Символичното производство като инструмент за господство.

Символни системи "като структуриращи структури (изкуство, религия, език).

В тази идеалистична традиция обективността на светоусещането се определя от съгласието за структуриране на субективности (sensus = консенсус).

Символни системи "като структурирани структури (нуждаещи се от структурен анализ).

Структурният анализ предоставя методологически инструмент за реализиране на неокантианската амбиция да фиксира специфичната логика на всяка „символна форма“. В действителност, предприемайки в съответствие с намерението на Шелинг тауторни четене (за разлика от алегоричен), който разглежда мита само по отношение на себе си, структурният анализ има за цел да разкрие структурата, иманентна на всеки вид символично производство. Но за разлика от неокантианската традиция, която подчертава modus operandi, продуктивната дейност на съзнанието, структуралистката традиция дава приоритет на opus operatum, т.е. структурирани структури. Това се вижда ясно на примера на идеята за езика на Сосюр, основоположник на тази традиция. Като структурирана структура езикът се разглежда преди всичко като разбираемо условие на речта, като структурирана среда, която трябва да бъде изградена, за да обясни постоянството на връзката между звука и значението. (Чрез противопоставянето на иконологията и иконографията, които той установява, което е точният еквивалент на противопоставянето на фонологията на фонетиката. Панофски и всеки аспект от работата му, който има за цел да открие дълбоките структури на произведения на изкуството, попадат в границите на тази традиция .)

Първичен синтез

Символичното производство като инструмент за господство.

Марксистката традиция дава приоритет на политическата функция на „символичните системи“ в ущърб на тяхната логическа структура и епистемологична функция (въпреки че Енгелс говори за „систематичен израз“ за правото). Такъв функционализъм - който няма нищо общо със структурния функционализъм като Дюркхайм или Радклиф-Браун - оправдава символичното производство, като го свързва с интересите на управляващите класи. За разлика от мита - колективно присвоен колективен продукт - идеологиите обслужват частни интереси, които те се опитват да представят като универсални интереси, общи за всички групи. Доминиращата култура допринася както за реалната интеграция на доминиращата класа (осигурявайки пряка комуникация между нейните членове и разграничавайки я от всички останали класове), така и за фалшивата интеграция на обществото като цяло и следователно за демобилизацията (фалшивото съзнание) на подчинените класове, а също и при узаконяване на установения ред чрез установяване на различия (йерархии) и узаконяване на тези различия. Доминиращата култура произвежда този идеологически ефект, прикривайки функцията на разделяне под функцията на комуникация: култура, която обединява (среда на комуникация) е култура, която разделя (инструмент за дискриминация), която легитимира различията, принуждавайки всички останали култури (определени като субкултури) да се определят в зависимост от отдалечеността им от доминиращата култура.

Вторичен синтез

"Символичните системи" се различават главно според това дали се произвеждат и усвояват от цялата група или, напротив, само от корпус от специалисти, или по-скоро от относително автономно поле на производство и обращение. Историята на превръщането на мита в религия (идеология) е неделима от историята на формирането на корпуса от специализирани производители на религиозен дискурс и митове, т.е. от развитието на разделението на религиозния труд, което само по себе си е едно от аспекти на развитието на разделението на социалния труд, а оттам и разделението на класове, което води - наред с други последици - до отнемане на средствата за символично производство от светски хора. пет

Символична сила като сила за установяване на даденост чрез изказване, сила за принуждаване да се вижда и вярва, да се утвърждава или променя визията на света и по този начин да се влияе върху света, което означава, че самият свят е квазимагичен мощност, която благодарение на ефекта на мобилизация ви позволява да получите еквивалент на постигнатата сила (физическа или икономическа), но само при условие, че тази сила разпознат, тоест не се възприема като произвол. Всичко това означава, че символичната сила не се съдържа в „символни системи“ под формата на „илокутивна сила“, а се определя в процеса и чрез определена връзка между тези, които изпращат властта, и тези, които я изпитват, т.е. структура на полето, където се произвежда и възпроизвежда Вера. 7 Вярата в легитимността на думите и този, който ги произнася, убеждението, че производителят не принадлежи на думите, произведени от него, превръща силата на думите и лозунгите във властта да поддържа или отхвърля реда.

Бележки

1 Cassirer E. Митът за държавата. - New Haven: Yale University Press, 1946. С. 16.

4 Идеологическите позиции на господстващото лице представляват стратегии за възпроизвеждане, насочени към укрепване - в класа и извън класа - вярата в легитимността на класовото господство.

5 Съществуването на област на специализирано производство е условие за раждането на борба между ортодоксията и хетеродоксията, обща за която е тяхната разлика от докса, тоест от неоправданата.

6 Това също означава избягване на етнологизма (проявяващ се по-специално в анализа на архаичното мислене), който разглежда идеологиите като митове, т.е. като недиференцирани продукти на колективния труд, и предава мълчаливо това, което дължат на характеристиките на полето на производството (например в гръцките традиции, езотерично преинтерпретиране на митичните традиции).

7 Символите на властта (одежди, скиптър и т.н.) не са нищо повече от обективиран символичен капитал; тяхната ефективност се подчинява на същите закони.

8 Унищожаването на тази сила на символичното внушение, основано на неразпознаване, предполага осъзнаване на произвол, тоест откриване на обективна истина и унищожаване на вярата. Тъй като фалшивите доказателства за ортодоксалност се унищожават, фиктивното възстановяване на доксата и неутрализирането на силата за демобилизиране, хетеродоксният дискурс започва да показва символичната сила на мобилизация и подкопаване, способността да се актуализира потенциалната сила на подчинените класове.

"Социалното пространство и генезисът на" класовете "

Социалното пространство и генезисът на "класовете"

Социално пространство

Социалното поле може да се определи като такова многоОмирово пространство на позиции, в което всяко suсъществуващата позиция може да бъде определена въз основа на многоизмерна координатна система, чиито стойности корелират със съответните различни транслациипроменлива: по този начин агентите в тях се разпределят в първото измерение - според общия размер на капитала, който имат, и във второто - според комбинациятаями от техния капитал, т.е. от относителното тегло на пътилични видове капитал в общата съвкупност от собственидостоверност.

Познаването на позицията, заета от агенти в дадено пространство, съдържа информация за вътрешнатасвойства, които не са им присъщи (състояние) или се отнасяттехните специфични свойства (позиция). Това е особено очевидно в случая на лица, заемащи междинни или средни длъжности, които освен средни или медниТези стойности на техните свойства дължат някои от най-типичните им характеристики на факта, че те са разположени между двата полюса на полето, в неутрална точка в пространството и балансират между две крайни позиции.

Класове на хартия

Въз основа на познанията за пространството на позициите можетеразделен класове д логичен смисъл на тази дума, тоест клас като набор от агенти, заемащи сходно положение, които, поставени в подобни условия и подчинени на сходни условия, имат всички шансове да притежават сходни разположения и интереси и, следователно, за развитие подобни практики и професии подобни позиции. Този клас на хартия има теоретична съществуването е същото като това на всяка теория: да бъде продукт на обяснителнокласификация, напълно подобна на тази, която съществува в зоологията или ботаниката, ви позволява да обяснявате и предсказвате практиките и свойствата на класифицираната, и наред с други неща, поведението, водещо до обемпреместване в групата. В действителност обаче това не е класа, не е истинска класа в смисъла на група, освен това група, „мобилизирана“, готова да се бие; от всички строгоможем да кажем, че това е само възможен клас, тъй като той е колекция от агенти, които саефективно ще предложи по-малко съпротива, когатопо-голяма нужда от тяхното „мобилизиране“ от всеки друг набор от агенти.

Това, което съществува, е пространство за взаимоотношения, което е толкова реално, колкото и географски професионалистпътуване, в рамките на което се заплащаработа, усилия и особено време (преминаването отдолу нагоре означава изкачване, изкачване и неследи и следи от тези усилия). Разстоянията също се измерват тук по време (например времевъзход или трансформация - преобразуване). И веВероятността за мобилизация в организирани движения, с техния апарат, официални представители и т.н. (което всъщност ни кара да говорим за „класа“) ще бъде обратно пропорционална на разстоянието в това отношение.скитащи.

И така, тук е първото скъсване с марксистката традиция: или марксизмът, без много шум, идентифицира конструираната класа и реалната класа, т.е. нещата в логиката и логиката на нещата и точно в това „самият Маркс упрекна Хегел; или се противопоставя на „класа в себе си“, дефиниран въз основа на ансамбъла (режобективни условия и „клас за себе си“, основан на субективни фактори, и прехода от едното към друготоТози марксизъм непрекъснато се „маркира“ като истинско онтологично изкачване в логиката или на тоталния детерминизъм, или, напротив, пълен волунтаризъм. В първия случай преходът се оказва логиченмеханично или органично е необходимо(преобразуването на пролетариата от „клас в себе си“ в „клас за себе си“ се представя като резултат, неизбеженny във времето, като „узряването на обективните мустациloviy "); в друг случай тя се представя като ефект на" осъзнаване ", получено в резултат на" познание "на тезиОрия, извършена под просветно ръководствоvom парти. Във всеки случай тук не се казва нищо за мистериозната алхимия, според която „борбагрупа яся ", колектив от личности, исторически личностиЛей със собствените си цели внезапно се появяват при определени икономически условия.