Сълзи на заловения офицер от АТО: „Това са командирите са глупаци, а ние сме разменна монета“

Веднъж попаднали в плен, "АТО" незабавно губят цялото си "героизъм", започвайки да се представят като свята невинност.

В мрежата се появи видео от необичаен разговор между милиция и задържан наказващ, който стои и плахо се оправдава, сякаш ученик е палав пред учител. Защитникът на Донбас припомни думите на украинския офицер, който обеща да дойде в Луганск и да убие жени и деца, към офицера от АТО, на което киевският боец отговори, че, оказва се, командирите са глупаци, а не войници, които са просто изгодни чипове. Както се казва - "ами ние?".

Въз основа на думите на "героя от АТО", може да се мисли, че командир стои близо до всеки киевски наказател и с оръжие "Лугер" го принуждава да участва в грабежи, грабежи, убийства, отвличания и изнасилвания. Според реакцията на останалите милиции, стоящи наблизо, те не са първите, които чуват подобни "оправдания". Очевидно схемата "моята къща на ръба" се използва от всеки втори "герой на АТО", ако не просто - всеки.

И така, защо тези "невинни" чипове за договаряне мълчат там, като са от тяхната страна на барикадите? Милицията се интересуваше от същия въпрос. Неговият другар, който стоеше наблизо, иронично отбеляза, че вкъщи са „москвич за гиляк“, но са оправдани в плен. Оказа се обаче, че "АТО" е уж от Кривой Рог, където според него изобщо никой не подкрепя култа към Бандера. Но това не добави достоверност към думите на наказващия, тъй като тази версия също се изразява от почти всеки затворник.

В резултат на това „световните воини“ всъщност се оказват не толкова твърди, каквито ги изобразяват киевските пропагандисти. Не те са виновни за всичките си военни престъпления, те не са тези, които обстрелват населените места и ограбват местните жители. Тези командири са глупаци и нямат нищо общо с това. Евтините оправдания, вместо да признаят вина, не характеризират киевските бойци от най-добрата страна. В "битки" с цивилни те са "смели юнаци" и заставайки пред милициите, наказващите страхливо спускат очи и мърморят под носа си същите "а какво да кажем за нас?".