Ролята на психологията и педагогиката в работата на икономист (стр. 1 от 4)

В сферата на икономическите действия често възниква ситуация, при която психологическите аспекти на икономическата дейност влияят върху решенията какво, как и за кого да се произвежда, с което се занимава икономиката или нещо, което характеризира резултатите от тези решения. В този случай икономистите изискват знания за психологическите аспекти на човешкия живот. В същото време, за да се оцени адекватно ситуацията на пазара в резултат както на отделни решения на участниците в пазарните сделки, така и на съвместни решения, икономистът трябва да може да прави разлика между общото и индивидуалното в човешката психика.

Какво кара хората да посягат един към друг, защо човек толкова упорито, неуморно търси общество от себе си, защо желанието му е толкова остро, толкова властно откъснато от душата си, за да разкаже на другите за себе си, за своите мисли, своите стремежи, за преживяването му като необичайни впечатления и най-обикновени, обикновени, но по някаква причина интересни за него? Защо имаме толкова забележима тенденция да погледнем в духовния свят на хората около нас, да разгадаем тайната на собственото си „Аз“? Защо ни трябват приятели, другари, събеседници, като цяло всички, с които бихме могли да влезем в контакт? Или с други думи: защо толкова ни е необходима комуникация с други хора? Че това е навик, научен от нас в обичайните за нас условия на социален живот, който е израснал от подражание в процеса на нашето развитие, или е нещо по-неотделимо от нас, толкова здраво свързано с нас, колкото и за например необходимостта да се диша, да се яде сън? Какво е комуникация?

Първият тип контакти се наричаше дейност и може да се определи като специфичен вид човешка дейност, насочена към познаване и трансформиране на околния свят, включително себе си и условията на съществуването на човека. В дейност човек създава обекти на материална и духовна култура, реализира своите способности, съхранява и подобрява природата, изгражда обществото, създава нещо, което не е съществувало в природата без неговата дейност.

Вторият тип контакти се характеризира с факта, че взаимодействащите помежду си страни са живи същества (организъм с организъм), обменящи информация. Този тип вътревидов и междувидов контакт се нарича комуникация. Комуникацията е характерна за всички живи същества, но на човешко ниво тя приема най-съвършените форми, става съзнателна и опосредствана от речта.

Съдържанието на комуникацията е информация, която се предава от едно живо същество на друго в междуиндивидуални контакти. Съдържанието на комуникацията може да бъде информация за вътрешното мотивационно или емоционално състояние на живо същество. Един човек може да прехвърли информация на друг за съществуващите нужди, разчитайки на потенциално участие в тяхното удовлетворение. Чрез комуникация данните за техните емоционални състояния (удовлетвореност, радост, гняв, тъга, страдание и др.) Могат да се предават от едно живо същество на друго, ориентирано към приспособяване на живо същество към контакти по определен начин. Една и съща информация се предава от човек на човек и служи като средство за междуличностно приспособяване.

Целта на комуникацията е това, което човек има за този вид дейност. При животните целта на комуникацията може да бъде да накара друго живо същество да предприеме определени действия, предупреждение, че е необходимо да се въздържат от каквито и да било действия. Майката например предупреждава малките за опасност с глас или движение; някои животни в стадото могат да предупредят други, че жизненоважни сигнали са били възприети от тях.

Нека характеризираме структурата на комуникацията, като подчертаем три страни в нея. Комуникативната страна на общуването или общуването в тесния смисъл на думата се състои в обмена на информация между общуващите индивиди. Интерактивната страна се състои в организиране на взаимодействие между общуващи индивиди, т.е. в обмена не само на знания, идеи, но и на действия. Перцептивната страна на комуникацията означава процес на възприемане и познаване помежду си от комуникационните партньори и установяване на тази основа на взаимно разбиране.

Разбира се, всяка от тези страни не съществува изолирано от другите две и тяхната изолация е извършена само с цел анализ. Всички посочени тук страни на комуникация се разграничават в малки групи - колективи, т.е. в условия на пряк контакт между хората.1

Разглеждането на курса по психология и педагогика при изучаването на икономическата теория се дължи на факта, че психологическите фактори играят съществена роля в икономическия живот, проявявайки се чрез свободна воля в определен избор както на потребителите, така и на производителите. Следователно разглеждането на свободната воля за студентите по икономика не е нищо повече от определяне на условията за съвпадение на действията на потребителите и производителите с естествения ход на икономическото развитие.

Волята е съзнателното регулиране на поведението (активността и общуването) на човека, свързано с преодоляване на вътрешни и външни пречки. Това е способността на човека, която се проявява в самоопределение и саморегулация от него на неговото поведение и психични явления.

Основните признаци на волевия акт:

1) прилагане на усилия за извършване на волеви акт;

2) наличието на добре обмислен план за изпълнение на поведенчески акт;

3) повишено внимание към такъв поведенчески акт и липсата на непосредствено удоволствие, получено в процеса и в резултат на неговото изпълнение;

4) често усилията на волята са насочени не толкова към победата над обстоятелствата, колкото към надмогването на себе си.

В момента в психологическата наука няма единна теория на волята, въпреки че много учени се опитват да развият цялостна доктрина на волята с нейната терминологична сигурност и недвусмисленост. Очевидно тази ситуация с изучаването на волята е свързана с борбата, водена от началото на 20-ти век между реактивната и активната концепция за човешкото поведение. За първата концепция понятието за воля е практически ненужно, защото нейните поддръжници представят цялото човешко поведение като реакция на човека към външни и вътрешни стимули. Поддръжниците на активната концепция за човешкото поведение, която наскоро стана водеща, разбират човешкото поведение като първоначално активно, а самият човек - надарен със способността съзнателно да избира форми на поведение.

Волевата регулация на поведението се характеризира със състоянието на оптимална мобилизация на личността, необходимия режим на дейност, концентрация на тази дейност в необходимата посока.

Основната психологическа функция на волята е засилването на мотивацията и подобряването на тази основа на регулирането на действията. По това волевите действия се различават от импулсивните, т.е. действия, извършвани неволно и недостатъчно контролирани от съзнанието.

На нивото на личността проявлението на волята се изразява в такива качества като воля (степента на необходимото волево усилие за постигане на целта), постоянство (способността на човек да мобилизира своите способности за преодоляване на трудностите за дълго време), издръжливост (способността да възпрепятства действия, чувства, мисли, които пречат на решението за изпълнение), енергия и др. Това са основните (основни) волеви личностни качества, които определят по-голямата част от поведенческите действия.

Съществуват и вторични, развиващи се в онтогенезата по-късно от първичните, волеви качества: решителност (способност за вземане и изпълнение на бързи, информирани и твърди решения), смелост (способност за преодоляване на страха и поемане на оправдани рискове, за да се постигне цел, въпреки опасностите за личното благосъстояние), самоконтрол (способността да се контролира сензорната страна на нечия психика и да се подчинява поведението на човек на решението на съзнателно поставени задачи), самочувствие. Тези качества трябва да се разглеждат не само като волеви, но и като характерологични.