Статини: Съвместимост и безопасност при лечението на пациенти с исхемична болест на сърцето.

В.В. Бугаенко, В.В. Товстуха.

Национален научен център „Институт по кардиология на акад. Н. Д. Стражеско "НАМН на Украйна, Киев.

Атеросклерозата е хронично прогресиращо заболяване, характеризиращо се с непрекъснато натрупване на атероматозни плаки в стените на артериите. Във всички съвременни насоки както стратификацията на риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), така и целта за предписване на липидопонижаваща терапия се основават на определянето и изследването на серумните нива на липидите: общ холестерол (TC), холестерол (C), липопротеини с ниска плътност (LDL), холестерол с много ниска плътност (VLDL), триглицериди (TG).

Нарушенията на липидния метаболизъм са един от най-важните рискови фактори за развитието и прогресирането на ССЗ. Съвременната диагностика на хиперлипидемия е предпоставка за организиране на рационална профилактика и терапия на ССЗ.

CS, TG, фосфолипидите се трансформират под формата на липидно-протеинови комплекси на липопротеини (LP).

Дислипопротеинемията е разнообразие от нарушения на LP спектъра в кръвния серум. Фенотипът на хиперлипидемия се определя от класификацията на СЗО.

При пациенти с коронарна артериална болест (ИБС) липидните нарушения в кръвта най-често имат следните характеристики: нивото на общия холестерол е умерено повишено или високо, LDL холестеролът е повишен или леко повишен, но дори и при това специално проучване, малко плътно се откриват лесно окислени частици от тип В LDL.Тези частици лесно проникват в субендотелиалното пространство, активно се улавят от макрофагите и по този начин инициират атеросклеротичния процес. При пациенти с исхемична болест на сърцето преобладават фенотип IIa и IIb според класификацията на D. Frederickson (WHO, 1970).

Оценката на индивидуалния риск от развитие на ССЗ през следващите 10 години при лица без клинични прояви на атеросклероза се извършва според таблицата SCORE (Systemic COronary Risk Evaluation). Тази таблица е разработена въз основа на резултатите от 12 епидемиологични проучвания, обхващащи 205 178 души. По SCORE скалата рискът се оценява в зависимост от пола, възрастта, тютюнопушенето, систолното кръвно налягане и концентрацията на TChC.

Рискът се счита за много висок, ако според таблицата SCORE той е повече от 10%, среден - в диапазона 5-10% и нисък - по-малко от 5%.

В случаите, когато се определя много висок или висок риск, е необходимо да се провеждат активни превантивни и терапевтични мерки, насочени към елиминиране и коригиране на рисковите фактори.

Редица проучвания вече показват по-висока прогностична стойност на нивата на проатерогенен аполипопротеин В100 (апоВ), антиатерогенен аполипопротеин А1 (апоА1) и тяхното съотношение (апоВ/апоА1), отколкото на базата на определянето на общия холестерол. Поради това през 2008 г. Американската диабетна асоциация и Американският колеж по кардиология заявиха, че определянето на apoB е необходим допълнителен тест за оценка на адекватността на терапията със статини.

Съотношението apoB/ApoA1 показва значително по-висок атрибутивен популационен риск от развитие на миокарден инфаркт (MI): 54,0% (95% доверителен интервал (CI) 50,6–57,4) в сравнение с такива традиционно използвани показатели като общ холестерол (HDL холестерол)) - 31,95 % (27,6-36,4) и LDL холестерол (37%), P 5% за 10 години) е 4,5 mmol/l (175 mg/dl) и LDL холестерол - по-малко от 2,5 mmol/L (96 mg/dL) . При лоша поносимост на статини, намаляването на тяхната доза може да бъде компенсирано от допълнителното предписване на инхибитори на TCA абсорбция (езетимиб), но клиничната ефективност на такава комбинация не е проучена.

По този начин ефективността на статините е доказана към днешна дата и са установени преобладаващите индикации за тяхното назначаване.

Така че, при пациенти с ОКС, както и когато има нужда от по-изразен ефект върху липидния спектър на кръвта, при лица със смесена дислипидемия е за предпочитане да се предписва аторвастатин. При умерено изразени промени в липидния състав на кръвта, главно хиперхолестеролемия, употребата на симвастатин е оправдана.

Понастоящем е в ход проучването за оценка на острия коронарен синдром (JAPAN-ACS) за изследване на лекарството питавастатин.

В заключение отбелязваме, че придържането към терапията със статини остава недостатъчно високо. В продължение на две години само около 40% от пациентите с коронарна артериална болест и ОКС постоянно приемат статини.