Светът на духовете. Духовно учение за духовете

Техниките на спиритизма ви позволяват да общувате не само с духовете на предците. Доста подобни ритуали се използват за контакти с всякакви нематериални същества: с духове, демони, гении, ларви, ангели пазители, инкуби и сукуби и т.н. Още повече, опитни и знаещи духовници са убедени, че някои духове могат произволно да ни се явят под прикритието на нашите предци. Смята се, че това се прави от долните духове, които са изключително заинтересовани да общуват с хората. Има подозрение, че те се хранят с човешка енергия. Според друга, по-рядко срещана версия, духовете и хората са два взаимно допълващи се свята, които постоянно се стремят да се слеят, но не са в състояние да се разберат. След като установи траен контакт с този или онзи дух, човек получава възможност да живее едновременно в двата свята, но духът получава и същата възможност и това е не по-малко ценно за него.

Духовете живеят в специално нематериално („астрално“ или „етерно“) пространство, което е разположено успоредно на материалния свят и е нещо като неговата сянка или ореол. Всичко, което съществува в нашия свят, има своята проекция в астралния свят. Няма нито време, нито разстояние (поне в техния земен смисъл) и следователно е лесно за духовете да разберат какво се случва на много мили или много години от нас. Но придвижването в материалния свят им създава значителни трудности. Фините вибрации, незабележими за хората, им служат като непреодолимо препятствие: например кръг, начертан на пода, е в състояние да ги спре, а правилно изречената дума ги привлича с неудържима сила и ги принуждава да изпълняват всякакви заповеди.

Ето кратка същност на спиритическото учение във формата, в която то е от инструкциите, дадени от самите духове по време на спиритичните сеанси:

Бог е вечен, непоклатим, нематериален, един, всемогъщ, суверенно справедлив и добър. Той създаде Вселената, която включва всички живи и неживи, материални и нематериални същества. Материалните същества съставляват видимия или телесен свят, а нематериалните същества образуват невидимия или духовния (духовен) свят, т.е. д. светът на духовете. Духовният свят е истинският, оригинален, вечен свят, предшестващ всичко и преживяващ всичко. Телесният свят е само вторичен; тя може да престане да съществува или, като никога не е съществувала, да не навреди на същността на духовния свят. Духовете са временно покрити с нетрайна материална обвивка, унищожаването на която смъртта им връща свободата. Душата е въплътен дух, чието тяло е само черупка.

Сред различните видове телесни същества Бог избра човешката раса за въплъщение на духове, достигнали определена степен на развитие, това е, което му дава морално и психическо превъзходство над всички останали. В човека има три елемента: 1) тяло или материално същество, подобно на животните и оживено от същия жизнен принцип; 2) душа или нематериално същество, дух, въплътен в тялото 3) мост, свързващ душата и тяло, посреднически принцип между материя и дух. По този начин човешката природа е двойствена: чрез тялото си той участва в природата на животните, чиито инстинкти притежава; чрез своята душа той участва в природата на духовете. Мостът или „перисприт“, свързващ тялото и духа, е вид полуматериална обвивка. Смъртта е унищожаването на най-грубата черупка, духът запазва втората, която представлява за него етерното тяло, невидимо за човека в нормалното му състояние, но което при определени условия духът може да направи видим и дори осезаем, както се случва във феномена на външния вид. Следователно духът съвсем не е някакво абстрактно, неопределено същество, което може да бъде схванато само с мисъл; това е истинско, добре дефинирано същество, което в някои случаи се оценява чрез зрение, слух и допир.

Духовете принадлежат към различни класове и не са равни нито по сила, нито по ум, нито по знания, нито по морал.

Духовете от първи ред са висши духове, които се различават от другите чрез своето съвършенство, познание, близост до Бог, чистота на чувствата си и любовта си към доброто - това са ангели или чисти духове. Други класове все повече се отдалечават от това съвършенство.

Духовете от по-ниските нива са склонни към повечето човешки страсти: омраза, завист, ревност, гордост и т.н .; те се наслаждават на злото и се оттеглят в него. Сред тях са тези, които не са нито много добри, нито много лоши: те са по-скоро глупави и шумни, отколкото зли, а хитростта с непоследователност, очевидно, е тяхната участ - това са брауни или шегобийци.

Духовете не винаги принадлежат към една и съща категория. Всичко се подобрява чрез преминаване през различни степени на духовна йерархия. Това подобрение се постига чрез въплъщение, което се вменява от някои като изкупление, а на други като мисия. Материалният живот е изпитание, на което те трябва многократно да се подлагат, докато достигнат абсолютно съвършенство; това е вид сито или чистилище, от което те излизат повече или по-малко пречистени.

Напускайки тялото, душата се връща в света на духовете, от който е излязла, за да възобнови някакво ново материално съществуване след известен период от време, повече или по-малко дълъг, през който живее в състояние на блуждаещ дух. Тъй като духът трябва да премине през много въплъщения, от това следва, че всички хора имат много съществувания, повече или по-малко съвършени на тази земя или в други светове.

Въплъщението на духовете винаги се извършва само в човешкия род; погрешно мнението, че душата или духът могат да бъдат въплътени в тялото на животно. Различните телесни съществувания на духа са винаги прогресивни и никога ретроградни; но скоростта на напредъка зависи от усилията, които човек полага за постигане на съвършенство. Качествата на душата са свойствата на духа, въплътени в човека; по този начин добрият човек е въплъщение на добрия дух, а нечестивият е въплъщение на нечист дух. Въплътеният дух е под влиянието на материята; човек, който преодолява това влияние чрез извисяването и пречистването на душата си, се приближава до добри духове, с които един ден ще се обедини. Този, който позволява на злите страсти да завладеят себе си и влага всичките си радости в удовлетворяването на груби желания, приближава се до нечисти духове, отдавайки предпочитание на животинската природа.

Душата има индивидуалност преди своето въплъщение; задържа го дори след отделянето му от тялото. След завръщането си в света на духовете, душата намира там всички онези, които е познавала на земята, и цялото й предишно съществуване се очертава в нейната памет заедно със спомена за всичко добро и всичко зло, което е извършила.

Въплътените духове обитават различните светове на Вселената. Невъплътените или странстващи духове не заемат никаква определена или ограничена зона; те са навсякъде, в космическото пространство и рамо до рамо с хората, виждат хора и непрекъснато ги докосват. Духовете оказват непрекъснато влияние върху моралния свят и дори върху физическия свят; те действат върху материята и мисълта и представляват една от природните сили, ефективната причина за много явления, които все още не са обяснени или обяснени незадоволително и които намират разумно обяснение само в спиритизма.

Контактите на духовете с хората са постоянни. Добрите духове насърчават хората да правят добро, подкрепят ги в житейските изпитания и помагат да ги издържите смело и смирено; лошите подтикват хората към зло: за тях е удоволствие да ни видят паднали и да станем като тях. Контактите на духовете с хората са или окултни, или явни. Окултни контакти се осъществяват чрез доброто или лошото влияние, което духовете оказват върху нас без нашето знание; и работата на нашия ум е да правим разлика между добри вдъхновения и лоши. Изричните контакти се осъществяват чрез писане, реч и други материални прояви, най-често чрез медиуми, които служат като инструменти.

Духовете се проявяват спонтанно или след призоваване. Можете да призовете всички духове: както онези, които са вдъхновили хората от непознатото, така и духовете на най-известните хора, независимо от епохата, в която са живели; духовете на нашите родители, нашите приятели и врагове и да получават от тях чрез писмени или устни съобщения съвети, информация за задгробния им живот, за техните мисли за нашия акаунт, както и откровения, които те могат да предадат. Духовете са привлечени от тяхната симпатия и моралния характер на кръга от хора, които ги наричат. Висшите духове предпочитат сериозни срещи, където преобладават любовта към доброто и искреното желание за просветление и самоусъвършенстване. Тяхното присъствие премахва оттам низшите духове, които, напротив, намират свободен достъп и могат да действат с пълна свобода сред несериозните или водени от едно празно любопитство и навсякъде, където се открият лоши инстинкти. Вместо добри съвети или полезна информация, не трябва да очаквате нищо повече от дреболии, лъжи, лоши шеги или измами и те често заемат имената на най-уважаваните, за да им е по-лесно да измамят. прави разлика между добри и лоши духове. Речта на най-висшите духове винаги е пълна с достойнство, благородство, маркирана с печата на най-висшия морал и е свободна от всякаква ниска страст; Техните съвети дишат с най-чистата мъдрост и винаги имат за цел подобряването и благосъстоянието на човечеството. Речта на долните духове, напротив, е непоследователна, несвързана, често тривиална и дори груба; ако понякога казват добри и верни неща, то много по-често говорят лъжи и абсурди от злоба или невежество; те се забавляват в ущърб на онези, които ги разпитват, ласкавайки суетата си, захранвайки желанията си с фалшиви надежди. В резултат на това съобщенията, които са сериозни, в пълния смисъл на думата, се срещат само в сериозен кръг, чиито членове са обединени от искрена общност от мисли, стремящи се към добро.

Разбира се, скептиците-материалисти смятат всичко това за приказки, защото науката все още не е открила никакви повече или по-малко надеждни признаци на астралния свят. Освен това, при желание, визуализацията на духовете може да бъде обявена за халюцинация, продукт на не твърде здраво човешко въображение. Разглеждайки некромантията и спиритизма от тази гледна точка, успехът на тези гадателски изкуства изглежда фантастичен. Дух призовава измислени същества от измисленото пространство - и те му дават точна информация за конкретни земни дела! Очевидно тук се сблъскваме със същия феномен, който се среща във всички предсказуеми изкуства: остарялата теория отчасти компрометира успешната практика. Но в този случай теорията не е празна фраза, тъй като тя определя практическите методи и правила за работа с духове (които и да са те). А за тези, които се осмеляват да се занимават със спиритизъм и некромантия, остава само едно: да вярват в приказка и да действат според нейните закони.