Урок 2. Философия на древен Китай

1. Произходът и основните проблеми на древната китайска философия.

2. Конфуцианството и даосизмът - основните насоки на философията на Древен Китай.

3. Философия на Мо-дзъ като опозиция на конфуцианството.

4. Китайската медицина като аспект на философията.

Целта на семинара: разгледайте основните проблеми на древната китайска философия, запознайте се с възгледите на древните китайски философи, разгледайте връзката между философското знание и медицината.

Работейки по първия въпрос, е необходимо да се разгледа произходът и развитието на философията на Древен Китай, да се определят основните проблеми.

1) въпросът за произхода на злото. Авторите на "Петокнижието" вярвали, че източникът на злото е човекът.

2) проблемът за произхода на света. "Книгата на историята" говори за пет елемента (вода, огън, дърво, метал, земя) и пет природни явления (дъжд, слънце, топлина, студ, вятър). Важна роля в обяснението на Вселената се възлага на две полярни и едновременно взаимозависими сили (принципи) - Ян и Ин. Ян е мъжки, лек и активен принцип (дух). Той управлява небето. Ин е женствен, тъмен и пасивен принцип. Той управлява земята. Ин и Ян не съществуват сами по себе си, а във взаимодействие помежду си, в комбинация от техните сили. Редуването на Ин и Ян се нарича път (Дао), че всички неща минават.

4) В китайските митове произходът на света е свързан със свръхестествен човек на име Пангу, от чиято въздишка се появиха вятърът и облаците, от главата - гръм, от лявото око - слънцето, от дясно - луната, от торса с ръце и крака - четири кардинални точки, от кръвта - реките, от потта - дъжд и роса, от блясъка на очите - мълния и пр. И се появиха хора от паразитите, които бяха открити по тялото на Пангу. Униженото, подчинено положение на човека е характерно за цялата китайска философия. Образно казано, човек е градинар; неговото задължение е да се грижи за градината, но да не променя нищо. Всяка промяна е зло.

Втората задача е да разкрие същността на основните философски и религиозни учения на Древен Китай, да разгледа значими концепции за древнокитайския мироглед.

Една от доминиращите тенденции в китайската философия е даоизмът, възникнал през втората половина на I хилядолетие пр.н.е. д., чийто основател се счита Лао Дзъ. Централната концепция на даоизма - Дао - е невидим, вездесъщ, естествен закон на природата, човешкото общество, поведението и мисленето на индивида, неотделим от материалния свят и управляващ го. Познанието на Дао е идентично с познанието на универсалния, вътрешен закон за саморазвитие на природата и нейната самоорганизация. Освен това познаването на Дао също предполага способността да се спазва този закон.

В даоизма на човека се приписва двойствена природа. Първото му начало идва от Дао. Следователно е вярно и естествено. Вторият принцип се поражда от собственото его на човека с всичките му лоши наклонности, страсти и заблуди. Следователно тя е фалшива и изкуствена. В истинския човек истинската природа трябва да победи фалшивото.

По този начин етичният идеал в даоизма е човек, който притежава Дао и най-висшия де, отношението му към света се определя от принципа на бездействието - wu wei. Той следва естествения закон на Дао и го усъвършенства в себе си - в душата си.

Основателят - конфуцианството - беше Конфуций (551 - 479 г. пр. Н. Е.). Той малко се интересуваше от проблемите на материалния свят и космогонията. Дао за Конфуций е морален закон, етичен принцип, начин на поведение, дълг. В центъра на учението на Конфуций са проблемите за съжителството на човека и обществото. Тъй като самият човек е бил считан от Конфуций за функционален елемент на обществото, е било необходимо да се разработят правилни правила за поведение (ритуал) и да се спазват тези правила. Всеки човек трябва да е на мястото си (да изпълнява функциите си). Конфуций не само идентифицира обществото и държавата, но и настоя, че държавата е голямо семейство, в което интересите на колектива са по-високи от интересите на индивида.

Конфуций разработи модел на съвършен човек („благороден човек“), който за обикновените простосмъртни „по-ниските хора“ трябва да действа като етичен идеал. „Благородният човек“ има пет добродетели (перфектни качества): човечност (рен), справедливост и дълг (у), познаване на правилния ритуал (ли), мъдрост (джи), уважение (xiao). Общата формула на морално поведение: "Това, което не си пожелавате, не правете на другите").

„Благороден съпруг“ е не само етичен, но и политически идеал. Перфектният владетел, представител на политическия елит, трябва да притежава пет качества. Това според Конфуций е тайната на управлението. Императорът учи своите поданици на правилно поведение чрез примера си. „Защо, управлявайки държавата“, пита китайският мъдрец, „убива хора? Ако се стремите към добро, тогава и хората ще бъдат добри ".

Дао(буквално "път") - едно от най-важните двусмислени понятия­тии на китайската философия. Означава: а) универсален космически закон; б) естествения, естествен ход на нещата; в) Абсолютът като най-висшето състояние на битието - началото и края на всички неща; г) символ на най-висшата космическа хармония.

Те- концепция, която в много отношения е близка до концепцията за "Дао". В съществително­nosti, de е трансформирано Дао, проявено и достъпно за възприятие. В онтологичния смисъл de понякога означава нещо като материална субстанция.

Рен- основната концепция на конфуцианството. Означава човешко­ност "," милост "," човечност ". Рен е едно от „петте постоянства“, които един перфектен човек трябва да има.

И - "чувство за дълг", "дълг-справедливост". В широк смисъл и са морални принципи, които трябва да се спазват­да бъде перфектен човек по собствена воля, по силата на своята добродетел.

Ин- ян - сдвоени понятия, в широк смисъл, които изразявам­идеята за двойствеността на началото на битието. Ин - ян - диалектически­небесна двойка, при която едното начало неизбежно предполага второто. Има безброй конкретизации на този абстракт.­двойственост на ракта: тъмнина - светлина, движение - почивка, земно - небесно, студено - топло, женско - мъжко, смърт - живот и др.

Лий - „ритуал“, „церемония“, „етикет“. Лий е всякакъв­нови норми на поведение - религиозни, светски, семейни.

Джи - мъдрост, знания, интелигентност, интелигентност.

Сяо - един от етичните принципи на конфуцианството - „sy­нова почит и уважение към по-големия брат. " Да правиш xiao означава да служиш на родителите според правилата на li.

Тиан- Небето, което се възприемало като някакъв върховен бог­военна сила.

Ву Син - пет основни елемента на Вселената: дърво, огън, земя­ла, метал, вода.

Вувей(„Бездействие“) - в даоизма означава следване на естественото­венозна

закони и ненарушаване на собствената им воля.

Ци - букви, „дъх“, „етер“, „жизнена енергия“, „сила“. Ци е духовна материална енергия, жизнена сила. Тя има времена­лични състояния в зависимост от нивото на проявление - космос­логически, антропологични и психологически.

Джун Дзъ- „перфектен“, „достоен“, „благороден че­скъпи "(" съпруг "), благодарение на което се поддържа балансът в света. Джун-дзъ - конфуциански идеал за човек с пет постоянства (перфектни качества) - ren, и, li, xiao, zhi.

Третата задача е да се сравнят философските възгледи на Конфуций и Мо Дзъ.

Третата голяма философска школа на Древен Китай се счита за Моизъм, основан от Мо Ди (Мо-дзъ) 479-400. Пр.н.е.

В центъра на етичните учения на Мо-дзъ е идеята за „универсална любов“ джианай, противопоставяща се на конфуцианския принцип на рен. Той вярваше, че сътресенията и раздорите в страната възникват, защото хората престават да се обичат. Според него небето е моделът на владетеля, благодарение на неговата филантропия.

Отхвърляйки концепцията за съдбата, моистите вярваха, че нейното приемане обезсмисля всички човешки дела. Хората трябва със собствени усилия да постигнат просперитет, да увеличат материалното богатство. Считайки хората за най-висшата ценност, те идентифицираха волята на небето и волята на хората. Имитирайки небето, следвайки неговата воля, управляващите трябва да обичат хората. Владетелите трябва да почитат мъдростта, да подбират обслужващи хора не заради благородството и способността им да се ласкаят, а заради деловите качества, да слушат с уважение, когато им се казва истината. Влажниците съветват да бъдат критични към традицията, като избират само доброто от нея. Отхвърляйки пристрастяването на конфуцианците към традицията и ритуала, те също не фетишизират закона. Законът е спомагателно средство за контрол, следователно законите трябва да отговарят на волята на небето, да служат на всеобщата любов.

Решавайки четвъртия проблем, е необходимо да се разгледа връзката между древната китайска философия и медицина, да се определят спецификите и особеностите на източната мъдрост. Подгответе съобщение или презентация на тема „Китайската медицина като аспект на философията“.

Тема 3. Основните проблеми на философията на Древна Гърция (4 часа)