Стафилококова инфекция при ХИВ/СПИН

S. aureus при пациенти с HIV инфекция населява предимно крупата­кожни гънки (подмишници, перинеум) и носната лигавица.

Провокиращите фактори за развитието на пиококова инфекция включват: наличие на леки наранявания на кожата (възникват при бръснене, епилация), ожулвания; повишена мацера­кожата на кожата (при използване на оклузивни превръзки, използване на лепяща мазилка, под протеза); пренебрегване на правилата за лична хигиена; хипотермия и хипотермия­затопляне на тялото, влияе негативно на метаболитните процеси на кожата; ирационалност­онова употреба на кортикостероидни мазила, антибиотици. В ролята на провокиращ­климатичните условия като горещ и влажен климат също могат да действат като фактор.

Всички тези причини, в състояние на имунодефицитна държава, водят до факта, че пиодермията се появява много по-лесно и по-бързо.

Кожните лезии със стафилококова инфекция могат да имат няколко клиники­ически форми. Клинични прояви на остиофоликулит, фоликулит, циреи­la, фурункулозата са описани по-горе (вж. раздел 16.1.4.1). По правило при пациенти с ХИВ инфекция еритемът, който има синкавочервен цвят, остава дълго време в зоните на засегнатата кожа или остават малки белези, често се забелязва абсцедиране на циреи.

Вулгарна сикоза е хронично повтарящо се възпаление на фоликулите в зоната на растеж на къса гъста коса (брада, мустаци, вежди, пубис, аксиларна ямка). При пациенти с ХИВ инфекция процесът е изразено агресивен и не­обичайна устойчивост на лечение.

Карбункул - остро гнойно-некротично възпаление на няколко косми­спринцоващи фоликули с образуване на сливен възпалителен инфилтрат, локализиран в дермата и подкожната мастна тъкан, и няколко гнойно-некротични пръчки.

На фона на ХИВ инфекцията карбункулите могат да имат множество характер, а също така да доведат до развитие на тромбофлебит на лицевите вени, сепсис.

Вулгарно импетиго се отнася до смесена стрептостафилодермия, където стафилокок се секретира в 80% от случаите, предимно от фагогрупата С, тип фаг71.

На фона на ХИВ инфекцията, клиничната картина на вулгарния импетиго характер­образуването на везикули и мехури, локализирани в слабините и под тях­мускулни области. Елементите са изпълнени с жълта, прозрачна или леко мътна течност, понякога по периферията има червен венец. Пукащите се мехурчета се срутват или избухват с образуването на повърхностни червени плачещи ерозии.

Абсцес - ограничено натрупване на гной в тъканите, придружено от некроза. Най-честата причина за абсцеси е S. aureus, въпреки че всеки друг микроорганизъм може да действа като етиологичен фактор на фона на HIV инфекцията. Дълбочината на лезията е различна до подкожната мастна тъкан, мускулите.

Появява се болезнен, яркочервен възел. След няколко дни, седмици в центъра, тъканите се топят и се образува кухина с гнойно съдържание­ние М. За образувания абсцес е характерна флуктуация.

Абсцесът е резултат от цирей, карбункул и други форми на пиодермия, тъй като при ХИВ инфекцията те стават разрушителни и възпалението „отива“ в по-дълбоките тъкани.

Синдром на попарена кожа [syn: Болест на Ritter, ексфолиативен дерматит] - тежка инфекция, причинена от Staphylo gold­кок (фагогрупа II, фаг тип 71). Болестта е типична за деца, но при ХИВ инфекция може да се наблюдава и сред възрастния контингент.

Клиничната картина е свързана с производството на ексфолиативен токсин на S. aureus, който се образува в основния фокус на инфекцията (например назофарингеална инфекция­ки). В повечето случаи заболяването започва с рязко покачване на температурата.­ ри, влошаване на общото благосъстояние. На следващия ден върху кожата около естествения­
отвори на вените на лицето, шията, подмишниците, в областта на слабините, след това на която и да е част от кожата се появява голям неравен обрив, превръщащ се в дренажен еритем; отпуснатите мехурчета се пълнят с прозрачно съдържание, когато се отворят, се образува влажна ерозия с червен цвят (изглежда като
изпарена кожа). Ерозиите се сливат, за да заемат огромни повърхности. Разкриване на положителен симптом на Nikolsky както в областта на обривите, така и върху непроменената кожа.

Диагнозата на стафилококова инфекция се основава на клиничната картина­нас и допълнителни микробиологични методи за изследване.