Свещеният Граал, стр. 104. Автор на книгата е Юрий Никитин

Онлайн книга "Свещен Граал"

- Е, тогава се махна да си глупав рай, нищо. И аз ще остана на земята. Кълна се, че ще открадна Крижина, за която си мечтал още преди щурма на Давидовата кула, винаги ще ти се смея, когато тя.

- Не се шегувай - прекъсна го гордо Томас. - Тя дори няма да иска да избърше краката си върху вас.

Горвел вдигна меча си над главата си, пое въздух в гърдите си, острието блестеше, улавяйки в паметта му сладкия момент и последния удар, който щеше да разбие главата на врага като изгнила ядка и да изпръсне мозъка му на десетки стъпки.

Калика припряно се втурна с разперени ръце, грабна грабителите, доколкото можа, удари се. Само Кайт и Стелма се спасиха, животинският инстинкт в последния момент накара Кайт да отскочи назад, а Стелма все още се държеше отстрани. Чуха се писъци, хрипове, смачкани от телата на Петър и Павел Горвел. Калика стана от телата им, в същия миг Хвърчилото скочи отзад и му заби кама в гърба, а Стелма се търкулна в храстите, скочи там, хвана лъка с две ръце.

Мощен юмрук щракна по лицето на Хвърчилото, през нощта се чу хрускане, сякаш тежък камък падна в гнездо с яйца. Хвърчилото изчезна без звук, а Kalika грабна Томас от оковани ръце и хвърли го с усилие на рамото му. Кинжал се изплъзна от ръцете на падащия хвърчило, Томас неволно се вдигна в движение, в следващия момент болезнено удари стомаха си по твърдия, пред очите му проблясваше сива земя, бързо се изплъзваше. Разбра, че лежи на рамото на ранената Калика, която тичаше през нощта. Наблизо той подсвирна, тъпо и страшно целуна, дори два пъти, но не разбра нищо, висящ на рамото на бягаща калика, като торба с пясък, цвърчеше с оковите си ръце и крака.

Отзад се разнесе писък, пълен с ярост. Калика с трясък се блъсна в тъмните лешникови храсти, обърна се рязко, изтича надолу по дерето, обърна се отново. Клоните драскаха болезнено по лицето на Томас, крещяха и пищяха отзад и клоните пукаха. Скоро се чу и частично тропотене на копитата. Гласът на Горвел се чу отляво, а Стелма отговори отдясно - този изпревари кон, усети пътя или по-добре видя в тъмното, навигира сред дърветата и храстите.

Калика спря, Томас през тежко хриптене чу писъците на преследвачите си: писклив, пищящ. Горвел извикал, очевидно сваляйки железния си шлем, обещал всякакви пари и съкровища, само ако те биха изпреварили и незабавно да убият бегълците, Стелма изкрещя от страх, че е необходимо да не избухнат по благороден начин, защото те вече са счупили гърбове на три, а сега хвърчилото със счупен череп.

Томас каза дрезгаво:

- Сър Калика, оставете ме.

Калика отново хукна, прескачайки мъртвото дърво, подхлъзвайки се по гладките камъни, покрити с нощната влага, и се катереше по купчините скали. Томас чу писъка на Стелма от рамото си, че са на път да ги настигнат, защото рицарят е окован с ръка и крак с неразрушимо желязо, а глупавият слуга тича, изливайки кръв на земята, защото освен раната в гърба от камата на хвърчилото, има и две стрелки.

Томас обърна глава с ужас, точно пред очите му на лунна светлина, ярки пера на стрелите гневно се надигаха от вятъра - две стрели в задната част на Калика! Томас изстена от безпомощност, тъй като дъхът на Калика се измъкна с тежък писък - гигант, заповед, но дори гигант вече би паднал!

- Оставете - гневно прошепна Томас, - и двамата ще загинем! Излекувайте раните. върни се и ги убий!

Дъхът избухна от гърдите на каликата като рев на горски пожар. Томас беше хвърлен с всеки конвулсивен дъх, той проклина тежестта си, копнееше да стане малък и лек, като монасите-воини от южния манастир.

Калика нахлу в нови гъсталаци, изтича през осветеното от луната открито пространство, обърна се и отново профуча като лос през широка поляна, тъпчейки белите шапки гъби. Изведнъж те бяха в тъмен мрак: дебели клони на дървета, оградени от звездното небе и блестящия лунен диск.

Калика залитна и падна на колене. Томас се плъзна от рамото му и падна върху скалите. Стъпкането се оттегли, калика хрипеше ужасно наблизо. Тесен лъч светлина падна върху мъртво лице, хвърлено назад, устните бяха сини. Дланите му опираха в каменна стена, две дебели стрели стърчаха почти в средата на гърба му под лопатките. Калика хриптяше все по-тихо, с наведени глави надигнати.

На две крачки бълбукаше невидима вода. Томас падна на колене, пълзеше, загребваше го в оковите си длани - дебели гривни и верижка не позволяваха да се сгънат с черпак - носеше Олег, разлявайки половината от него по кратък и труден път. Калика вече се беше изплъзнала от камъка, паднала с лице надолу. Томас пусна последните капки на врата на Калика, стисна зъби в мълчаливо отчаяние - приятел умира пред очите му!

С усилие счупи стрелите, оставяйки краищата да стърчат от гърба му, обърна каликата настрани. Той изхриптя, очите му се завъртяха назад, лицето му се изкриви в спазъм, след това гърдите му се напрегнаха ужасно и се надигнаха, вените на дебелата му шия бяха ужасно подути и щяха да се счупят. Тялото се дръпна, започна да се отпуска.

Плачейки, без да се срамува от сълзи, Томас скочи на оковите си крака към потока, донесе, извивайки длани, шепа вода. Капки паднаха в отворената уста на Калика, безкръвните устни се потрепваха, челюстите бавно се затваряха, зъбите стискаха ужасно. След това с огромни усилия ябълката на Адам се дръпна, сякаш каликата отхапа парче твърд въздух и преглътна.

Проливайки сълзи, Томас отново донесе вода, изля я в отворената си уста. Водата почти изсъска, попадайки в горещо гърло, издигна се облак пара. Калика преглътна, плътно опънатите вени, които почти се чупеха, започнаха бавно да падат, потъвайки под мъртвата кожа. Лицето, изкривено от конвулсии, остана ужасно. Устните се раздвижиха, Томас чу хриптене.

- Жив - прошепна Томас, чувайки пеенето на небесните ангели. - Бъдете търпеливи, не умирайте. Видях, че не всички умират от стрела! Дори от две.

Той мълчеше за раната на камата. Кръвта от тази рана все още тече на струйка и изпод стрелите пада на редки тежки капки. Калика изкряка малко по-тихо:

- Все още жив. Може би няма да умрем.

- Може би, може би - съгласи се набързо Томас. - Сега ще изпълзя оттук, а ти се скрий. Ако ме намерят, не гласувайте. Може би дори езическите богове ще могат да ви поддържат живи. Призовавам, ако успеете, занесете Светия Граал в моята Англия. Не към старата Англия, която остана на континента, а до новата, на островите!

- Държава на белите вълци.

- Великобритания - поправи го Томас. - Ще бъдете почетени там. Може би ще им бъде присъдена благородна титла. Нека не е рицарско.

В далечината се чуха викове. Този път те сресаха горичката, съдейки по гласовете, опънати в дълга верига. Томас гневно стисна оковите си, дръпна ютията на краката си. Широки гривни, вкопани в голото тяло, кръвта вече се стичаше от ожулванията.

- Разбрах - изсъска той отчаяно. - Този път те не бързат като разгневени кучета, които са загубили следа от заек!

Калика застана на колене със стон. Лицето му се изкриви от болка, вените на врата му се подуха, заплашвайки да разкъсат кожата. Томас каза набързо: