Списанието "Човек без граници" - Четири елемента в Космоса и Човекът

Според дефиницията на Платон елементите или елементите са това, от което се състоят сложни тела и в което те се разпадат. С други думи, елементите са прости, първични субстанции, които според езотеричните традиции на всички древни цивилизации стоят в основата както на Космоса, така и на човека.

След като отбелязах най-общо какви са тези елементи, бих искал да поясня защо става дума за четири от тях. На числото „четири“, подобно на числото „седем“, във всички учения, които се опитват да намерят обяснение за съществуването на света и живите същества, се отдава голямо значение. Числото "четири" не беше взето на случаен принцип. Той е неразривно свързан с Космоса.

По традиция винаги е имало идеи за четирите основни елемента, които изграждат Вселената, Макрокосмоса и Микрокосмоса (т.е. включително хората), въпреки че на различните езици те са били наричани по различен начин.

Тези четири елемента или елементи са огън, въздух, вода и земя. Тези термини са добре известни на всички нас и са познати, но тези елементи не съвпадат напълно с това, което наричаме огън, въздух, вода и земя, въпреки че включват тези понятия.

Думата „космос“ ни кара да се чувстваме като нещо огромно, безкрайно, което не се поддава нито на разбиране, нито на изчисление до такава степен, че сякаш ни се изплъзва. Предпочитаме да не мислим за това, всички предложени обяснения ни се струват фантастични, лишени от логика, по-скоро резултат от въображението, отколкото каквото и да било друго. Именно в това е тайната на Космоса: според древните традиции това е третият етап от сложен процес, който обикновено е бил представен под формата на триъгълник. Първият етап от този процес е Хаос; но хаосът не е като разстройство, а като безкрайност, като нещо, което потенциално може един ден да се прояви. Безкрайният хаос е последван от Теос. Този втори етап съдържа сумата от схеми, идеи и концепции, които допринасят за трансформацията на първоначалния Хаос, неговата организация и систематизация. И накрая, третата фаза на процеса е Космосът, който възниква и се формира на основата на двата предишни елемента: Хаос, който дава безкрайност, и Теос, който дава форма и ред.

Космосът, използвайки терминологията на древните учения, започва да се разгръща, материализира или, с други думи, последователно придобива по-специфични форми, преминавайки през седем етапа или елементи от този процес.

Фактът, че познаваме четири от тях, още един едва едва, а другите два остават загадка, ни принуждава да се съсредоточим върху тези, които познаваме добре. Най-ниският, най-конкретният, материален елемент е Земята. Това е последвано от по-фин елемент - вода, още по-фин - въздух и най-фин - огън. Те трябва да бъдат последвани от петия елемент, който се нарича Етер и характеристиките на който все още са неизвестни.

Земята е свързана с материята, с всичко, което има измерения, което може да се претегли, измери, премести. Земята е нещо, което има специфична форма, тегло и не само в мащаба на Космоса (формата на планетите и звездите), но и по отношение на човек (т.е. неговото тяло).

Водата символизира живота, който прониква в материята. Това е енергията, която я измива, силата, която подтиква материята към действие, за да не остане инертна. Това е, което ни позволява да ходим, да говорим, да имаме температура, можем да твърдим, че сме живи. Това дава живот на всичко, което се движи в Космоса, подчинявайки се на неизменни и математически безупречни закони. По този начин водата е жизнената енергия, „кръвта“ на Земята, нейната жизнена сила.

Въздухът е психика, душа, комбинация от нашите емоции и чувства; именно това определя нашето отношение към нещата - положително или отрицателно, това, което ни движи по отношение на чувствата. Това е същността на Air: изразяването на чувствата, светът на емоциите.
Огънят е светът на мисълта, идеята. Освен това процесът протича на абстрактна равнина и може да се възприеме само като абстрактен инструмент, какъвто според нас е. Това е природата на Огъня в Космоса.

Говорим за космически елементи, но говорим и за човешки елементи: онова, което в Космоса е първично вещество, по неразбираем за нас начин се въплъщава в материята, в човека - Огънят като ум, Въздухът като усещане, Водата като жизненоважна енергия, Земята като тяло.

Винаги е имало нещо по-дълбоко, непознато, не само по отношение на елементите, елементите (в смисъл, че ни се разкриват в Природата), но и по отношение на загадката на човека, която съчетава всичките четири елемента. Митовете, дошли до нас от дълбините на още по-древни времена, разказват, че както сега сме в състоянието на хората, веднъж преди да преминем през състоянието на минералите, сякаш сме елемент на Земята. В резултат на много цикли на еволюция, ние бяхме в състояние на растения, като елемент на Водата, минахме през етапите на еволюция на животинския свят в рамките на елемента Въздух и накрая достигнахме човешкия етап на еволюция, вече отнасящ се до елемента Огън, който е белязан от появата на мисълта, мисленето.

Когато древните хора се обръщали към боговете на стихиите, покланяйки се на Огъня, Въздуха, Водата и Земята, те не са имали предвид само техните физически проявления, но интуитивно усещали присъствието на нещо зад земните явления, усещали най-съкровената същност, залегнала в основата на елементите. За древните, фактът, че планетите и звездите не са мъртви образувания, въртящи се в космоса без никаква логика, винаги е оставал неоспорим, но живите тела в своето развитие се подчиняват на действието на законите на еволюцията, съдържащи духа, точно като човека, поради тази постоянна връзка между макрокосмоса и микрокосмоса.

Оттук и желанието на човека да разбере своята духовна същност - за да осъзнае допълнително други същности, одухотворяващи Природата. Затова беше казано за боговете на стихиите. Освен това се смяташе, че тези четири основни елемента се подразделят много пъти и всеки, съответно, се състои от седем по-малки. По този начин има безкраен брой под-елементи, които се контролират от това, което древните са наричали елементали. Тази дума, чието значение често остава недостъпна за нас, обозначава обекти, които контролират малки елементи, под-елементи, подразделения на елементи. Когато говорим за огън, вода, въздух и земя, с които се сблъскваме ежедневно, говорим за подразделенията на елемента Земя.

Огънят е елементът, лежащ в основата на най-ярките символи от всички религии, не само на нивото на божествата или образуванията, представляващи Огъня, но и по отношение на изграждането на храмове.

Например пирамиди. Всички конструкции, които съдържат типичната конфигурация на квадрат, лежащ на земята и триъгълници, насочени нагоре като пламък и сближаващи се в крайна точка, са храмове, посветени на Огъня. Самата дума "пирамида" съдържа понятието Огън (от гръцкото "pyros" - "огън"). Това са храмове, които се стремят към това, което, намирайки се на самия връх, съдържа всичко останало, включително онова, което, символично казано, винаги е получавало по-голямо значение от всичко останало.

Прави впечатление, че във всички цивилизации боговете, свързани с Огъня, са били особено значими. Не трябва да се забравя, че в тези случаи огънят е имал предвид не само като физическо явление.

Алхимиците твърдят, че четири елемента са свързани с металите: огън със злато, въздух със сребро, вода с живак и земя с олово. От особен интерес е и съответствието на четирите космически елемента с четирите психологически качества на човешката личност: Огънят се свързва със Знанието, Въздухът - със Смелост, Водата - с Желанието, а Земята - с Мълчанието. Нека накратко се докоснем до това, което са имали предвид алхимиците.

Ако Огънят е умът, способността да мислим, разбираме, да работим с идеи, тогава Огънят несъмнено предполага Мъдрост. По този начин огънят е знание, а знанието е кулминацията на човека.

Въздухът е храброст, смелост, която ни помага да стигнем до знанието. Това е повече от сила; това е импулс, вяра. Да се осмелиш означава да се втурнеш напред безстрашно, за да постигнеш Мъдростта.

Водата е желание. С други думи, за да бъдете смели и мъдри, първо трябва наистина да искате. Това не е толкова лесно, колкото може да изглежда на пръв поглед. Ние казвахме „Искам да отида на почивка“, „Искам да гледам филм“. „Да искаш“ се превърна в незначителна дума и следователно на практика не отразява волята за действие. Но това качество е с много по-дълбоко качество. Той идва от самата същност на човека и се простира до последните етапи на човечеството.

И накрая, елементът Земя съответства на Тишината. Тишината е първият етап от пътуването. Във всички древни цивилизации обръщаме внимание на факта, че великите знания са били от езотеричен характер. Защо езотеричен? Защо затворен? Защото, ако не мълчите, е много трудно да искате; ако няма тишина, е много трудно да се осмелиш, много трудно е да се знае.

Тези, които бяха голям познавач на човешката душа, например Питагор, смятаха за задължително учениците им да останат в мълчание в продължение на пет години (т.нар. Акузматичен етап на питагорейската школа). Изпитание ли беше? Мълчанието беше необходим инструмент за ученика да научи основното - да слуша. Не само слушайте всичко, което е наоколо, но слушайте себе си, намерете спокойствие, потиснете водовъртежа в себе си, което ви кара постоянно да искате още и още, дори без да знаете точно какво искате.

Сега, когато се опитваме да усвоим нещо, критиката работи първо и едва след това знанието; първо си задаваме въпросите: "защо?", "как ще ми обяснят това?", "как ще бъде, как ще бъде?" Изговарят се толкова много ненужни думи, че е почти невъзможно да се постигне конкретен резултат. И всички древни училища притежаваха прекрасната тайна на мълчанието, те знаеха, че първо трябва да разберете същността, а след това и всичко останало.

Именно тишината беше призвана да се превърне в завеса по пътя към скритите учения - не за да ги скрие, а за да ги запази, защити от онези, които, не разбирайки и неспособни да кандидатстват, биха ги използвали за вреда, а не за добре.
Много от нас искат (защо не?) Да работят с тези учения, без дори винаги да разбират какви са те. Опасността не се крие в нашето любопитство. Опасността е, че тъй като тези учения са зависими от закони или природни процеси, ние, без да ги познаваме, можем да допуснем сериозни грешки, да нанесем значителна вреда на себе си и на всичко останало. Мълчанието беше вид защита, защита; не по злоба, а, напротив, поради голямо чувство за отговорност.

Следователно езотериката е като ключалка, върху която са били заключени знанията. Затова днес често забелязваме колко малко думи и изрази имаме, с помощта на които би било възможно да проведем разговор по тези, все още необичайни за нас теми. Толкова необичайни, че без да са обект на ежедневна дискусия, те сякаш ни се изплъзват.
Но въпреки това древните, изкусни езотерици ни оставиха ключ, който може да отвори заключена врата и да проникне през тишината - символи. Символи, които съставляват универсален език, до който имат достъп всички хора, независимо на какъв език говорят. Когато искаме да запазим, да защитим нещо, се нуждаем от минимум прости, разбираеми символи. Но Природата крие и велики символи, зад които като правило се крият големи знания. Четирите елемента съдържат страхотни ключове за разбиране, които могат да бъдат приложени както към Космоса, така и към човека, както велик, така и малък.

Нашата задача е да дешифрираме тези символи, да научим техния загадъчен език и отново да се разбираме, общувайки на един език, отново да се чувстваме като братя в една традиция, в едно знание. Да се върна отново към източниците, да намеря старите корени, старата съдба и пътя към тази съдба. Тогава вероятно ще има чувство за братство, което сега толкова ни липсва.

Нито Новият Акропол, нито аз лично се заехме да разкрием изцяло дискутираните тук теми. Те заслужават по-задълбочен анализ и изискват повече време. Предлагам отваряне и управление на символи. Бих искал всички да искаме и да можем да се върнем към автентичните, реални, дълбоки елементи, които ни принадлежат, защото те са дошли от дълбините на нашата История. Бих искал всички заедно да можем да се стремим към целта, към основите, към това, което наричаме бъдеще, към БЪДЕЩЕТО НА ИСТОРИЯТА.