Популярна философия

Дмитрий Гусев

Съвпадение на противоположностите (Николай Кузански)

Друг изключителен представител на философията на Ренесанса е германският мислител Николай Кузански. Подобно на Джордано Бруно, той беше пантеист и аргументираше, че безкрайната вселена е Бог, който е във всичко, което съществува, навсякъде и следователно никъде по-специално, слято с всичко. Бог е всичко като цяло - битието само по себе си или „максимумът на битието“, както каза Кузански. Всички неща, предмети и тела на Вселената са въплътени в нещо конкретно и телесно божество. Вселената е разширен Бог и Бог е навита Вселена.

В резултат всяко нещо е проява на Бог, неговата реализация, неговото въплъщение в определен обект. С други думи, Бог представлява определена единна, хомогенна основа на всичко, идеална и безкрайна същност, която се разкрива чрез материални, крайни, отделни неща. Бог е един и има огромно множество обекти в света около нас, което е разгръщането или проявлението, или другостта (т.е. съществуването под различна форма) на едно божество, идентично на цялата Вселена. Нещата, които наблюдаваме около себе си, са напълно различни и не си приличат. Но това е само по отношение на самите тези неща.

Ако ги погледнете от гледна точка на безкраен Бог, тогава следва, че всички неща са едно и също, тъй като всяко от тях е само въплъщение на Бог, неговата форма, начин, частица, неговото откритие. Тази идея не е нова. Нека си припомним как милезийските философи са казвали, че зад видимото разнообразие на света се крие неговото невидимо единство, всички неща са само различни форми или състояния на някаква хомогенна световна субстанция (вода, въздух и т.н.) и следователно, като цяло, не трябва да говорим за разликата между нещата, а за тяхното сходство и дори идентичност.

Николай Кузански обявява пантеистичния безличен принцип - безкрайния Бог - за световна основа на всичко, което е, и казва, че нещата, които ни изглеждат различни от гледна точка на ежедневието и здравия разум, всъщност са идентични, тъй като всички те са проявления на този пантеистичен принцип. Разликите между тях обаче се заличават и изчезват, ако не се възприемат като отделни обекти, а се гледат в Бог, тоест от гледна точка на безкрайността. Ежедневното мислене, твърди Кузански, никога не може да разбере колко различни могат да бъдат едни и същи, как противоположностите могат да се слеят в едно цяло и да престанат да бъдат противоположности. Обикновеното съзнание мисли всичко в краен, ограничен мащаб, не може да гледа на нещата от глобална гледна точка. Напротив, философското мислене може да се откъсне от обичайната реалност, да възприеме безкрайността и следователно на пръв поглед е парадоксалното и невероятно съвпадение на противоположностите. Необходимо е само още веднъж да се подчертае, че различното се идентифицира само в безкрайността, слива се в едно само в единна и вечна основа на всичко съществуващо - нека бъде някаква световна субстанция или някакъв духовен принцип.

За да илюстрира тази ситуация, Николай Кузански дава няколко математически примера. Представете си кръг и права линия, минаваща до него. Очевидно това са напълно различни геометрични фигури. Ако увеличите радиуса на окръжността, кривината във всеки конкретен участък ще намалее. Тъй като радиусът се увеличава до безкрайност (!), Кръгът ще се превърне в права линия, тоест ще престане да бъде себе си.

По същия начин можете да разгледате триъгълник и права линия. Ако намалите ъглите в основата на триъгълника до безкрайност, той става прав. Нека си представим, че в кръг е вписан многоъгълник. Ако увеличите броя на страните или лицата му до безкрайност, той ще се превърне в кръг. И накрая, нека покажем, че от гледна точка на безкрайността 2 и 5, 3 и 7, 9 и 15 и всякакви две други величини са едно и също, че разликите между тях се изтриват и изчезват. Да кажем, че имаме две парчета по 10 см всяка. Ще разделим единия на парчета от 5 см, а другият ще бъде разделен на парчета от 2 см. Първият, по този начин, ще падне на 2 части, а вторият на пет части. Оказва се, че разделихме едни и същи сегменти на различни размери (на 5 см и 2 см) и следователно получихме различни резултати, следователно разликата между пет и две е очевидна. Но 5 и 2 се различават един от друг само в краен, ограничен мащаб - разгледахме два сегмента. Сега нека си представим, че имаме две прави линии (безкрайни линии) пред себе си. Разделете първия ред на сегменти от 5 см, а другия на сегменти от 2 см. Колко части ще бъдат получени на първия ред? И на колко части ще се раздели вторият ред? И в първия случай, и във втория, броят на получените части ще бъде безкраен. По този начин разделихме двете безкрайни линии на различни стойности и резултатът беше един и същ.

Единственото нещо, което следва от това е, че разликата между две и пет изчезва в безкрайността, точно както разликите между всякакви две други величини неизменно изчезват в безкраен мащаб. Въпреки че математическите примери са най-илюстративни, съвпадението на противоположностите в безкрайността може да се види в напълно различни области. Например, ако човек беше безсмъртно (тоест безкрайно) същество, би ли възникнал въпрос в съзнанието му за смисъла на живота? Не. Така че в този случай автоматично ще изчезнат въпросите за целта на даден човек, за неговия дълг и отговорност, цели, задачи, стремежи и желания. Пред лицето на безкрайността всичко се губи, губи и изчезва.

Според Кузански, задачата на философското познание не е последователно изучаване на отделни неща и предмети от околния свят, а в разбирането на безкрайността, една единствена световна същност, която е всичко. Но ако е напълно възможно да се получат определени знания за всяко конкретно нещо, е абсолютно невъзможно да се разбере безкрайността, за това може да има само невежество. Този факт обаче изобщо не означава отхвърляне на метафизичното знание, на желанието да се открие неразбираемото. Философията е любовта към мъдростта, опитвайки се да постигне това, което изглежда невероятно по принцип, да направи невъзможното, да се стреми към немислимото.