Съветският човек - мит и истина (есе-анализ на произведения от съветската епоха)

Когато казваме "съветски човек", тогава подра­имаме предвид под този "руски човек". Но щом вместо определението „руски“ сложите нещо друго - кажете „немски“­реплика "," италиански "или" американски ", след това фразата­изглежда губи всякакъв смисъл. „Френско чело­век ”- не звучи. Такива думи обаче също не звучат­таня като „украински мъж“, „таджикски мъж“, „казахски човек“ или „латвийски мъж“. Ние ще­по-скоро би казал "таджикски", "казахски", "латвийски" или "азиатски" и "балтийски".

Но "съветски човек", "руски човек" - звук­чат. И не само звук, но и имат много категорични­значение. Аз например възприемам тези фрази­ния като синоним на израза „нашият човек“. Не забравяйте, във филма „Москва не вярва в сълзите“ има сцена, в която Гоша (известен още като Гога) и приятел се включват в разборки­ков. И така, в края на сцената, точно този приятел на Гоша говори със самочувствие за момчето, с което момичето заминава­ka: "Нашият човек".

Оказва се, че „съветски човек“ е „руски чело­век ". Но руснаците не бяха единствените, които бяха „съветски“. В СССР имаше 15 републики и всички те бяха „съветски“. Жителите на тези републики обаче се възприемаха като представители на определена националност. И само руски­са единствените, които отговарят на определението­"съветският".

Според мен тези разсъждения са напълно достатъчни, за да се разбере, че определението за "съветски човек" е един от онези митове, които се предават като истина.

Известен френски учен, изучавал митоло­човек от индоевропейските народи, Ж. Дюмезил пише: „Митовете не могат да бъдат разбрани, ако са отнети от живота на хора, които­ръж ги създаде. " Митът за „съветския човек“ е създаден от дошлите на власт в Русия през 1917 година. Отначало се наричаха болшевики, след това започнаха да ги наричат ​​комунисти. Наричаха се членове на руснака­социалдемократическата партия на болшевиките, след това - Ком­Мунистическа партия на Съветския съюз.

Ето как Емелян Пугачев от Универси­Тет образование “, което по-късно е наречено„ най-хуманният човек “. Той беше вдъхновителят на Великата октомврийска социалистическа революция, която­райът всъщност беше „руски бунт, безсмислен и безмилостен“.

Древните гърци наричали мита „думата за боговете и героя­да ". В древната руска литература е имало „Словото за закона и благодатта“, „Словото за дома на Игор“, „Словото за унищожението на руската земя“. В руската литература на 20 век историята, чието начало е поставено от Ленин, негови съратници и последователи, се превръща в „словото“. Те твърдяха, че Съветите­държавната система е диктатурата на трудещите се, диктатурата на мнозинството. Но в действителност това беше приказка­обиколка на болшевиките над мнозинството - работници и кръста­янами.

Библейската книга Еклисиаст съдържа следните думи: „Каквото беше, ще бъде; и това, което е направено, ще бъде направено и няма нищо ново под слънцето. " И Евангелието от Матей предупреждава: „Пазете се от лъжепророци, които­ходят до теб в овчи кожи, но вътре са вълци хищници­nye: по плодовете им ще ги познаете. " Материал от сайта //iEssay.ru

Поставяне на въпроса за мита и истината по образа на съветския Че­Прекрасно, изглежда правим опозиция. Na sa­Всъщност „митът“ не е синоним на лъжа или измислица. Има малко истина в мита, истината. Но тя е толкова малка и толкова незначителна, че понякога почти не се различава­Ся от лъжи. Следователно трябва да живеете от истината, а не от ми­фам Тогава ще живеем в името на нашите предци и в името на нашите деца и няма да се налага да унищожаваме нищо и­марка.