Резюме на разказа на Куприн "Гамбринус"

Gambrinus е кръчма в мазето на южен пристанищен град. Всяка вечер в продължение на много години поред тук свири цигуларят Сашка евреинът, весел, винаги пиян мъж от неопределени години, който прилича на маймуна. Неизменно в шест часа вечерта той идва в кръчмата с цигулка и малко куче Белочка. В същата кръчма мадам Иванова работи като барманка, пълничка жена, с безцветно лице от много години в мазето.

Корабите от много страни пристигат в голямото пристанище, контрабандистите ловуват през нощта, в близост до пристанището има много кафенета, публични домове и приюти. Пристигнали в града и жителите на тези места със сигурност ще посетят "Гамбринус". Саша свири без прекъсване песните на всички народи и региони, поръчани му. До вечерта джобовете му са пълни със сребърни монети. Посетителите вземат малки суми от него и никога не се връщат.

Започва руско-японската война. Саша е отведен в армията. Посетителите на кръчмата са ужасени, един от тях дори доброволно да отиде вместо цигуларя. Саша дава цигулката си на един работник, а кучето оставя на мадам Иванова. Като сирак той изпраща спечелените си пари на далечни роднини. Оставя последната си заплата на барманката, за да може тя да я изпрати на роднините на цигуларя след заминаването му.

Без Сашка и неговата цигулка Гамбринус става празен. Собственикът кани различни музиканти, но те са засипани с колбаси. С времето обаче Саша е забравена. В кръчмата свири акордеонист, а само мадам Иванова и кучето Катерица си спомнят за цигуларя.

Година по-късно Саша се завръща. Акордеистът е изритан, въпреки подписания с него договор, и „Гамбринус“ отново оживява.

Скоро в града започва еврейски погром, но Сашка спокойно минава по улиците, не е докоснат. Един от размирниците, ядосан, че не може да докосне Саша, убива кучето си Беллечка.

Детективите влизат в „Гамбринус“, един от които е Мотка Гундоси, покръстен евреин. Между него и Саша има кавга. Сашка разбива цигулката срещу Гундосой и той иска да го заведе до гарата, но тълпата скрива цигуларя. Арестуват го вечерта на път от кръчмата.

Три месеца по-късно Саша се завръща. Лявата му ръка е усукана, „усукана с лакътя встрани“ и не се разгъва, очевидно сухожилието е повредено. "Нищо! Човек може да бъде осакатен, но изкуството ще издържи всичко и ще спечели всичко ", казва Саша, с добрата си ръка взема хармоника и започва да свири любимите песни на посетителите на„ Гамбринус ".