Смърт в лицето

Какво може да бъде по-познато, по-агресивно и по-недвусмислено от идиомите, отнасящи се до смъртта: "лицето на смъртта", "погледнете (погледнете) смъртта в очите", "изправете се очи в очи със смъртта" и т.н.? Насилието на Езика не оставя други възможности, освен да ги произнесе по-нататък, възпроизвеждайки ги, засилвайки установените значения. Колкото и да са широко разпространени сюжетите, свързани с представянето на риторични фигури пред лицето на смърт от човек, строго тематични в архаични, класически, романтични, модернистични и постмодернистични дискурси, поведението на „самата смърт” в зависимост от човека, който я среща също не се проявява. Към това ще добавя описанията на смъртни случаи, които ме озадачиха, принадлежащи на специалисти.

Предвиждайки забележки и недоумения относно несигурността на обобщенията и очевидната ненаучност, липса на проверка на понятията „добро“ - „зло“, „добро“ - „лошо“, само ще посоча, че ненаучността се сблъсква с еднакво интуитивно ясна употреба на думи в ежедневието. Указанията на Хайдегер относно трудностите при дефинирането на създаването и занаята също ще бъдат от значение: „Колко лесно можем да разделим словесно създаването на творения и производството на продукти, също толкова трудно е да се проследи и двата метода на производство в съответните им съществени характеристики“ 2 . Идването (завръщането) в този свят или напускането му като нищо друго изисква участието на любящ човек, изисква любов, е форма на любов. „Преди смъртта емоционалният живот се преражда и нуждата от любов се засилва. Умирането изисква любов “(А. В. Гнездилов). Както влюбеното лице на майката, така и протегнатите й ръце: приканващи и застрахователни едновременно, се отпечатват в безсъзнанието. Техните образи и съответно състоянията, които ги придружават, се реализират винаги, когато е необходимо да се направи решителна крачка в неизвестното, когато е невероятно трудно да се вземе решение за действие, когато се отвори бездна на страха, когато настъпи моментът направете супер усилия. Победата над ужаса на неизвестното, смъртта се основава на архетипната ситуация за всеки човек на одобрение на първите несигурни стъпки, първите успехи. Насърчаването на любящо мило лице помага да се направи крачка в неизвестното, в „другия свят“, като по този начин се обясняват привидно парадоксалните факти за смъртта в дежурни групи от „добри“ и „добри“ медицински сестри и детегледачки.

Кайоа идентифицира три ситуации на поведение на богомолка 6. Първият е доста често срещан: смъртта се използва като защитен механизъм по време на опасност. Мантис се прави на мъртъв. Втората ситуация не е толкова често срещана. Това се случва, когато молещата богомолка действително умре, но вътрешният механизъм на рефлексите му позволява да поддържа разнообразни дейности в живота: може да се движи, да поддържа равновесие, дори да се чифтосва, да снася яйца, да прави гнездо. При втората ситуация смъртта имитира живота, както при първата - смъртта. „Насекомото дори не забеляза, че вече не живее. Той е мъртъв, но е твърде зает и няма време да го осъзнае. Продължава да експлоатира последните останки от живота ”7. Последното ниво се достига, когато сред признаците на живот, които насекомото е дало, се появи онова, което Кайоа нарича „фалшивата неподвижност на трупа“ има връщане към началната точка. Насекомото отново представлява смъртта. Но сега е мъртво. Загуби живот, който продължава да спасява. Кайоа казва, че мъртва богомолка симулира смърт. Той е мъртъв и го казва. Сега смъртта се имитира в кошарата (Pli) на живота, животът се свежда до огледало на смъртта. „Бидейки“ мъртва, молещата се богомолка се преструваше, че е жива само защото се преструваше, че е мъртва. Тази двойна смърт в Simultanement 8 е реална и престорена; трупът се преструва, че е така. По-късно М. Бланшо ще свърже този колапс на пространството на сигурността "живот - смърт" с достъп до литературното пространство (L'Espace Litteraire) 9 .

Симулации като тези в културата (живи трупове), които се правят на мъртви, са вълнуващ обрат на стара тема. Ето например уловът на „улова“ на В. Набоков: „... и ето, позволете ми да ви поздравя за обратната грешка: лицето й на смъртно легло не можеше да мине за лицето на смъртта!“ десет .