Системен анализ и дигитализация на земеделието./Историческа скица към 100-годишнината на Н. Н. Моисеев

Моисеев винаги е имал глобален мащаб. Той беше привлечен от проблемите, които определят бъдещето на човечеството. Най-сензационният от тях, но далеч не единственият, който вече се е превърнал в добре позната „ядрена зима“. Това буквално съдбоносно предсказание беше само един от многото резултати от използването на глобалния климатичен модел, изграден в Изчислителния център на Академията на науките на СССР. Сред другите по-малко известни, но не по-малко важни резултати, може да се посочи доказателството за невъзможността за стабилно съществуване на нашата планета без ледниците на Антарктида и Гренландия, които могат да изчезнат, когато моделът предсказва затопляне на климата. Между другото, от моделните резултати от затоплянето на климата се роди грандиозен и сега много подходящ проект за целогодишното развитие на Северния морски път. Имайте предвид, че Мойсеев го описа подробно преди тридесет години, като посочи строителните площадки на нови пристанища в Северен Урал и с изчисления на икономическите и политическите ползи от развитието на северното крайбрежие и шелфа на арктическата зона на Русия.

Друг, не по-малко амбициозен проект беше прехвърлянето на част от оттока на реките, вливащи се в Северния ледовит океан в европейската част на страната ни и Сибир. Всъщност именно този проект доближи Моисеев до селскостопанските въпроси.

За да разберем целия революционен характер на навлизането на Моисеев в тази област, е необходимо, поне в общи линии, да си представим състоянието на руското земеделие и селскостопанска наука в средата на далечните 70-те години.

Това беше период на зрял, но все още немохнал Брежнев, мощен икономически растеж и политическо доверие в страната. През 1975 г. нанесохме силен удар на Съединените щати, като взехме Сайгон и изпратихме янките у дома от обединения и комунистически Виетнам. Избрани кубински дивизии влязоха в Ангола и прогониха проамериканските нашественици. След потушаването на „Пражката пролет“, социалистическият лагер уважително се успокои и послушно последва вследствие на съветската политика. САЩ не можаха да преодолеят двуцифрената инфлация и продължителната криза. По това време имаше шега: „Зад стената отново нещо се блъсна. Паундът отново е паднал. И този анекдот, който отново стана актуален, тогава звучеше много по-мрачно. Изглеждаше, че крахът на капитализма и победата на комунистическите идеи в глобален мащаб са съвсем реални. Това беше може би най-плодородното време в живота на съветския народ, измъчван от репресии, войни и трудности. Все още нищо не предвещава бъдещи проблеми и сътресения. Ръководството на страната имаше, може би, само едно, но болезнено и почти вечно нещастие - земеделието.

Системата на колективните и държавните ферми не може да осигури на населението храна, въпреки огромните финансови инжекции. Развъдчиците на ВАСХНИЛ, които наскоро успешно се занимаваха с генетика и кибернетици, най-накрая доведоха селското стопанство до задънена улица със своите нископродуктивни породи пилета с месо-яйца, свине с месна свинска мас, крави с млечно месо и овце с месна вълна. Отглеждането и нископродуктивното животновъдство изискват все повече и повече фуражи, които практически не се възстановяват от производството, и страната започва да внася годишно около 25 милиона тона зърно. Всички търсеха изход - нова девствена земя, прекрасни сортове, универсално напояване, основано на прехвърляне на част от потока на северните реки.

Непознати с основите на системния анализ, учените в селското стопанство и управлението на водите, както винаги, се надяваха да намерят тази единствена нишка, чрез изтегляне на която те ще размотаят цялата плетеница от селскостопански проблеми. За тях имаше само лоши новини от системния анализ - няма такава нишка и не може да бъде. Поведението на сложна система се състои от много фактори с положителни и отрицателни обратни връзки, а управлението на такава система е възможно само въз основа на система от математически модели, адекватни на нея по отношение на сложността, като се вземат предвид всички фактори и връзки. Именно с тази нова методология за изследване Моисеев стигна до селскостопанската наука.

В изчислителния център на Академията на науките на СССР сектор за системен анализ на водните проблеми под ръководството на Ф.И. Ерешко. За да се проучат последиците от отклоняването на част от потока на северните реки, е създадена уникална за онова време система от математически модели, описващи връзката между околната среда, основните водоползватели и потребителите на водни ресурси: хидроенергия, комунални услуги, селско стопанство, рибарство, горско стопанство и промишленост. Под научния надзор на Моисеев е разработена методология на компютърните изследвания и са извършени стотици сложни симулационни експерименти със система от модели. Те доведоха до заключения относно високата ефективност и достатъчна екологична безопасност при прехвърлянето на част от потока на сибирските реки и много по-малка ефективност и високи екологични рискове от прехвърлянето на северните реки от европейската част на страната към Волга (и в двата случая, беше около няколко процента от обема на трансфера от средногодишния поток).

Методологическите инструменти, натрупани в хода на тези работи, опитът при конструирането на модели и организирането на автоматизирани компютърни експерименти с широко варираща система от модели на селскостопанско производство, позволи за кратко време да се извърши работа по моделиране на развитието на водите и земеделието в няколко големи региона на СССР, между реките Тигър и Ефрат (Ирак) и делтата на Меконг (Лаос, Камбоджа, Виетнам).

В началото на 80-те години икономическата ситуация в страната започва да се променя към по-лошо. През тези години се появяват чертите на стагнация, която винаги замества стабилността. В същото време политиците и учените започнаха да излизат на преден план, вярвайки, че е необходимо да се променят подходите към икономическата политика на страната и към методологията на научните изследвания, по-специално в селското стопанство. Лидерът на системния анализ и други нови насоки в селскостопанската наука и практика беше изключителен учен, бъдещ президент на VASKHNIL A.A. Никонов. Той се превърна в надежден съюзник на Моисеев в трудната задача да въведе методи за системен анализ в селското стопанство. Те бяха връстници, фронтови войници, близки хора, макар и много различни по характер, произход и образование. Тандемът на тези две мощни личности и блестящи учени определя краткия период на разцвет на системния анализ в агропромишления комплекс.

През 1982 г. под ръководството на Моисеев и Никонов у нас стартира проектът Ставропол заедно с Международния институт за приложен системен анализ (IIASA). В рамките на този проект местни и чуждестранни експерти създадоха система от регионални модели, базирани на модели за растеж на растенията и икономически модели на комбинацията от индустрии. Това беше голям успех, който оказа голямо влияние върху по-нататъшното развитие на моделирането на агропромишления комплекс.

През 1984 г. с подкрепата на Никонов е извършено мащабно десантиране на специалисти от Моисеевото училище във Всесъюзната земеделска академия. Ученик на Моисеев Ерешко стана директор на ВНИИКибернетики ВАСХНИЛ, който успя да привлече учени да работят в института, основно принадлежащи към школата по моделиране на Компютърния център на Академията на науките и които имаха добри системи и аналитично обучение.

През 1995 г. усилията на VNIPTIK и Компютърния център осъществиха голям проект за въвеждане на първите персонални компютри директно в управленската практика на агропромишления комплекс на територията на Ставропол. Непосредствено в кабинета на първия секретар на Ставрополския териториален комитет на КПСС и в земеделската администрация на региона бяха инсталирани компютри, на които под формата на карти и с помощта на други инструменти за визуализация беше показана оперативна информация за напредъка на жътва и други селскостопански операции. В същото време бяха изчислени относително прости модели, например загуби от ненавременни операции. В същото време с лекота, във визуална форма бяха видими фалшификации в информацията, предоставена от регионите. Картите на регионите на региона, които се появиха на компютъра, като оцветяването на регионите се променяше в зависимост от успеха на работата, създаваше впечатлението за експлодираща бомба по това време. Сред партийния елит имаше слухове, че компютрите са напълно наясно с всичките им машинации. Имаше плахи опити да подкупят разработчиците и самите компютри. Работата беше толкова успешна, че беше докладвана на висшето ръководство на страната.

Електронизация на земеделието - възход и спад

През 1985 г. Моисеев е избран за пълноправен член на Всесъюзната селскостопанска академия (след 1992 г. Руската академия на земеделските науки), а през 1986 г. започва програмата "Електронизация на земеделието", която е неразделна част от цялостната програма на научно-техническия прогрес на страните членки на СИВ. Програмата за електроника като цяло беше опит за овладяване на успешния опит на Япония и Франция, които благодарение на изпълнението на своите програми успяха бързо да достигнат водещи позиции в света.

В рамките на тази програма бяха сключени договори с България и Унгария за доставка на техническо оборудване и съвместна работа в референтни съоръжения, които избраха района Шпаковски на Ставрополския край и Агрокомбината "Кубан" на Краснодарския край.

Развитието на електронната система за управление в квартал Шпаковски се извършва от 5 години. В 14 ферми в областта е инсталирана мрежа от 150 компютъра и е създадена разпределена база данни. Обучени са над 300 специалисти в стопанството. Като част от софтуерния комплекс функционираха няколко приложни модела, върху които бяха решени задачите за оперативно, календарно и годишно планиране.

Работата в агропромишления комплекс Кубан се отличаваше с това, че обхващаше и предприятия от преработвателната промишленост. В тези трудове основният акцент беше поставен върху междуземеделските отношения и интеграцията в рамките на Агрокомбината. Програмите на Центъра за финансово уреждане бяха много популярни.

През периода 1986-1990 г. в няколкостотин ферми в различни региони на страната бяха въведени индивидуални софтуерни системи, разработени в референтни съоръжения. Тази като цяло успешна работа беше прекъсната поради революционни промени в геополитическата и макроикономическата ситуация. CMEA се разпадна и CP NTP беше прекъснат.

През 90-те години основното внимание в работата на VNIIKibernetiki отново беше прехвърлено върху икономически и математически модели, въпреки че проблемите на информатизацията (както сега наричат електронизация) също не останаха без внимание. През 1992 г. е разработена схематична диаграма на система от модели на всички нива на йерархии. В рамките на този общ план бяха реализирани няколко успешни проекта: на наднационално ниво на ОНД беше разработена система от модели на общ селскостопански пазар и отделни хранителни подкомплекси; на федерално ниво беше създадена оригинална система от модели за функциониране на агропромишления комплекс, отличителна методологическа характеристика на която беше разглеждането на поведенческите характеристики на всеки пазарен субект; на регионално ниво е разработена основна система от модели за разработване на внедряването на системи за провеждане на агроиндустриално производство; на ниво предприятие бяха разработени модели на взаимоотношения в стопанството и експертни системи на производствените процеси.

През 90-те Моисеев следи отблизо развитието на тази посока. Участва в няколко конференции и симпозиуми по системен анализ на агропромишления комплекс. Той наблюдаваше с огорчение как заедно с цялата наука и дори по-бързо от нея подразделенията, ангажирани със системен анализ, моделиране и информатизация на агропромишления комплекс, се свиват като камъчета. Най-добрите специалисти отидоха в банки, бизнес, заминаха в чужбина.

Спомням си последната среща на Руската академия на земеделските науки, в която Моисеев взе участие. Той седна до нас и внимателно погледна лицата на академиците, които изпълниха залата. На дневен ред той трябваше да излезе с планове за по-нататъшно развитие на системния анализ, но в последния момент отказа да говори. „Разбрах“, каза ни той, „че да се говори пред тези хора за системен анализ, за модели и математика е напълно безсмислено.“ Тогава това беше, според нас, моментно и много емоционално заключение. Бъдещето обаче показа, че той, както почти винаги в своите прогнози, е прав. за жалост!

системен анализ, Моисеев