Страна на железните коне

Ден 1. Спахме до обяд. Но дойде някакъв лейтенант и започна да ни събужда. Не разбрахме наглостта му и му демонстрирахме и върху него древния нинджа трик „Кюзки Мат“. Лейтенантът се обиди по някаква причина. За да не му се вие ​​като белуга по време на сенокос, му наляха 500 грама. Лейтенантът отпи и спря да вие. Тогава всички се събудиха и започнаха да тананикат заедно с лейтенанта. По пътя започна разговор за това и онова. Това ни каза лейтенантът. Властите решиха, че за промяна в нашето обучение по саботаж ще бъде полезна способността за компетентно управление на различни превозни средства. Следователно учебна сесия идва отново за нас.

Ден 2. За целите на конспирацията за нас дойде хладилник с надпис „Пилета“. Заредени и потеглили. Стана скучно. и започнахме да пеем песни. Два часа по-късно шофьорите ни помолиха да млъкнем, тъй като бяха притеснени от искания да продадат няколко пилета-мутанти, които се спасяват от студа чрез отравяне на шеги и пеене на песни на крадци на езика на аборигените от Нова Зеландия.
Пристигайки на мястото, легнахме на тревата и издадохме синхронизирано хъркане.

Ден 4. Дойдоха инструктори и ни дадоха мотоциклети. По някаква причина те изнесоха лекция, че има три вида мотоциклети. Триколесни за деца и възрастни, двуколесни за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Е, да, разбира се. Еднокраките морски пехотинци работят по-бързо и по-добре.
Яздихме с удоволствие, но инструкторите изкрещяха, че стълбовете трябва да се заобикалят, а не да се качват нагоре.

Ден 5. Инструкторите започнаха да дърпат кабелите пред нас. Но ние не бяхме изненадани и закусихме в движение. Инструкторите започнаха да викат, че теглят кабелите, за да се почувстваме едно цяло с мотоциклета и да ги прескочим. Отговорихме, че не можем да бъдем едно с мотоциклета, тъй като двигателят не е предвиден в задника ни. По някаква причина инструкторите ни гледаха като идиоти.

Ден 6. Научих се да „взимам бариерата“. Иванов се притесни и подкара през бариерата (тухлена стена). Останалите просто я прескочиха, грабвайки мотоциклета. Инструкторите се разплакаха.
Вечерта Иванов, Петров и Сидоров излязоха да се разходят. Рокерите не го харесаха. Рокерите обаче също са. Нашите рокери изритаха техниката малко, до „осмицата“. После се замислиха и ритнаха още малко - до „девет“. Чудя се как рокерите ще карат деветка?

Ден 7. Инструкторите ни плюха. В този смисъл. че тъй като не работи с лек наземен транспорт (щяха да донесат метрото тук), тогава може би ще работи с летящ. Заведоха ни на екскурзия до хеликоптерния хангар. Иванов опита антената със зъб. Малко, но инструкторите не забелязаха.
Сидоров имал спор с инструкторите, който завършил с това, което Сидоров бил наречен „глист“. За отмъщение Сидоров завърза лопатките на витлото на възел. Инструкторите дълго се кълняха.

Ден 8. Сузанин уби два хеликоптера. Самият Сузанин, излизайки изпод развалините, се измъкна с леки драскотини, а инструкторите, седнали до него в хеликоптера - голям шок. Напразно те казваха, че ако изхвърлим тези хеликоптери, ще ни изпратят нови.

Ден 9. Тъй като до утре няма да имаме време да доставим свежи хеликоптери, отиваме на стрелбището.

Ден 1. Днес в туристическия "Урал" стигнахме до стрелбището, където ще ни научат да стреляме от всички подвижни оръжия. Оптимистичен сержант е назначен за наш инструктор по стрелба. Казват, че е добър снайперист и от десет метра удря окото на бягащ хлебарка.

Ден 2. Научих се да стрелям с пистолети. Както се оказа, снимането с крака е по-оригинално, отколкото с ръце. Но все пак не е интересно. Но те откриха, че са лоши като бумеранг, но летят. Сержантът каза, че ако сме толкова извратени, следващия път ще стреляме от аркебуса. Сега! Нека първо намери поне едно парче в необходимото състояние.

Ден 3. Днес ни показаха картечница. От гледна точка на компетентния нинджа, това е добър клуб. И ако все пак заточите добре ножа, който по някаква причина се наричаше щик, тогава ще бъде възможно да косите тревата с него. За зайци.
Петров спори със сержанта, че няма да уцели целта три пъти. Сержантът се опита и се провали. И все пак - Петров неусетно изви дулото на машината.

Ден 4. Научих се да стрелям от картечници. За да отпразнуват, те изхабиха 15 кутии патрони и окосиха цялата трева на стрелбището. Ръкавите обаче трябваше да се събират с гребла и лопати.

Ден 5. Научихме се да сглобяваме и разглобяваме автоматични машини от различни модели. Сидоров успя да събере такава хитра измислица от различни части (сляпо), че сержантът ахна и седна точно на мястото, където стоеше.

Ден 6. Обучен как се използва снайперска пушка на малки цели. Неочаквано генералът пристигна с проверка. Междувременно Иванов реши да провери обхвата на пушката и като експеримент застреля гъска в дачата на местен офицер (което по някаква причина не беше толкова далеч от обхвата). Точно в къщичката за птици, така да се каже. Генералът замислено се почеса по тила с бинокъла и каза: „Ами ти, шибана стрелба“.

Ден 8. Уредихме банкет за генерала на пътя. Вечерта привързаха нечувствителното му тяло към самолета. След излитането на самолета се оказа, че това е грешният самолет. Пилотите оказаха съпротива. Освен това, по погрешка, вместо документи на персонала, те поставят ръководството „Как да отглеждаме пилета в оазиса Сахара“.

Ден 9. Научена нощна стрелба от картечница с телескопичен мерник. Докато разбрахме какво е какво, успяхме да окосим половината горичка. Тогава Воробьов предположи да премахне устройството за нощно виждане, след което резултатите станаха много по-точни. Решихме да не пипаме дървата за огрев, които изсичахме - тук ще имаме пикник.

Ден 10. Научена стрелба с жило. Това е смешно нещо. Но той не стреля зад ъгъла, те провериха. Сидоров простреля катерица в очите с жило като експеримент. И аз го разбрах. Защото се оказа невъзможно да се оспори това поради липсата на труп, но опашката на катерицата беше идентифицирана.

Ден 11. Сузанин помоли сержанта да покаже гъбните петна, тъй като последната гъска вече беше изядена. Три часа по-късно Сузанин донесе торба с гъби, от която веднага започнахме да правим барбекю. И сержантът се върна три дни по-късно, облечен в папуанска униформа. Случайно изгубена.

Ден 15. Научих се да стрелям от хоросан. Те неусетно поставиха павета на мината. В резултат на това след „изстрелването“ мината полетя в едната посока, а паветата в другата, но със същия ход. Сержантът едва не падна там, където беше. Но той се прокашля и каза, че това е нов тип мина - с множество бойни глави. По подобен начин пуснахме още няколко мини. Това забавление завърши с факта, че горският дойде и каза, че е време да спре да хвърля всякакви боклуци, иначе лосът се уплаши и скочи направо в дърветата. И му беше писнало да ги взема обратно.

Ден 16. Научих се да сглобявам и разглобявам хоросан. Сидоров, както винаги, подготви хитър измислица. Сержантът каза, че няма представа дали това „устройство“ ще работи, затова всички се отдалечиха. "Устройството" работи, но мината лети по синусоида. Обърнато нещо с главата надолу, мините започнаха да летят в косинус.

Ден 17. Запознахме се с пистолета. На теория. Защото сержантът каза, че се страхува да си представи резултата от това, което можем да й направим и къде ще стреля след това. Ако може. И можете да се научите да стреляте от оръдие с помощта на учебник.

Ден 18. Днес ни показаха истински танк. Докато го усещахме, огънахме багажника на резервоара. Сержантът дълго се кълнеше в десет етажни изрази.