Проблемът за човешкото достойнство в драмата на А.Н. Островски "Гръмотевична буря"

Трагичният конфликт на Катя­рина и мъртвият начин на живот - основният sy­игрална линия.

Драмата представя две групи жители на град Калинов. Един от тях представлява гняв­продължителната сила на „тъмното царство“. Това са Дикой и Ка-баника. Друга група включва Катерина, Ку-лигин, Тихон, Борис, Кудряш и Варвара. Това са жертви на "тъмното царство", аз чувствам същото­груба сила, но по различни начини, изразяващи протест срещу тази сила.

По характер и интереси Катерина рязко се откроява от средата, в която се намира­падна поради вътрешни обстоятелства. То е в е­ключовостта на нейния характер е­ранг на дълбока житейска драма, която

Катерина трябваше да оцелее, след като попадна в „тъмното царство“ на Дивите и Кабанови.

Катерина е поетична и мечтателна натура. Ласката на майка си, която не очакваше душа в нея, грижейки се за любимите си цветя, които Катерина имаше "много, много", бродерия върху кадифе,­църкви, разходки в градината, истории на поклонници и поклонници - това са кръгът на ежедневните дейности, под влиянието на които вътрешният свят на Ка­терини. Понякога тя потъваше в някакви будни сънища, като приказни видения. Катерина говори за детството и девойството, за чувствата, които изпитва, гледайки красивата природа. Речта на Катерина е образна, емоционална­найя. И сега такава впечатлителна и поетична жена попада в семейство Кабано­вой, в заплеснелата атмосфера на фанатизъм и досадно попечителство. Попада в среда, която диша смъртно студено и бездушно. Разбира се, конфликтът между този „тъмен цар­създа "и светлия духовен свят на Катерина за­направено трагично.

Трагедията в позицията на Катерина се усложнява от факта, че тя е била омъжена за мъж, когото не е познавала и не е могла да обича, въпреки че с всички сили се е опитвала да бъде верната съпруга на Тихон. Опитите на Катерина да намери отговор в сърцето на съпруга си се разбиват от робското му унижение, тесногръдие, грубост­Боб. От детството той е свикнал да се подчинява на майка си във всичко, той се страхува да отиде против нейната воля. Примирено понася всички подигравки с Кабаника, без да смее да протестира. Единственото съкровено желание­Идеята на Тихон - да се освободи, поне за кратко, от грижите на майка си, да пие, да се разхожда, така че „да се разхожда цяла година“. Този слабоволен човек, който сам е жертва на „тъмното царство“, е безусловен­но, не само той не можеше да помогне на Катерина, а просто да я разбере, а духовният свят на Катерина е твърде сложен, висок и недостъпен за него. Естествено, той не можеше да предвиди драмата, която се зараждаше в душата на жена му.

Борис, племенникът на Дикий, също е жертва на тези­шумна, свещена среда. Той е много по-висок от „благодетелите“ около него. Образ­знанията, които той получава в Москва, в търговската академия, допринасят за развитието на неговите култури­различни възгледи и нужди, така че е трудно за Борис да се разбира с Кабанови и Дивите. Но му липсва характерът, за да се освободи от тяхната сила. Той е единственият, който разбира Катерина, но не може да й помогне: няма му достатъчно­Решен да се бори за любовта на Катерина, той я съветва да се подчини на съдбата и я оставя, очаквайки, че Катерина ще умре. Липса на воля, неспособност да се бориш за щастието си обрече Ти­khon и Boris да „живеят в света да му­Прочети ". И само Катерина намери сили да предизвика мъчителната тирания.

Добролюбов нарече Катерина „лъч светлина в тъмното царство“. Смъртта на млада, надарена съпруга­блясък, страстна, силна природа за миг озарява­ла това спящо "царство" проблесна на фона на­тъмни, тъмни облаци.

Самоубийството на Катерина Добролюбов е справедливо­той го смята за предизвикателство не само за Кабанови и Дивите, но и за целия деспотичен начин на живот в мрачната феодално-крепостна Русия­тези.