Книжна булка без място, стр. 47. Автор на книгата Наталия Сапункова

Онлайн книга "Булка без място"

Малко по-късно самият Ириней поставя Чаяна в седлото, отблъсквайки Велемил. И Велемил, пребледнял, играеше с скулите си, гледаше недоволно, но принцесата нямаше много общо с него преди, а сега го направи. По-голямата благородничка също видя това, току-що излезе от хижата. Тя не бързаше да се радва, само гледаше намусено, мърмореше:

- Така че след това. О, добре.

И тя подаде на Веелка риза, ризата си, която беше свалила тази сутрин.

- Ето, виж, Огнявушка, виждаш ли нишката на подгъва? Да, този, с възли. Какво казваш?

Конецът беше избелен, лен, в цвета на ризата и не може веднага да се види такава нишка. Някой зашива тъканта с него, като завързва възли след всеки шев, и да направите това случайно, разбира се, би било сложно и няма нужда. Нямаше нужда от тази нишка. Само ако за гадаене.

Велка завъртя краищата на конеца в пръстите си, призна:

На ризата й! Но какво се прави, какво и кой се нуждае от нея?

И силата отново дойде, не се обади. Защо, тя нямаше да дойде от всички тези сутрешни грижи! Дойдох, скъпа моя, в тила ми беше изпълнен с тежест, в пръстите ми пулсираше. Да, и е вярно, как можеш да разбереш нещо без нея, освен че е имало гадаене.

И как човек да не е магьосник, ако има нужда от това от време на време? Този път Воевна не се възмути, а само напрегнато чакаше какво ще каже принцесата.

Веелка отново завъртя конеца в пръстите си и въздъхна с облекчение:

- Тук не чувам зло. Те не искаха да ме наранят. Изглежда точно обратното. Това е за сила, сръчност, остро око. За добро здраве. Не разбирам защо. Беше ли ми направено точно? Може би носех тази риза случайно?

Можеше да е толкова лесно. Века облече поднесените ризи, а самата Воевна ги наблюдаваше със сестра си. И очарована нишка някак се появи на ризата, такава, че няма да причини вреда, само полза, освен ако ...

Е, да, щях да предотвратя съня. Ето как стражите трябва да говорят, че са нащрек преди зазоряване - никога няма да заспят. Тя никога не е спала. Не устоях, излязох на двора. И дойде Венко. Сякаш нарочно не е спала, за да я намери Венко близо до хижата! В противен случай как бихте го намерили? И вратата беше заключена.

Всичко е объркано!

Някакъв инцидент, не иначе. Конспирацията може да е много стара и ризата неочаквано й помогна да види Венко.

- Не е опасно - повтори Века, - казвам със сигурност.

Благородничката взе ризата си, въздъхна:

- И кой би ме предупредил неразумно.

Ириней прекарваше все повече време близо до Чаяна. Веднъж почти се бият с Велемил, но Горибор се намесва. Любица каза на Велка това, а съпругът й, боляринът Городей, каза на този:

- Значи княз Горибор сам разпръсна и двамата, казва, срамувате се, намерили сте място и време да забавлявате хората! Срамно е за братята-принцове да се бият помежду си за булката. Помолете момичето за обръч и всичко тук, на което тя дава, на това и на булката. И техният болярин пристигна навреме, също говори с всеки поотделно. Да, и вижте, сега единият не се приближава до другия и гледайте с всеки ред.

Да, това е. И да се биеш с две момчета заради момиче не е нищо особено, случва се, но само братя наистина се срамуват. Дори и да не са принцове, по-малкият трябва да отстъпи на по-големия, освен ако родителите не преценят другояче, или момичето, или нейните родители. Все едно за най-възрастния да се ожени първи. И най-големият тук е Велемил. Може дори да не му хареса, че по-младият пресича пътя?

Въпреки че в крайна сметка се казва, че всеки от принцовете, които те, булките, могат да изберат! Те могат, но момчетата са обидени, те имат свои собствени резултати помежду си.

Чаяна сега яздеше докрай с Ириней, на известно разстояние от Веелка, и избягваше разговорите с нея; вечер болярите или слугите не я пускаха. Веелка се примири: ако сестра й започне нещо, изглежда неприятности не са се случили. Това означава, че можете да говорите по-късно, да питате, Чаяна ще се успокои и ще ви каже. А може би дори иска да се похвали, защото това се оказа за нея. И руните са предсказали същото, което означава, че не може да има гадаене, но какво се е случило - тогава ще бъде разпознато.

И Любица не остави Веелка на крачка. Ако отначало яздеше на каруца, сега също се качи на кон и беше много сръчна на кон.

„Моят болярин не го харесва“, обясни тя тихо на Велке със смях, „Аз съм на кон, на лице, всички гледат, който иска, но той ми ревнува. И аз самият обичам да карам така, баща ми позволи!

Имаше какво да се погледне: стройната, висока, с черен венец млада благородничка беше много добра, макар че се обличаше дискретно на пътя и не взимаше копринените си шапки от сандъците и с яркосини мъниста, бродираната шапка [ 38] над високото й чело едва ли беше по-ярко от окото.

Изглежда, че Ириней постепенно е забравил коя е Велка. Мрачният Велемил се изгуби сред мъжете пред отряда и не се появи на очи, а Горибор и Джарабран само любезно се поклониха, като се държаха на прилично разстояние. Веднъж обаче Горибор се приближи до нея, с която се възстанови, с Ветрян. Вятърната мелница започна да й се кланя, благодари, тя се засмя, поклони се в отговор:

- Бъди здрав и живей дълго, добър човек! Когато дъщеря ви се роди - наречете я Суифт, така се нарича вашият спасител, нейното лекарство ви е отгледало.

Смутен, човекът обеща, гледайки принцесата с блестящи очи:

- Да го назовем! Не дъщеря, значи племенник, но сега това име ще бъде в нашето семейство, тъй като вие командвате!

- И ще се погрижа да не забравя - удари го Горибор по рамото, - върви засега.

- Как мога да забравя какво съм обещал на принцесата си? - възмути се неочаквано човекът.

- Виж ти - принцесата! Не говори, ще го дразниш - издърпа го Горибор и когато смутеният човек си тръгна, той се усмихна на Велка, - разбираш ли, ти вече си принцеса за него. Може би с мила дума?

Веелка се смути, наведе глава и Горибор, засмян, си тръгна.

- Какви скучни ухажори станаха, Огнявушка, - Любица не можа да устои някак си, - добре, ясно е с една булка, но ти остана. Защо са изгубени?

- Може би защото Чаян повече харесва Чаян?

- О, аз се забавлявах! - бойаринът наистина се засмя високо. - Не те харесваш? Откъде го взе, какво може да бъде, кой ти е казал тази глупост?

- Сами разбирате - сви рамене принцесата, - не приличам на сестра.

- Може би ще запомнят - лесно се съгласи Века.

Никой по някаква причина не видя как соколът Ириней хваща малката си костенурка. Това означава, че костенурката може да хване сокола си, който би се усъмнил?