Шуриенка и Аталиенка

Имало едно време един стар дядо и баба. Бабата открадна момичето. Момичето се казваше Аталиенка. Баба Аталиенка е научила всякакви магьоснически умения. Момичето беше пъргаво, харесваше бабата: помагаше й във всичко. И бабата започна да се подиграва на дядо си: тя, казват, жената има момиче, но той няма никой.

Старецът се ядосал и откраднал момче на име Шуриенка. Започнах да го уча, но го уча по негов начин, но не без причина няма да има прасета от карася - преди това Шуриенка беше тъпа. И той просто не може да научи нищо! Колко пъти беднякът си измиваше лицето със сълзи, когато старицата започва да му се кара, а дядото след това вика на нея, после на Шуриенка.

От ден на ден старата жена се ядосва! Веднъж тя откара Шуриенка на работа.

- Хей, глупако - вика, - ако на онази планина до вечерта не изкорениш всички дървета от корените, не си духай главата!

Шуриенка се изкачи на планината, подува, пъшка, не може да извади нито едно дърво. Той седна и заплака. И тогава дойде Аталиенка, донесе вечеря. Тя видя, че той плаче, пита:
- Какво си ти?
- Как да не плача? - отговаря Шуриенка. - Старата жена заповяда всички дървета в планината да бъдат изкоренени до вечерта, но не мога да извадя нито един коноп. Страхувам се да се прибера, защото тя ще ме убие!
- Не се страхувай, Шуриенко - утешава го Аталиенка. - Обещай, че няма да ме оставиш в скръб или радост, и аз ще ти помогна.
- О, скъпа моя, ще ти обещая всичко, само помогни!
- Е, ако е така, седнете и хапнете!

Докато Шуриенка ядеше, Аталиенка изкорени всички дървета и си тръгна. Шуриенка се върна у дома и старицата се нахвърли върху него:
- Е, изкоренени?
- Всичко, до последния пън! - хвали се Шуриенка.

На старата жена не й хареса това, нека мрънкаме, крещим, тя вдигна цялата къща на крака: тя, казват, знае, че Шуриенка и Аталиенка замислят какви интриги изграждат зад гърба й! Тя бушуваше, бушуваше, докато си легна, та заспа.

На следващия ден тя заповяда на Шуриенка с голям чувал да влезе в гората и да хване чувал, пълен с мухи. Ако не го хване, това е краят!

Шуриенка отиде в гората, той не може да хване нито една муха. Той седна и заплака. Тогава Аталиенка дойде, донесе вечеря, смили се над Шуриенка, отново пита дали ще й бъде верен както в скръб, така и в радост.

- Ще, скъпа моя, ще, само не ме давай на старата жена да ме разкъсат!

Аталиенка му каза да вечеря и докато той ядеше, тя хвана пълна торба с мухи. Но само Шуриенка се върна вкъщи с мухите, в къщата се издигна вик. Възрастната жена не може да заспи от гняв. До полунощ тя крещи на висок глас, че Шуриенка и Аталиенка замислят нещо срещу нея.

На третия ден старата жена изпрати Шуриенка до мелницата, заповяда мухите да се смилат и вечер да донесат брашно.

Шуриенка отишъл до мелницата, а мелничарят не му позволява да изгние воденичния камък.

Шуриенка седна и заплака.

Аталиенка пристигна навреме с обяд:
- Е, Шуриенко, кълнеш ли се за трети път, че няма да ме оставиш в скръб или радост? Тя пита.
- Кълна се, обещавам ти всичко, просто ме спаси! - отговаря Шуриенка.
- Е, вижте, не забравяйте какво ми обещахте току-що! - казва Аталиенка и му поднася обяд.

Докато ядеше, Аталиенка превърна всички мухи в брашно и казва на Шуриенка:
- Този път няма да се спасиш от старата жена. Тя знае всичко и реши да те изпържи и да те изяде на фурна. Но ако останете верни на мен и ме вземете със себе си, ще ви помогна да се измъкнете от неприятностите. Вечерта баба ти ще те изпрати да спиш, сякаш нищо не се е случило и аз ще започна да мия чиниите. Докато звъня чиниите за първи път, вие се събуждате, както аз звъня втори път - станете и трети път - скочете през прозореца и аз ще ви последвам, ще избягаме заедно.

Аталиенка каза и си тръгна, а Шуриенка донесе вечер брашно и, треперейки от страх, като трепетлика, го даде на старата жена. Това пак, нека се скараме и изкрещим, че Аталиенка и Шуриенка са пяли. Тогава тя изведнъж стана тиха, нахрани го с вечеря и го изпрати в леглото. А междувременно тя заповяда на стареца да загрее печката. Когато се удави, така че старата жена се събужда.

Но Аталиенка го е напил с опияняващо вино, дядото е паднал на пейката до печката и е заспал в смърт, дори не е забелязал как покерът е изгорял.

Аталиенка измива чиниите. Звънна веднъж, звънна два пъти, както звънна за трети път, Шуриенка скочи от леглото през прозореца. Аталиенка плю по всички ъгли, грабна ботушите на вещицата и се втурна след Шуриенка.

На сутринта старата се събуди, докато тя крещеше:
- Аталиенка, виж дали печката е загрята?

Тогава той отговаря от единия ъгъл: - А сега, просто се облечете!

Минута по-късно старицата отново изкрещя, някой отговори от друг ъгъл: - Сега! - Вещицата се ядоса, скочи от леглото, вижда: хижата е празна, старецът хърка на пейката и тя угасна във фурната.

Старата жена се нахвърли върху дядо си, почита го за това, което си струва, с тояга, тя гони, след бегълците, които изпраща.

Старецът обу обувките, които останаха в ъгъла, и тръгна. Стъпка ще стъпи - миля назад.

Аталиенка го забеляза, превърна се в роза и направи Шуриенка с остър трън. Старецът не можа да помогне, върна се у дома.

- Върви пак! - издава шум старата жена.

Харесва ми или не, трябваше да отида. Дядо облече други ботуши - всяка стъпка е на две мили.

Бегълците го забелязват, тя се превръща в параклис, той се превръща в свещеник.

Старецът не може да направи нищо с тях, върнал се вкъщи и казал на жена си да тича сама след тях.

- Няма да ми липсват! - изсъска вещицата, - седна на метла и полетя след тях в червен облак. Тъкмо на път да наваксам! Но не - тук Шуриенка се превърна в дълбока река, Аталиенка - в патица.

Възрастната жена искаше да пие реката, за да грабне птицата, започна да пие и да се пръсне и тогава краят й дойде! И Шуриенка и Аталиенка отново станаха себе си. Те вървяха и вървяха, докато стигнаха до страната, в която живееха родителите на Шуриенка. И те бяха крал и кралица. Той каза на Шуриенка Аталиенка да изчака на двора, докато той разказа всичко на родителите си.

Просто забравих Шуриенко Аталиенка! И скоро той замисли сватба с друга, за да играе. Гостите напускат замъка - виждат красиво момиче, седнало на дърво близо до кладенеца.

Извикали я в замъка, седнали на масата. Тя седна на масата, извади златен сандък от джоба си и в него се целуват две гълъби. Момичето казва:
- Гълъбите седят милостиво, точно Шуриенка и Аталиенка!

Тук Шуриенко разпозна своята Аталиенка и го взе за жена, а другия изпрати.

И те започнаха да живеят заедно като две гълъби, а дотогава живееха до смъртта си.