Силата на духа на Ермухан Бекмаханов

Непрекъснат юнак

Съдбата на Ермухан Бекмаханов, първият историк в Казахстан, получил титлата доктор на историческите науки, е наистина трагична. В неговия кратък, но светъл живот, сякаш в миниатюра, се отразява цялата грозота на сталинисткия режим. Безмилостно смилайки забележителен учен, блестящ историк в своите воденични камъни, системата все още не можеше да го постави на колене, не успя да предаде в забвение работата си, подвига си.

Ентусиазираните и заслужени отзиви на видни колеги, добре оценената работа донесоха признание и слава на младия талантлив учен. Изглеждаше, че има кървене напредтопяща се кариера, безоблачно бъдеще. Но бързият успех на младия историк беше краткотраен.

Самият учен продължи да работи. През 1946 г. защитава докторска дисертация на тема „Казахстан през 20-40-те години на XIX век“, където една от главите отново е посветена на Кенесарий Касимов. Скоро в Алма-Ата се проведе дискусия за книгата на учения, която продължи цели пет дни. Интензивността на страстите се доказва от факта, че стенограмата на научните спорове е била повече от 500 страници.

Противникът на Е. Бекмаханов Т. Шойнбаев каза: "... казахските буржоазни националисти направиха Кенесари Хан духовен баща. А спомените за борбата на Кенесарий Касимов с царска Русия послужиха като призив за казахските буржоазни националисти да възстановят властта на хана в Казахстан." Той оцени работата на Е. Бекмаханов като „изградена върху екзалтацията на хан Кенесари, върху раздуването на неговите подвизи, върху неговата въображаема близост до хората“. Някои речи в защита на Е. Бекмаханов бяха удавени в полифоничния хор на противниците. И въпреки че учените не стигнаха до консенсус, това беше, както времето ще покаже по-късно, началото на преследването, което впоследствие претърпя Е. Бекмаханов.

След смъртта на Сталин, през 1954 г., благодарение на усилията на Анна Панкратова, ученият е реабилитиран. Както съпругът на учения Халим си спомня в едно от интервютата си, Анна Михайловна неуморно тласкаше висши авторитети, търсейки свобода за учения. Нещо повече, след освобождаването му тя буквално го принуди да вземе пари и да се облече добре: "Трябва да изглеждате достойно. Нека враговете не мислят, че сте стъпкани." Помогнах да купя подаръци за моите роднини ...

Ермухан Бекмаханов не само се завърна в Казахстан - той успя да продължи работата си. Завръщането му в науката обаче не беше лесно. Още не се е настанил в сърцетозлобни критици, които не му простиха смелостта на преценката и уверената правда, доказана с факти, завист. Но въпреки всичко талантливият учен работи плодотворно, оставяйки след себе си богато наследство с голяма стойност.

Не само роля ...

Животът на уникален човек, в който като капка се вижда животът на цялата страна, целият народ, намери своя път до големия екран благодарение на подкрепата на държавния глава, помощта на Министерството на Култура и спорт, акимати на Астана и Алмати и просто грижовни хора, помогнали на снимачния екип.

Заслужава да се отбележи прекрасната игра на актьорите, участващи във филма. Според режисьора всички са преминали тежък кастинг.

- Говорих лично с всеки от кандидатите за ролята. За мен беше важно да видя, да усетя вътрешното запълване на актьора. За да разбере дали ще успее да осъзнае отговорността, до каква степен светът вътре в него ще му позволи да стане човекът, който трябва да бъде изигран. За да се ухажвамза да играете образа на герой, играйте малко, трябва да се слеете с него, да изживеете ролята - казва Сатибалди Наримбетов.

В ролята на Ермухан Бекмаханов - Берик Айцханов, познат на публиката от поредицата "Братя" - "Агаиндилар", "Ликвидатор" и други творби в родното кино. Тази роля е трудна във всяко отношение, но със сигурност може да се каже, че актьорът се справи перфектно с нея. Благодарение на неговите умения образът на брилянтен учен с такава трудна съдба е напълно разкрит. Виждаме питащ млад историк, принципен човек, непримирим към лъжи, грижовен съпруг, любящ баща и мил син ...истински човек, истински гражданин. И вие му вярвате, забравяйки, че пред вас има актьор, Берик Айцанов изглежда толкова органично в тази роля.

"Истината на историята чука на вратите ни и ние я прогонваме!" - възкликва във филма в отговор на обвиненията на колегите Ермухан Бекмаханов.

Зрителят вижда болката от предателството, отчаянието от неизбежността и абсурдността на случващото се, дълбок копнеж, скрит в дълбините на душата, който сякаш изпръсква в очите на човек, превърнал се в разменна монета в политическите игри на големи и не винаги добри хора, станали жертва на режима.

Ролята на съпругата на учения Халима Бекмаханова беше изпълнена от младата актриса Карлигаш Мухамеджанова.

- Беше трудно изпитание. Осъзнах тежестта на отговорността, поставена върху мен, и наистина исках да оправдая доверието на Сакен-ага (Сатибалди Наримбетова - З. Н.), - казва Карлигаш.

В подготовка за заснемане, актътРиза изучаваше дневника на нейната героиня, четеше много. И също така, заедно с режисьора, тя се срещна с Халима Бекмаханова.

Удивителната красота и удивителната сила на духа на Halima-apai са известни на всички. А животът й може да служи като пример за истинска любов.

Издържала достойно теста, тя успя да пренесе светлината на любовта и надеждата през най-трудните кръстовища на живота. Тя направи много, за да гарантира, че работата на съпруга й не е изгубена. „Ако си тръгна, след като гледах този филм за моя Йермухан, няма да имам никакви мечти“, каза Халима-апаи, благославяйки режисьора С. Наримбетов, когато филмът тъкмо снимаше. И за да се покаже убедително такава жена на екрана, беше необходима известна смелост и, разбира се, умение. Колко успя Карлигаш, ще кажат зрители и филмови критици.

Толкова различни хора

В първия кадър на филма - походният щаб на Кенесари Хан. 1837 година. Великият хан с трудна съдба взема решения, които са съдбоносни за целия народ. Ролята на историческия водач на степните жители беше изигран от младия актьор Санжар Мадиев. Между другото, според режисьора на филма той е имал съмнения относно Санжар.

- Той определено е талантлив. В съответствие с възрастта си и изискванията на времето той участва в чисто младежки проекти, да кажем. И имах съмнения дали ще успее да разбере дълбочината на тази роля, казва Сакен-ага.

Но всички съмнения бяха разсеяни след разговор с млад актьор. Господарят видя сериозен, мислещ човек зад повърхностната лекота. И по-късно, виждайки колко старателно се подготвя за ролята, той се убеди в правилността на избора си.

- Когато бях одобрен за ролята, първото нещо, което направих, беше да отида в джамията. Поисках благословия от имама. Кенесари Хан е толкова монументална фигура, историческа личност, че сметнах за погрешно да вляза в ролята, да се опитам да я въплътя на екрана, без да получим благословия - споделя Санжар.

Подготвяйки се за снимките, актьорът чете много. Изучих всички документи, които режисьорът даде, прегледах десетки филми на историческа тема. Всички сили и способности бяха мобилизирани и насочени към постигане на целта - да въплъти образа на легендарния хан. И както изглежда, в рамките на този филм, когато в една картина са показани три времеви периода и само фрагменти са разпределени за периода на царуването на хана, Санжар успя да предаде най-важното - сила, преданост към хората, патриотизъм и несломимия дух на великия хан Кен.

- Когато Сакен-ага ми предложи тази роля, той ме предупреди, че тя е чисто отрицателна. Но бях много щастлива. Не можете да играете положителни герои от филм във филм - казва А. Бейшеналиев.

- Азиз е много талантлив актьор. И не исках да бъда запомнен и известен като актьор на една роля, една роля след филма "Мустафа Шокай". Одобрявайки го за ролята на злодея Бучин, бях сигурен, че ще се справи и, както виждате, не сбърках, - добавя режисьорът.

Синът на учения Сермухан Бекмаханов, който присъстваше на изложението в Астана, не скри вълнението си.

- Този ден е забележителен за нашето семейство. Съдбата на нашия баща, нейните перипетии ... Изглежда, че съм живял живота му ... - сподели впечатленията си Сермухан Бекмаханов. Той изрази дълбоката си благодарност към режисьора и снимачния екип за тяхната голяма работа.

На екрана и извън екрана

Историческото значение на филма е неоспоримо. Разбира се, майсторът на киното, майсторът Наримбетов създаде високо артистиченвоенна работа. Лаконични, но много смислени диалози на героите, умело въведени епизодични роли, разказващи подробности - всички заедно - като пъзели, сглобени от сръчна ръка.

И така, в минутната среща на Халима Бекмаханова с Каниш Сатпаев в Москва виждаме присъщата му щедрост, широта на душата, доброта на сърцето. В кратък разговор между Бекмаханов и Халел Досмухамедов - удивителна сила на духа, истински патриотизъм, мащабът на личността на селотолед. "Куче, виждайки отражението му в огледалото, го лае, като го сбърква с чуждо. Затова лаем върху нашата история, без да осъзнаваме, че това е нашата история." Тези думи към младия Йермухан казва Х. Досмухамедов, оставяйки го аманат да разследва и да извади наяве истината за живота и борбата на Кенесари Хан, несправедливо изобличен като разбойник и размирник.

Една от запомнящите се подробности: змия, пълзяща до гнездото на орел в началото на филма, в края на филма изяжда неродени пилета. По същия начин системата убива в зародиш всяко желание да мислим, да живеем и да бъдем различни ...

Във всички фрагменти, свързани с Кенесари Хан, зрителят вижда момче, носещо момиче на раменете си. Очевидно това е по-малката му сестра. Децата бягат от враговете, излизат цели от огъня на войната, объркано гледайки пепелта на родното си село. И все пак в техните очи виждаме решителност и вяра в най-доброто.

- Това е алегоричен образ. Изтощени от войни и раздори, хората все пак успяха да ни предадат адекватно своята история. А как ще се справим с това - времето ще покаже. Оттук и объркването - и вярата, че историята няма да бъде предадена на забрава, пътят към истината ще бъде намерен дори през дебелите години - обяснява режисьорът.

И моментът е особено трогателен, когато, изтощен от многодневни изтезания в килия - наказателна килия с тананикащ звук - Ермухан Бекмаханов, сякаш в действителност, вижда Кенесари Хан - героя на своето изследване ...

Според С. Наримбетов сценарият е написан почти две години. Всички стрелби се проведоха в Алмати и регион Алмати, както и в павилионите на Казахфилм АД. Освен това по-голямата част от снимките се провеждат през зимата. Актьорите и членовете на снимачния екип никога не са се оплаквали от ежедневни трудности и трудни метеорологични условия - всички са работили с ентусиазъм. Доктор на историческите науки Мамбет Койгелдиев действа като консултант на филма, композиторът Актоти Раймкулова пише музиката към филма.

Филмът "Аманат" продължава 2 часа и 8 минути. Наличните кадри, които не са включени в картината, ще бъдат използвани за подготовка на пълнометражен филм от четири части.

- Сега се водят преговори с един от вътрешните канали. Вече има предварително споразумение. И в близко бъдеще ще представим на публиката четиричастен „Аманат“, - каза режисьорът за плановете.

Междувременно всеки, който се интересува от историята на своите хора, може да види екранната версия на филма. Сигурен съм, че картината „Аманат“ определено си заслужава да бъде видяна.