Реализмът в европейската култура от XIX век

Заедно с романтизма през 40-те. XIX век. гънки и ut­се утвърждава като независима тенденция реализъм.

Критичният реализъм поставя задачата за вярно, обективно и дълбоко отразяване на реалността. Тази позиция не означаваше просто копиране на това, което е. Творческият метод на реализма предполага цялостен анализ, дълбоко проникване в същността на явленията и фактите, типизиране и подбор и оценка на събитията. Следователно представителите на реализма се стремят към максимална обективност, конкретно историческо отражение на реалността. Избягвайки копирането на реалното, преодолявайки емпиричната реалност, за разлика от натурализма, реалистите откриват най-съществените прояви на битието, подлагайки факти на духовно разбиране, строг подбор, изобразявайки живота във формите на самия живот. Те говореха на ясен, ясен, твърд език, който замени разклатените, артистични метафорични реалности.

В търсене на нови изразни средства реалистите се впуснаха в най-смелите експерименти. Школата на художниците в Барбизон (Т. Русо, Ж. Дюпре, Н. В. Диас, К. Ф. Добини) откри нови принципи на пейзажната живопис, откриха се нови възможности за предаване на светлина и въздух. В музиката и оперния театър също настъпиха стилистични промени: драматизмът на музикалното действие и характеризирането на героите се приближиха до реалния живот, мелодията на народната песен беше включена в професионалната музика, широко използвани съвременни ежедневни жанрове. Чертите на реализма намериха ярък израз в музикалните произведения на Г. Верди, К. Ф. Гуно,

J. Bizet и др.

Изкуство на Европа от края на 50-те. влезе в ерата упадък. Декадентът в своя генезис е сложно и противоречиво явление. Този термин се използва като означение на кризисни явления в духовната култура от края на 19 - началото на 20 век, белязани от настроения на безнадеждност, песимизъм­ма, декаданс (Д. Ръскин, А. Рембо, О. Уайлд и др.).

Идеите са много търсени в определени кръгове ирационална философия. Тези процеси се изразяват в различни стилове. Един от водещите стилове - импресионизъм (Френски. - впечатление). Импресионистите (К. Моне, Е. Мане, Е. Дега, О. Реноар и други) си поставят за задача да­наблюдение и изследване на околната среда­в нейните различни индивидуални прояви и пренасяне на резултатите от нейните наблюдения в изкуството. С други думи, те се опитаха да изразят не само това, Какво вижте, но също като виждате, и новата визия е насочена главно "Визуално съществително­ности " от нещата.

Появяващата се криза на реалистичната традиция­намери оживен израз в постимпресионизъм П. Сезан, В. Ван Гог, П. Гоген и др. Характеризира се с черти на подчертан­субективизъм, мистика, символизъм в показването на реалността.

Въз основа на реализма през 80-те. XIX век. възниква натурализъм (бра­Tya Goncourt, A. Daudet, E. Zola). Но ако реализмът беше наситен с „копнеж по идеала“, натурализмът е напълно лишен от всякаква идеална поезия на човешките ценности.