Статини и захарен диабет: невежеството не е аргумент

Проучванията показват, че статините значително намаляват сърдечно-съдовите усложнения при диабет тип 2. Хидрофилните статини правастатин и розувастатин се считат за най-безопасните във връзка с възможна дерегулация на въглехидратния метаболизъм, особено

Проучванията показват, че статините със сигурност намаляват сърдечно-съдовите усложнения при захарен диабет от втори тип. Хидрофилните статини - правастатин и розувостатин се считат за най-безопасните по отношение на възможна дисрегулация на метаболизма на въглехидратите, особено при захарен диабет.

Невежеството не е аргумент.
Спиноза

Предписването на статини за захарен диабет тип 2 (DM) е един от основните принципи на съвременната антидиабетна терапия. Очевидната му полза, изразяваща се в намаляване на сърдечно-съдовите усложнения и сърдечно-съдовата смъртност, когато статините се използват за първична и вторична профилактика на сърдечно-съдови заболявания при пациенти с диабет тип 2, е многократно доказана и не поражда сериозни съмнения. Съвсем естествено е, че отделните статини се различават помежду си по ефективността на тяхното въздействие върху честотата на усложнения от сърдечно-съдовата система (фиг. 1).

В тази връзка, по мнението на повечето експерти, е необходимо по всякакъв начин да се насърчава увеличаването на честотата на използване на статини и увеличаването на дозите, използвани за постигане на целеви нива на липидите в кръвта.

Дългогодишният клиничен опит със статини показва, че степента на намаляване на липидите в кръвта до голяма степен зависи от дозата на използваното лекарство (Таблица 1) [4] и от специфичния тип използвани статини (Таблица 2).

В резултат на това употребата на високи и максимални дози статини стана доста популярна за постигане на целеви нива на липидите в кръвта, включително при пациенти с диабет тип 2.

Доказателствата, получени отклинични проучвания, създадоха общоприета репутация на статините като ефективни и безопасни лекарства за понижаване на липидите, въпреки наличието на странични ефекти като повишени чернодробни ензими и феномен на рабдомиолиза.

Оказа се обаче, че рабдомиолизата не е единственият страничен ефект на статините, който трябва да се има предвид при избора на лекарства от тази група, особено при хора с диабет или с висок риск от развитие.

През последните няколко години случаите на неблагоприятно въздействие на статините върху параметрите на въглехидратния метаболизъм както при пациенти с диабет, така и при такива, които преди това не са страдали от това заболяване, са станали доста упорито обсъждани. Освен това те най-често се свързват с употребата на аторвастатин.

Експериментални данни вече отбелязват специалния ефект на аторвастатин върху параметрите на въглехидратния метаболизъм [6]. Установено е, че приложението на аторвастатин в продължение на 6 месеца при плъхове със стрептозоцин-индуциран диабет значително влошава тяхното изпълнение на оралния тест за глюкозен толеранс.

Клиничните резултати от употребата на аторвастатин не са достатъчно еднакви.

През 2003 г., веднага след началото на клиничната употреба на аторвастатин, независими групи японски изследователи описаха случаи на декомпенсация на диабета при употребата на това лекарство [7]. Поне осем такива клинични случая са докладвани в медицински презентации в Япония [8]. Също така е описан случай на диабет, който се е развил след прием на аторвастатин [9]. След това получената хипергликемия беше арестувана с използването на инсулин и отнемане на аторвастатин, но хипергликемията отново се появи с употребата на правастатин.

Друга група японски изследователи оценяват 3-месечния ефект на аторвастатин в доза от 10 mg/ден върху параметрите на въглехидратния метаболизъм при 76 пациенти с диабет тип 2 [10]. Според тези изследователи при пациенти, получаващи аторвастатин, произволното ниво на глюкоза в кръвта се е увеличило от 147 ± 50 mg/dl на 177 ± 70 mg/dl. Съответно, промените в концентрацията на гликиран хемоглобин (HbA1c) в кръвта при прием на аторвастатин варират от 6,8 ± 0,9% до 7,2 ± 1,1%. Отбелязаното увеличение на показателите е статистически значимо.

В проучването J-CLAS (1999) [11], оценяващо ефекта на аторвастатин в доза от 5–20 mg/ден върху параметрите на въглехидратния метаболизъм при 287 пациенти с нива на холестерол> 220 mg/dL, увеличение на повишено ниво на глюкоза в кръвта над нормата, особено през първата година от терапията. В същото време се отбелязва и повишаване на нивото на HbA1c в кръвта.

Аторвастатин в дози от 10, 20, 40 и 80 mg/ден значително намалява нивото на холестерола на липопротеините с ниска плътност (LDL) (съответно с 39%, 47%, 52% и 56%) и нивото на аполипопротеин В ( с 33%, 37%, 42% и 46%, съответно) в сравнение с изходното ниво (всички p 6,0% на изходно ниво HbA1c

An. А. Александров *, **, Доктор на медицинските науки, професор
М. Н. Ядрихинская *, Кандидат на медицинските науки
С. С. Кухаренко *, Кандидат на медицинските науки
О. А. Шацкая *, Кандидат на медицинските науки
И. И. Чукаева **, Доктор на медицинските науки, професор

* FGBU ENC на Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Русия,
** GBOU VPO RNIMU ги. Н. И. Пирогова Министерство на здравеопазването и социалното развитие на Русия, Москва