Развитие на костите от мезенхима и на мястото на хрущяла.

Развитие на костите (остеогенеза). Костната тъкан се развива по 2 начина: 1) директна остеогенеза и 2) непряка остеогенеза. Директна остеогенеза характеризиращ се с факта, че­застоялото вещество се развива директно от мезенхима. Това е начинът, по който се развиват плоските кости. Косвен остеоге­не характеризиращ се с факта, че отначало се образува хрущялен модел на бъдещата кост, състоящ се от хиалинов хрущял, съгласно­обемът на мястото на този модел се формира от тръбната кост.

Директна остеогенеза включва 4 етапа на развитие:

1) изображение­образуване на остеогенни островчета;

2) образуването на остеоидна тъкан;

4) развитието на ламеларна костна тъкан на мястото на ретикулофиброзна костна тъкан.

1-ви етап характеризиращ се с факта, че мезенхимните клетки образуват остеогенни островчета. Различни островни клетки­превърнати в остеобласти, в цитоплазмата на които гранулираният EPS, комплексът на Golgi, митохондриите са добре развити, съдържа ALP.

По време на 2-ри етап остеобластите секретират колаген от тип I, остеонектин, т.е. междуклетъчно вещество. Като резултат­тези са образувани от остеоидни (неминерализирани) греди, които имат удължена форма. На повърхността на тези греди, осте­регионите продължават да залагат междуклетъчното вещество, докато лъчите се удължават и удебеляват. В процеса на секреция­активност, някои от остеобластите се зазидаха в междуклетъчното вещество и се превърнаха в остеоцити, раси­положени в пропуски. Вместо тях новите остеобласти се диференцират от мезенхима, които продължават да се отделят­за да се даде извънклетъчно вещество. Образувани соеви греди­движат се в краищата им, преплитат се и се образува остеоидно вещество.

В офанзива 3-ти етап ALP се освобождава от остеобластите, който разгражда глицерофосфатите до фосфорна киселина­слот и въглехидрати. Фосфорната киселина се комбинира с калций­тя, в резултат на което се образува калциев фосфат, който се отлага в остеоидната тъкан под формата на аморфно вещество. В резултат на по-нататъшни трансформации калциевият фосфат се превръща в кристали на хидроксиапатитите, които се прилепват един към друг и към колагеновите влакна с помощта на остеонектин.

Матрични тела с диаметър 1 μm, съдържащи гликоген, участват в минерализацията на костната тъкан.­kogen и ALP. В тези малки тела се отлага калций. Матричните тела се образуват в резултат на изпъкване на цитолемата на остеобластите и се отделят от тези клетки. Тяхното участие в мината­рализацията се състои от 2 периода: 1) образуване на кристали във везикулите и 2) разкъсване на мембраната на везикула, освобождаване на кристала в междуклетъчното пространство и залепването му към колагеновото влакно с помощта на остеонектин (скле­изтичащо вещество, произведено от остеобласти).

В резултат на минерализацията се образува ретикулофиброзна тъкан, която се нарича още първична гъбеста тъкан.­с дебел плат. Около тази тъкан надкостницата се образува от мезенхимни клетки, която се състои от 2 слоя: 1) вътрешен­той е хлабав остеогенен, в който има остеобла­стави и 2) външни влакнести, по-плътни.

Кога 4-ти етап от надкостницата до оформената до­кръвоносните съдове, остеобластите и мезенхимоцитите проникват в каменистата тъкан. През стената на капилярите в костното вещество­моноцитите мигрират, които се диференцират в­теокластите. Остеокластите започват да разрушават ретикулофиброзната костна тъкан, правейки кухини с различни форми в нея. Около кръвоносните съдове, разположени в тях­лобове (лакуни), остеобластите започват да образуват кост­новите плочи, наслагвайки ги една върху друга и се зазидаха в костното вещество, превръщайки се в остеоцити. Слоести­Костните плочи, подредени една върху друга, се наричат ​​остеони. Остеоните, преплитайки се, образуват спонтанна костна тъкан. Между преплитащите се остеони има мезенхимни и остеогенни клетки, междинни слоеве­тъкан, в която преминават кръвоносните съдове. Така ретикулофибната костна тъкан се превръща в ламеларна.

Поради остеобластите на вътрешния слой на надкостницата в­кръгът на костния зачатък започва да се образува общ на­костни плочи на ръката, наслояващи една върху друга­guyu, в резултат на което цялата образуваща кост е заобиколена от няколко общи костни пластини.

В бъдеще образуваната ламеларна костна тъкан се разрушава от остеокластите, в образувания лак­остеобластите образуват нови остеони около съдовете. Това преустройство на костната тъкан продължава през целия живот.

Непряка остеогенеза характеризиращ се с факта, че отначало се формира хрущялен модел на бъдещата кост, състоящ се от хиалинов хрущял. Този модел има 1 диафиза и 2 епи­физически. Процесът на вкостяване започва първо в областта на диафизата. В същото време остеоблите се изселват от перихондриума­стави, които образуват перихондрален маншет около хрущялната диафиза, състоящ се от ретикулофибрна (грубо-влакнеста) костна тъкан. Диафизният хрущял вътре в този маншет претърпява дистрофия от­промени и минерализация. Хондроцитите се вакуолизират, техните ядра са пикнотизирани и в резултат те се превръщат в везикуларни хондроцити.

В този момент перихондриумът се трансформира в надкостницата­лице. От страната на последния, през маншета на перихондралната кост, кръвоносните съдове растат в калцифициран хиалинов хрущял, заедно с който идва и мезенът­химоцити, остеобласти и остеокласти. Остеокластите или хондрокластите започват да унищожават калцирания хрущял, образувайки в него лакуни с различна форма. По стените на поло­steus (lacunae) остеобластите отлагат костно вещество, на­наречена ендохондрална кост. Особеността на ендохондралната кост е, че нейното костно вещество съдържа участъци от имел (калциран) хрущял.

Процесът на образуване на енхондралната кост се нарича енхондрална осификация. Енхондралната кост отново се разрушава от остеокласти, което води до образуването на­остроцеребрална кухина. Мезенхимоцити, които са проникнали в това­лоб, образуват ендостеум, който съответства на надкостницата (надкостницата) и подрежда медуларната кухина отвътре.

Рети се образува от мезенхима на кухината на костния мозък­куларната строма на червения костен мозък. Влезте в тази строма­стволови клетки и започва процесът на хематопоеза.

Ретикулофиброзна тъкан на перихондралната костна мъж­хектара също се унищожават от остеокласти, които­в него има удължени кухини. Около кръвоносните съдове на тези кухини остеобластите произвеждат костни плаки чи­линдрична форма, наслоявайки ги един върху друг, което води до образуването на остеони, ориентирани по надлъжната ос на тръбната кост. В същото време от страната на надкостницата­остеобласти, които образуват общи външни костни пластини около диафизата, като също ги наслояват една върху друга. В същото време, от страната на ендостеума, остеобластите образуват вътрешни общи костни пластини. В резултат на това се образуват 3 слоя на диафизата: 1) външни общи костни пластини; 2) слой от остеони; 3) вътрешна обща костна пла­стъбла и вътре - кухина на костния мозък.

Развитие на епифизната жлеза: в момента, когато около диафизата, хрущяла се е образувал перихондрален костен маншет­виещата епифизна жлеза продължава да расте. В епифизната жлеза има 3 зони:

1) външната или дисталната част, която се нарича зона на свободните хондроцити (zona reservata);

2) колона­размразената зона на хондроцитите (zona collumnare), в която хондроцитите се делят чрез митоза и се наслагват един върху друг под формата на колони;

3) зоната на везикуларните хондроцити, характер­което се характеризира с факта, че хондроцитите хипертрофират, вакуолизират се и се превръщат в везикуларен и­точното вещество около тях е минерализирано.

От страна на диафизата, калцифицираната хрущялна епифизна жлеза претърпява разрушаване от остеокласти, по стените на­наречени кухини, остеобластите полагат кост­общество. Така расте костната диафиза поради калцираната везикуларна зона на хрущялната епифизна жлеза.

Хрущялната епифизна жлеза се увеличава по размер, така че за­проникването на хранителни вещества в центъра на епифизната жлеза е трудно, в резултат на което тя се подлага на минерализация. Кръвоносните съдове растат до минерализирания център на хрущялната епифизна жлеза, заедно с който към това място на влизане­са остеокласти и остеобласти, поради което образуването­там е костното вещество на епифизната жлеза. Въпреки това, между костите епи­тялото и диафизата са хрущяли, наречени метаепифизарна растежна плоча. Поради тази плоча продължи­има нарастване на тръбната кост по дължина - при момчета до 25-годишна възраст, при момичета до 18 години.

В метаепифизната растежна плоча се разграничават 3 зони:

1) граничната зона, разположена на границата с костната епифизна жлеза, където клетките са разположени неправилно;

2) колонна зона, където са пролифериращи хондроцити­поставени един върху друг и подредени в колони;

3) зона на везикуларни хондроцити, около която има калцифицирано междуклетъчно вещество. Тази зона постоянно се унищожава­се образува от остеокласти и с помощта на остеобласти,­преминава в костната тъкан на диафизата.

По този начин, в метаепифизарната плоча за растеж, един­2 процеса се случват едновременно: 1) пролиферация, т.е. размножаване на хондроцити, поради което тази плоча трябва­би се удебелило и 2) резорбция на калцифицираната част на тази плоча и нейното заместване с костна тъкан. Следователно тази плоча не се удебелява или изтънява преди­момента на прекратяване на костния растеж по дължина. Костният растеж е перфектен­настъпва с изчезването на метаепифизната плоча.

Растежът на костите в дебелина се осъществява благодарение на остеобла­периостална стаза, поради която се образуват общи костни пластини, припокриващи се барабани.

Ламеларна кост плат се разделя на: 1) ком­пактна костна субстанция (диафиза на тръбни кости) и 2) спонтанна костна субстанция (епифиза на тръбни кости и плоски кости). Структурната и функционална единица на фино-влакнеста (ламеларна) костна тъкан (спонтанна или компактна) е костна плоча. Структурната и функционална единица на компактното костно вещество е­отива остеон.

67. Структурата на костта като орган. Костна регенерация и трансплантация.

мезенхима

развитие

68. Структурата на ламеларната и ретикулофиброзната костна тъкан.