Стихове за донските казаци

Снаха отишла в обора да дои кравата,
Хвърлете сено в яслата и затворете овцете.
Следвайки, както обикновено, тъстът погледна строго.
Трябва да издържите, защото той е бащата на съпруга й.

Поставете подгъва под колана, наведен към кофата,
И зад тъста, като хвърчило, лети.
Тя се задуши в огромните му ръце,
И той успя да задържи устата й с ъгъла на кърпичката.

Той я погали силно и трескаво,
Целунах гърдите си в луда страст.
Повдигнете разумно подгъва на долната част,
Притискане по гръб, в ясла със сено огънато.

Тя стенеше, плачеше, молеше,
Молих се да пусна. Това е грях.
Той беше хипнотизиран от зла сила,
Не чувайки нищо, той чакаше утеха.

Стискане на бедрата, от време на време, със сила,
Получих всичко, което толкова дълго исках.
Беше толкова болна от похот,

И той вдигна подгъва над полите.

Кафява крава, косена с мокро око,
Овцете утихнаха, сгушени в полукръг.
Плитките се стичаха по лицето с каскада,
И тя не може да избяга от тези упорити ръце.

Изпитал е срам и опит на сладко блаженство,
Тя не знаеше, че има такъв.
Тя беше подушена от треперещ, пилешки кон,
Калаени дрънчаха празни кофи.

- Ами ти си тово. Хайде, дои кравата.
Оправете джъмпера, няма какво да плаче.
Храня ви за спестяване,
И имате много време да чакате съпруга си.

Не можете сами да го кажете - хората няма да разпознаят,
И няма да ви притеснявам често.
Започваш да играеш, тогава ще те сдържам,
И ще ореш без дъх.

Мишките шумолеха зад яслата, в сеното,
Млякото се изсипва в кофа с пара.
Сълзи се удавиха в снежнобяла пяна,
Не е лесно да живееш без съпруг като снаха.