Шарова Е.П. Лекарството санпраз (пантопразол): опит в лечението на гастроезофагеална рефлуксна болест и други киселинно-зависими заболявания // Експериментална и клинична гастроентерология. - 2008. - No 6. - с. 74–76.

Лекарството санпраз (пантопразол): опит в лечението на гастроезофагеална рефлуксна болест и други заболявания, свързани с киселини

Появата в Русия на нов инхибитор на протонната помпа - пантопразол - с удължен антисекреторен ефект до 46 часа, отваря допълнителни възможности за лечение на киселинно-зависими заболявания, включително тези, свързани с Helicobacter pylori. Проучването потвърждава рационалността, ефикасността и безопасността на използването на пантопразол при лечението на ерозивен и неерозивен езофагит, язва на дванадесетопръстника и стомашна язва, особено при пациенти над 50-годишна възраст. Особено внимание беше обърнато на предвидимостта на фармакокинетиката на пантопразол при стойности на рН, близки до неутрални, което е важно при ерадикационната терапия, както и способността да се поддържа рН> 6 в тялото на стомаха за дълго време.

Ключови думи: ерозивен езофагит, неерозивен езофагит, язва на дванадесетопръстника, стомашна язва, пантопразол.

Пантопразолът е трето поколение инхибитор на протонната помпа (H +/K + -ATPase), който гарантирано намалява нивото на базалната и стимулираната секреция на солна киселина в стомаха. За заздравяването на повечето пептични язви на дванадесетопръстника е необходимо да се инхибира образуването на HCl в стомаха с повече от 90% (рН повече от 3) в продължение на 18 часа на ден; при лечение на ГЕРБ - с 99% (при рН над 4) в рамките на 18 часа. Както е известно от проучванията на периода на възстановяване на секрецията на солна киселина, този път за пантопразол е 46 часа, стойностите на лансопразол са по-малко от 15 часа, за омепразол и рабепразол - около 23 часа, което е съществен фактор при лечението на язва на дванадесетопръстника, свързана с Helicobacter pylori, тъй като намаляването на стомашната секреция повишава чувствителността на микроорганизмите към антибиотици. В допълнение, пантопразолът има собствена антимикробна активност срещу тази бактерия, което го прави особено ценен като част от тройната антихеликобактерна терапия.

При избора на ИЦП също е необходимо да се ръководите от показателите на фармакокинетиката:

Пантопразолът се абсорбира добре, абсолютната му бионаличност е около 77%, той се свързва с плазмените протеини с 98%, максималната плазмена концентрация се наблюдава след 2 часа. Пантопразол е стабилен при по-ниски стойности на рН и близък до неутрален поради особеностите в структурата на радикалите на пиридиновия и бензимидазоловия пръстени, което ни позволява да разчитаме на неговите предвидими фармакокинетични свойства.

Показанията за назначаване на пантопразол са краткосрочен (до 16 седмици) курс на лечение на ерозивен езофагит на фона на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), за поддържаща терапия на ерозивен езофагит, за лечение на остър стомашен и язви на дванадесетопръстника и тяхната поддържаща терапия, лечение на патологична хиперсекретория като част от терапията срещу Helicobacter pylori.

ГЕРБ е хронично рецидивиращо заболяване, причинено от нарушение на двигателно-евакуационната функция на гастроезофагеалната зона и характеризиращо се със спонтанно или редовно повтарящо се изхвърляне на стомашно и дуоденално съдържимо в хранопровода, което води до увреждане на дисталния хранопровод. Понастоящем ГЕРБ е едно от най-често срещаните заболявания на горната част на стомашно-чревния тракт, което има тенденция да увеличава честотата.

Проучването включва 40 пациенти с ГЕРБ (сложни и неусложнени): 20 пациенти с катарален езофагит и 20 с ерозивен. Пациентите от двете групи са получавали Sanpraz в доза съответно 40 и 80 mg за 30 дни. Средната възраст на пациентите е 46-57 години, като преобладават мъжете (60%). Клиничният преглед включваше подробен разпит на пациенти (оплаквания, данни за съществуващи преди това симптоми и признаци на ГЕРБ, наличие на съпътстващи заболявания). Пациентите също са били подложени на клинични, лабораторни и инструментални изследвания. Лабораторни и инструментални изследвания включват клинични и биохимични кръвни тестове, общ анализ на урината, ЕКГ, ендоскопско изследване (EFGS) с хистология и изследвания за Helicobacter pylori.

Критериите за включване на пациентите в лечението със санпраз бяха наличието на клинични симптоми на обостряне на ГЕРБ (киселини, болка в епигастриума и/или зад гръдната кост, оригване с въздух и/или киселинно съдържание), както и симптоми на нарушена подвижност на горната част на стомашно-чревния тракт (чувство на тежест и разтягане в епигастриалната област след хранене, гадене, повръщане, регургитация) и откриване на промени в лигавицата на хранопровода по време на EGDS. Критериите за изключване са органични или функционални заболявания на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, тежки съпътстващи заболявания в остър стадий, анамнеза за алергични реакции към ИПП.

Оценка на клиничната ефикасност и поносимост на санпраз е извършена, когато той е прилаган в доза от 40 mg/ден за ГЕРБ с катарален езофагит и 80 mg/ден за ГЕРБ с ерозивен езофагит. Установено е, че при повече от 90% от пациентите с катарален езофагит клиничното подобрение е настъпило на втория или третия ден от приема на лекарството, а на EFGS след 14 дни не са наблюдавани признаци на катарално възпаление на лигавицата на хранопровода. При пациенти с ерозивен езофагит клиничното подобрение е на 3-5-ия ден (при 90%), епителизация на ерозиите на лигавицата на хранопровода (с EFGS на 14-ия ден от началото на терапията) - при 75%, с втори преглед на 30-ия ден лечение - в 95%. При провеждане на поддържаща терапия при тези пациенти със санпраз в доза от 40 mg/ден в продължение на 30 дни не са наблюдавани странични ефекти и върху контролния EFGS, излекуването на ерозиите е 98%.

След получаване и оценка на тези резултати беше проведено допълнително проучване, което се състоеше в това, че бяха избрани още 10 пациенти с ерозивен рефлуксен езофагит съгласно горните критерии, на които Sanpraz беше предписан в доза от 40 mg/ден в продължение на 14 дни . Резултатите (клинични и ендоскопски) са идентични с тези, при които дневната доза е 80 mg/ден.

Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че назначаването на санпраз (пантопразол) в доза от 40 mg/ден е ефективно и безопасно за лечение на пациенти с ГЕРБ с различна тежест.

Пациентите с ерозивни и язвени лезии на стомаха и дванадесетопръстника съставляват значителна част от пациентите в гастроентеролога на клиниката. Разнообразието от различни патогенетични фактори на язвена болест доведе едновременно до появата на голям брой лекарства, които засягат различни патогенетични механизми на заболяването. Антисекреторните лекарства (активно използвани в момента блокери на протонната помпа) са средство за основна терапия при обостряне на язвена болест; те се предписват, за да се постигне белези на язвения дефект за по-кратко време. Понастоящем е разработен и действа строг протокол за фармакотерапия за обостряне на язвена болест, който предвижда назначаването на избраното лекарство в определена доза. Продължителността на лечението се определя от резултатите от ендоскопския контрол, който се извършва на двуседмични интервали (т.е. след 2,4,6,8 седмици). За да се оцени ефективността, не се изчислява средното време на образуване на белези, а броят на зарасналите язви за 4.6.8 седмици и т.н. Важен момент в съвременната фармакотерапия на язвена болест е липсата на фундаментални различия в подходите за лечение на стомашни язви и язви на дванадесетопръстника. Понастоящем е общоприето, че след потвърждаване на доброкачествения характер на язвата на стомаха, лечението на тези пациенти се извършва по същия начин, както лечението на пациенти с язва на дванадесетопръстника. Единствената характеристика е продължителността на курса на фармакотерапия; така, контролът на белезите на стомашни язви се извършва след 6 и 8 седмици, а язви на дванадесетопръстника - след 4 и 6 седмици.

За оценка на ефективността на лечението със санпраз (пантопразол) са избрани 20 пациенти, от които 10 с PUD и 10 с DU. Критериите за включване на пациенти в това проучване бяха клиниката на обостряне на заболяването (синдром на болката, диспептични разстройства - кисело оригване, киселини, гадене, разстройство на изпражненията, повръщане в разгара на болката с облекчаване на състоянието, загуба на тегло и др.), резултатите от лабораторни и инструментални изследвания (клинични изследвания на кръв и урина, анализ на фекална окултна кръв, изследване на киселинно-образуващата функция на стомаха, ендоскопски и рентгенови изследвания). Голямо значение беше придадено на EGDS с биопсия и проучване за Hp (тест за уреаза), което беше проведено преди началото на курса на терапия с пантопразол, както и след завършването му на 30-ия ден.

Sanpraz е предписан в доза от 40 mg/ден за UBD и 80 mg/ден за UBDK в продължение на 5 дни, последвано от намаляване на дозата до 40 mg/ден, за общ курс от 30 дни. Освен това се провежда и ерадикационна терапия, т.е. тройна схема от първа линия (пантопразол + кларитромицин 500 mg 2 пъти дневно + амоксицилин 1000 mg 2 пъти дневно), продължителността на ерадикационната терапия е 7 дни. Заздравяването на язва е постигнато съответно в 90% и 100% от случаите. Освен това се оказа, че приемането на 40 mg санпраз 2 пъти на ден е по-ефективно от приема на 40 mg 1 път/ден, както по отношение на клиничното подобрение, така и по отношение на времето за образуване на белези на язвата. Това беше последвано от поддържаща терапия в доза от 40 mg на всеки 2 дни в продължение на 4-6 седмици и след това терапия "при поискване".

Според резултатите от теста за уреаза преди началото на лечението със Sanpraz, при 90% от пациентите с язва на дванадесетопръстника и при 70% от пациентите с язва на стомаха е открит Helicobacter pylori. Резултатът от ерадикацията в контролата е 95% при двете групи пациенти. Нямаше странични ефекти, нямаше алергични реакции.

• Употребата на лекарството Sanpraz при пациенти с усложнена и неусложнена ГЕРБ е придружена от бързо (в рамките на 2-3 дни за катарален езофагит и 3-5 дни за ерозивно) облекчаване на клиничните симптоми (киселини, болка в епигастриума и/или зад гръдната кост и др.).

• Определен е оптималният режим на ефективно лечение с лекарството Sanpraz 40 mg 1 път/ден в продължение на 30 дни за усложнени и неусложнени форми на ГЕРБ.

• Приемът на санпраз при лечение на пептична язва и пептична язва LDL в доза от 40 mg 2 пъти/ден е по-ефективен при заздравяване на язви от 40 mg 1 път/ден, въпреки че са проучени малък брой пациенти. Sanpraz с най-висока степен на доказателства потвърждава ефективността на употребата в състава на тройна анти-Helicobacter pylori терапия.

• Ефектът на санпраз се дължи на мощен антисекреторен ефект, предсказуеми фармакокинетични свойства, висока клинична ефикасност, добра поносимост и безопасност, което прави възможно употребата му при пациенти на възраст над 50 години.

• Схемите на лечение, проведени с помощта на диференциран подбор на дозата на лекарството Sanpraz, потвърждават неговата висока ефективност и горните схеми могат да се използват при лечението на киселинно-зависими заболявания от гастроентеролози.

1. Василиев Ю.В. Клинични и фармакоекономически аспекти на терапията за гастроезофагеална рефлуксна болест/Ю.В. Василиев // Експериментално. и клиники. гастроентерол. - 2002. - No5. - С. 45-47.

2. Шептулин А.А. Диагностика и лечение на стомашно-чревни нарушения на моториката/А.А. Шептулин // Рос. пчелен мед. журн. - 1997. - Т. 5, No 22.

3. Ивашкин В.Т. Препоръки за диагностика и лечение на язвена болест (ръководство за лекари)/V.T. Ивашкин. - М., 2002.