Реакцията на тъканите на апикалния пародонт към гутаперчовия щифт, изваден от върха на корена.

КАТО. Григорян, Доктор на медицинските науки, професор

ТЯХ. Макеева, d.m.s., О. Ю. Морозов, лекар

Медицинска академия. Сеченов, Москва

В съвременната стоматология един от неотложните проблеми е качеството на ендодонтското лечение. Хроничните одонтогенни огнища, които се развиват в резултат на некачествена обтурация на кореновите канали в 85-95% от случаите, са причина за остри възпалителни заболявания на лицево-челюстната област, интоксикациятялото и дори развитието на фокални заболяванияNiy (Rabinovich A.S., 1960; Shargorodsky A.G., 1990; Bazhanov N.N. et al., 1996; Borovsky E.V., 1997; L. J. Wolsh, 1997).

Често срещан апикален аспектпри извършване на някакви ендодонтски манипулации е fiсиологичен връх на корена (Chumakov A.A. et al., 1991; Иванов B.C. et al., 1984; Keitel S. et al., 1989), но този анатомичен образлокализацията е много разнообразнабяло (Dummer P. Et al., 1984; Kuttler Y., 1955), което изисква развитието на мелницадартс, приложим във всяко индив някои случаи.

Общоприето е, че физиолозитес върха на точката на стесняванепари в брой, с 0,5-1,5 мм. отдалечен от рентгенографския връх.

На това място трябва да са краищатавсякакви манипулации в кутиятаНева канал (Грошиков М.И., ПатРикеев В.А. 1976; Дмитриева Л.А. Гранкина Н.В., 1985; Moschil A.I. и др., 1987; Байрамов М.Б., 1994; Weine F., 1982).

Решаване на проблема за постигане на необходимата плътност и обемно запълване на кореновия канал, особеноbenno в присъствието на странични клонипоследното, и предвид ненадеждносттаобтурация с използването на някои пасти, доведе до използването в ендодонтската практика на различни видове щифтове в комбинация с коренаvymi уплътнители-лепила.

В стомата се използва гутаперчатология от 19 век, но как маматериал за постоянна обтурация на кореновия канал широко разпространентя беше ранена в чужбина от седемдесетте години на двадесетата масатиа (Gutierrez et al, 1969; Horsted, Nygaard-Ostby, 1978; Beatty et al., 1989; Rupprecht V., el al., 1989), а у нас от деветдесетте години (Иванов Б. и др., 1990).

Фиг. 1. Микрофотограми. Титанови импланти в пародонта и костната тъкан

1 ден опит. Уплътняващ слой плат подстанции и обширна зона на остро възпалениешумна инфилтрация около импланта. X40

0 дни опит. Плътен слой от клетъчна фиброзна съединителна тъкан (двойни стрелки) около импланта. Външно може да се видят и дветешироки зони на лимфомакрофаги във филтъруоки-токи (ъгъл със стрелки). Влакнест слой ототделя импланта от костните структури (единична стрелка). X40

30 дни опит. Маси от чужд материал (стрелки под ъгъл) се образуват от частици черен титанов оксид и безцветни адхезивни частици. Покълване на съединителнотъканни нишки в насипно вещество от титанов оксид (стрелки). X100

90 дни опит. Имплантът е заобиколен от деликатно клетъчно влакно, понякога влакнесто, капсулалой (двойни стрелки). Мастна тъкан на междутрабекулярното пространство с голям брой макрофаги, носещи части в тяхната цитоплазматитанов оксид

(ъгъл със стрелки). Виждат се свободно лежащи бучки оксид. X100

Смята се, че премахването на гутавръх щифт, не е устойчивзадвижван от клинични и рентгенологични прояви на пародонтоза и не изисква повторно запълване на кореновия канал, тъй като самият гутаперчен щифт еСя биологично инертна материяскрап (Holland R., et al. 1982; Calura J., et al., 1984; Gutierrtz J., et al., 1969). Назаедно с това има информация за токасичен ефект на гутаперча върху апикалния пародонт (Devis M., et al., 1971) и дори върху развитието на алергиихимична реакция (Boxer M., et al, 1994).

В тази работа ние сме училив експеримента, реакцията на тъканите на апикалния пародонт към апикалната екскреция на гутаперча и кораnevy уплътнител AN-plus.

Материали и методи за изследване. Експериментът се провежда в продължение на 10местни кучета. Възрастта на животните е от 1 до 2 години, теглото е от 5 до 7 кг. Expeритуална намесашофира под интраперитонеалната лентабитурна анестезия с премедикация чрез подкожно инжектиране на хлорпромазин.

Техника на експериментална намеса. След отваряне отдефинирани странични двукоренни зъби (обикновено 4) на долната челюст, дефинираниразделяйки работната дължина с апекс локатор, беше проведено ендодонтско лечение на каналите. Апикалнадупката беше разширена и запълненаКореновите канали на един от корените са изкопани с гутаперча с уплътнител AH-plus (основна група) чрез странична кондензация, а другият коренов канал с титанов щифт със същия уплътнител (контролна група). Основните щифтове от гутаперча и титан бяха поставени в косттанов плат с 5 милиметра. Устията на канала са изолирани със стъкленойономерен цимент. Перфориран отдупката в короната на зъба беше запълнена със сребърна амалгама. Животните бяха извадени от експеримента чрез предозиране на барбитурат в рамките на 1 s, 1,3, 6,12 месеца.

Хистологична обработка на тъканnevy материал. При животните тиотрязан от експерименталната зонавъздействието на денталвеоларните блокове. Фиксиран материал от платоваляйте във формалин и след обезмасляванеалкохолите се декалцифицират в 25% разтвор на трилон В.Следващата хистологична обработка отстрани имплантираните титанови проби от изследваната тъкан на тъканта.Материалът. По-нататъшно обезводняване и наводняванека фрагменти от тъкан в парафин. Добреразделяне в хематоксилин-еозин.

Ориз. 2. Микрофотограми. Имплантиране на титанови пръчки в пародонта и костта