Списание за пластилин

Да не се забравя.

24 март 2008 година.

Ромео и Жулиета. 21 век

Дълбоко, тъмно утро. Дори петлите все още спят, но нашият пламенен любовник Ромео е буден. Той е с любимата си Жулиета.

-Джулиет! Казаха ми, че сте с Ковалдо!
-Ромео, тъмно е! не мога да те видя!
-Никаква кучка не ме виждаш! Просто ми отговорете на един въпрос: бяхте с Ковалдо?
-Ромео, искаш ме?
-По дяволите, ти си кучка! Разбира се, че те искам! Иначе щях да стоя в 5 сутринта на проклетия ти балкон?
-Ромео, ще изпаднеш ли някога оттук!
-Su4ka не крякай по-добре дай ми столче.

-Казах „табуретка“, а не „ракета“!
-О, съжалявам, Ромео ...
-Ами ти и кучка!
-Да! Аз съм най-готината кучка в района!
-Джулиет! Вижте колко красиво пада звездата! Su4ka си си пожелал?

-Да, ромео.
-Е, какво си помислихте там?
-Искам да ме убият с камъни в дупето!
-Жулиета, ще сбъдна мечтата ти! Имам кутия за план. Нека прецакаме майка ти!
-Ромео, кого ще чукаме: фугата или майка ми?
-Майната ти на майка ти.

Изведнъж на стълбите се чуват стъпки

-Джулиет, това е твоята бавачка.
-Да, това е стара кучка.
-Сбогом Жулиета!
-Сбогом Ромео!

Старата врата тихо изскърца. Бавачката влиза в стаята.

-Отново дойде тази кучка Ковалдо?
-Не бавачка беше различна кучка.
-Какво каза?
-Нищо бавачка.
-Наспи се. По обяд ще отидем на църква.
-Добре, стара кучко.
-Какво каза?
-Нищо бавачка ....