Старов Иван Егорович
Според резултатите от изпитите през 1761 г. Иван Старов заема първо място в архитектурния клас. На следващата година той става един от първите възпитаници на Художествената академия. За специален успех в следването си той е награден не само с меч (знак за лично благородство), но и със златен медал с право да пътува в чужбина.
През есента на 1762 г. младият архитект пристига в Париж. Във Франция той практикува с Шарл дьо Вайи, учи по програмата на Френската кралска академия за архитектура. Пет години по-късно Старов заминава за Италия, където посещава Торино, Парма, Модена, Болоня, Флоренция и Рим. Тук той се запознава с творчеството на А. Паладио.
През 1768 г. архитектът се завръща в Санкт Петербург. Още на следващата година Иван Старов създава собствен проект за сградата на Сухопътния джентълски корпус.
През 1772 г. Старов започва работа в Комисията по каменното строителство на Санкт Петербург и Москва, където се занимава с въпроси на градоустройството. Архитектът участва в създаването на планови проекти за Псков, Нарва, Воронеж, Велики Устюг, Екатеринослав. В средата на 1770-те Иван Старов изпълнява много частни поръчки, включително за Г. А. Потьомкин. В лицето на императорския фаворит Старов придоби мощен покровител.
Най-известните творения на Санкт Петербург на Иван Егорович Старов са катедралата „Света Троица“ в манастира „Александър Невски“ и Таврическият дворец. През 1783 г. след пожар той възстановява катедралата „Принц Владимир“, по проект на Чарлз Камерън построява катедралата „Света София“ в Царско село. От 1786 г. Старов е главен архитект на „Офиса на сградите на къщите и градините на нейното императорско величество“, ръководи работа в дворците Мрамор, Аничков, Чешме. Заедно с Д. Куаренги той възстановява предната половина на Зимния дворец.
Иван Егорович Старов получава званието професор през 1785 г., след което успява да се занимава с преподавателска работа. От 1791 г. архитектът е член на Съвета на Художествената академия. През 1793 г. е награден с орден „Свети Владимир“ от трета степен, през 1794 г. е избран за адюнкт-ректор на архитектурата.
От 1800 г. архитектът контролира изграждането на Казанската катедрала.
От 1772 г. архитектът живее в къща на 6-та линия на остров Василиевски, която принадлежи на съпругата му Наталия Григориевна Демидова. По-късно Иван Старов и семейството му се преместват на улица Симеоновская в къща, която е и зестрата на съпругата му. През 1780-те години Иван Старов построява собствена къща за семейството си на ъгъла на същата улица Симеоновска и насипа на Фонтанка. Тук той живее до 1804 г., след което се премества в двуетажна къща с градина на улица Знаменская (сега Восстания) (секция на къща номер 13).
- Старов Иван Егорович, История на Санкт Петербург
- СТАРОВ, ИВАН ЕГОРОВИЧ, Енциклопедия по света
- Старов Иван Егорович
- СТАРОВ Иван Егорович е
- Прочетете книгата Опитът на камшиците, авторът Панаев Иван онлайн страница 23 на сайта