, при която се нарушават не само процесите на минерализация, но и изграждането на протеиновата матрица в резултат на недостатъчна функция на емайлобластите. В монографията на М. И. Грошиков се отбелязва, че хипоплазия на тъканите възниква, когато метаболитните процеси на зачатъците на зъбите са нарушени под въздействието на нарушение на метаболизма на минерали и протеини в тялото на плода и детето. Недоразвитието на емайла е необратимо, тоест то остава за целия период от живота [5,6].

Изследвания на P. Morabito, P. Defabianis показаха, че хипоплазия на емайла е открита при 11,3% от изследваните лица. В 47,1% от случаите пациентите имат петниста форма на хипоплазия, в 29,4% - ерозивна, 4,7% - бразда, 18,8% - смесени форми [Goldstein RE, Feinmann RA Избелване на жизненоважни и нежизнени зъби. Мосбе 1991; 131].

Според L.P.Kiselnikova, N.V.Ozhgikhina et al. (2005), при деца на възраст 6-12 години, петнистата форма на хипоплазия се открива в 60% от случаите, ерозивна и набраздена - в 25% от случаите, смесена - в 15% [10].

Водородният пероксид остава един от най-често срещаните агенти, използвани за лечение на обезцветяване [10, 15].

Механизмът на действие на избелващите системи, базирани на пероксидни съединения, се основава на ефекта на освобождаване на кислород, който прониква в дентина и емайла, причинявайки окислително разграждане на пигментите. Ако за избелване се използва карбамиден пероксид, тогава когато се активира, се отделят вода, урея и активен кислород. Уреята подобрява проникването на активен кислород в твърдите тъкани на зъба, тъй като увеличава пропускливостта на емайла [5,6,7, 19].

По този начин методите за избелване с помощта на пероксидни съединения се разделят на професионални, извършвани в стоматологичен кабинет и дома, които пациентът може да използва самостоятелно или под наблюдението на лекар [20, 25].

Akulovich A.V., Akulovich O.G. (2008) предлага модифицирана класификация на методите за депигментация на зъбите, в която е представена група от средства за изсветляване, както и методи, както и средства за избелване на зъбите. Избелващите методи се разделят по вида на избелването, по активната съставка на избелващия гел, по областта на приложение.

Н. И. Крихели (2008) представи класификация на избелващите методи, при която избелващите методи се разделят на домашно избелване, професионално, жизненоважно, нежизнено важно, смесено и комбинирано, както и у дома.

По този начин за зъби с жизнеспособна пулпа е показано външно избелване с прилагане на лекарството върху твърдите тъкани на зъба, което може да се извърши в кабинета под наблюдението на лекар с помощта на подравнители и по-малко концентрирани избелващи системи [9, 21].

Методът за възстановяване на цвета на пулпираните зъби се състои в използването на химикали във вътрешността на короната на ендодонтски третиран зъб - и се счита за вътрешно избелване, като се използват източници на топлина или светлина като катализатор и техниката за избелване Walking с въвеждането на лекарство в подготвената зъбна кухина [6.20].

След процедурата за избелване на зъбите, някои пациенти изпитват повишена чувствителност на зъбите, поради което, за да се увеличи устойчивостта на емайла и дентина след обезцветяване обезцветяване в емайла на жизненоважни зъби, е необходимо почистването на зъбите с паста Colgate или Periodontol след избелването сесия, която удължи поддържането на устойчивостта на твърдите зъбни тъкани на добро ниво [15,18].

Най-ефективното избелване на обезцветяване на жизненоважни зъби може да се извърши с помощта на химически методи на избелване, след което на фона на обща реминерализираща терапия се използват препарати, съдържащи флуор и хидроксиапатит, които позволяват продължително повишаване на устойчивостта на емайла и дентина, осигуряващ стабилизация на цвета на избелените зъби [6,15].

По този начин представеният преглед на литературата показва доста голямо търсене на избелване на зъби и методи за избелване в съвременната стоматология. В арсенала на зъболекар, както и на пациент, има както професионални технологии, така и технологии, адаптирани към домашните условия на пациента. Няма обаче ясни индикации за тяхното използване. Тяхната клинична ефективност не е напълно проучена в близък и дългосрочен план, което прави този проблем не само актуален, но и навременен, необходим и оправдан от гледна точка не само на науката, но и на практиката.

Рецензенти:

  • Иванов Сергей Юриевич, д.м.н., професор, ръководител на Катедрата по лицево-челюстна хирургия и имплантология, Държавна медицинска академия в Нижни Новгород, Министерство на здравеопазването и социалното развитие на Русия, Нижни Новгород.
  • Казарина Лариса Николаевна, доктор на медицинските науки, професор, ръководител на катедрата по пропедевтична стоматология, Държавна бюджетна образователна институция за висше професионално образование "Държавна медицинска академия в Нижни Новгород" на Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Русия, Н. Новгород.