Развитие на костите от мезенхима и на мястото на хрущяла.

Развитие на костите (остеогенеза). Костната тъкан се развива по 2 начина: 1) директна остеогенеза и 2) непряка остеогенеза. Директна остеогенеза характеризиращ се с факта, чезастоялото вещество се развива директно от мезенхима. Това е начинът, по който се развиват плоските кости. Косвен остеогене характеризиращ се с факта, че отначало се образува хрущялен модел на бъдещата кост, състоящ се от хиалинов хрущял, съгласнообемът на мястото на този модел се формира от тръбната кост.

Директна остеогенеза включва 4 етапа на развитие:

1) изображениеобразуване на остеогенни островчета;

2) образуването на остеоидна тъкан;

4) развитието на ламеларна костна тъкан на мястото на ретикулофиброзна костна тъкан.

1-ви етап характеризиращ се с факта, че мезенхимните клетки образуват остеогенни островчета. Различни островни клеткипревърнати в остеобласти, в цитоплазмата на които гранулираният EPS, комплексът на Golgi, митохондриите са добре развити, съдържа ALP.

По време на 2-ри етап остеобластите секретират колаген от тип I, остеонектин, т.е. междуклетъчно вещество. Като резултаттези са образувани от остеоидни (неминерализирани) греди, които имат удължена форма. На повърхността на тези греди, остерегионите продължават да залагат междуклетъчното вещество, докато лъчите се удължават и удебеляват. В процеса на секрецияактивност, някои от остеобластите се зазидаха в междуклетъчното вещество и се превърнаха в остеоцити, расиположени в пропуски. Вместо тях новите остеобласти се диференцират от мезенхима, които продължават да се отделятза да се даде извънклетъчно вещество. Образувани соеви гредидвижат се в краищата им, преплитат се и се образува остеоидно вещество.

В офанзива 3-ти етап ALP се освобождава от остеобластите, който разгражда глицерофосфатите до фосфорна киселинаслот и въглехидрати. Фосфорната киселина се комбинира с калцийтя, в резултат на което се образува калциев фосфат, който се отлага в остеоидната тъкан под формата на аморфно вещество. В резултат на по-нататъшни трансформации калциевият фосфат се превръща в кристали на хидроксиапатитите, които се прилепват един към друг и към колагеновите влакна с помощта на остеонектин.

Матрични тела с диаметър 1 μm, съдържащи гликоген, участват в минерализацията на костната тъкан.kogen и ALP. В тези малки тела се отлага калций. Матричните тела се образуват в резултат на изпъкване на цитолемата на остеобластите и се отделят от тези клетки. Тяхното участие в минатарализацията се състои от 2 периода: 1) образуване на кристали във везикулите и 2) разкъсване на мембраната на везикула, освобождаване на кристала в междуклетъчното пространство и залепването му към колагеновото влакно с помощта на остеонектин (склеизтичащо вещество, произведено от остеобласти).

В резултат на минерализацията се образува ретикулофиброзна тъкан, която се нарича още първична гъбеста тъкан.с дебел плат. Около тази тъкан надкостницата се образува от мезенхимни клетки, която се състои от 2 слоя: 1) вътрешентой е хлабав остеогенен, в който има остеобластави и 2) външни влакнести, по-плътни.

Кога 4-ти етап от надкостницата до оформената докръвоносните съдове, остеобластите и мезенхимоцитите проникват в каменистата тъкан. През стената на капилярите в костното веществомоноцитите мигрират, които се диференцират втеокластите. Остеокластите започват да разрушават ретикулофиброзната костна тъкан, правейки кухини с различни форми в нея. Около кръвоносните съдове, разположени в тяхлобове (лакуни), остеобластите започват да образуват костновите плочи, наслагвайки ги една върху друга и се зазидаха в костното вещество, превръщайки се в остеоцити. СлоестиКостните плочи, подредени една върху друга, се наричат остеони. Остеоните, преплитайки се, образуват спонтанна костна тъкан. Между преплитащите се остеони има мезенхимни и остеогенни клетки, междинни слоеветъкан, в която преминават кръвоносните съдове. Така ретикулофибната костна тъкан се превръща в ламеларна.

Поради остеобластите на вътрешния слой на надкостницата вкръгът на костния зачатък започва да се образува общ накостни плочи на ръката, наслояващи една върху другаguyu, в резултат на което цялата образуваща кост е заобиколена от няколко общи костни пластини.

В бъдеще образуваната ламеларна костна тъкан се разрушава от остеокластите, в образувания лакостеобластите образуват нови остеони около съдовете. Това преустройство на костната тъкан продължава през целия живот.

Непряка остеогенеза характеризиращ се с факта, че отначало се формира хрущялен модел на бъдещата кост, състоящ се от хиалинов хрущял. Този модел има 1 диафиза и 2 епифизически. Процесът на вкостяване започва първо в областта на диафизата. В същото време остеоблите се изселват от перихондриумастави, които образуват перихондрален маншет около хрущялната диафиза, състоящ се от ретикулофибрна (грубо-влакнеста) костна тъкан. Диафизният хрущял вътре в този маншет претърпява дистрофия отпромени и минерализация. Хондроцитите се вакуолизират, техните ядра са пикнотизирани и в резултат те се превръщат в везикуларни хондроцити.

В този момент перихондриумът се трансформира в надкостницаталице. От страната на последния, през маншета на перихондралната кост, кръвоносните съдове растат в калцифициран хиалинов хрущял, заедно с който идва и мезенътхимоцити, остеобласти и остеокласти. Остеокластите или хондрокластите започват да унищожават калцирания хрущял, образувайки в него лакуни с различна форма. По стените на полоsteus (lacunae) остеобластите отлагат костно вещество, нанаречена ендохондрална кост. Особеността на ендохондралната кост е, че нейното костно вещество съдържа участъци от имел (калциран) хрущял.

Процесът на образуване на енхондралната кост се нарича енхондрална осификация. Енхондралната кост отново се разрушава от остеокласти, което води до образуването наостроцеребрална кухина. Мезенхимоцити, които са проникнали в товалоб, образуват ендостеум, който съответства на надкостницата (надкостницата) и подрежда медуларната кухина отвътре.

Рети се образува от мезенхима на кухината на костния мозъккуларната строма на червения костен мозък. Влезте в тази стромастволови клетки и започва процесът на хематопоеза.

Ретикулофиброзна тъкан на перихондралната костна мъжхектара също се унищожават от остеокласти, коитов него има удължени кухини. Около кръвоносните съдове на тези кухини остеобластите произвеждат костни плаки чилиндрична форма, наслоявайки ги един върху друг, което води до образуването на остеони, ориентирани по надлъжната ос на тръбната кост. В същото време от страната на надкостницатаостеобласти, които образуват общи външни костни пластини около диафизата, като също ги наслояват една върху друга. В същото време, от страната на ендостеума, остеобластите образуват вътрешни общи костни пластини. В резултат на това се образуват 3 слоя на диафизата: 1) външни общи костни пластини; 2) слой от остеони; 3) вътрешна обща костна пластъбла и вътре - кухина на костния мозък.

Развитие на епифизната жлеза: в момента, когато около диафизата, хрущяла се е образувал перихондрален костен маншетвиещата епифизна жлеза продължава да расте. В епифизната жлеза има 3 зони:

1) външната или дисталната част, която се нарича зона на свободните хондроцити (zona reservata);

2) колонаразмразената зона на хондроцитите (zona collumnare), в която хондроцитите се делят чрез митоза и се наслагват един върху друг под формата на колони;

3) зоната на везикуларните хондроцити, характеркоето се характеризира с факта, че хондроцитите хипертрофират, вакуолизират се и се превръщат в везикуларен иточното вещество около тях е минерализирано.

От страна на диафизата, калцифицираната хрущялна епифизна жлеза претърпява разрушаване от остеокласти, по стените нанаречени кухини, остеобластите полагат костобщество. Така расте костната диафиза поради калцираната везикуларна зона на хрущялната епифизна жлеза.

Хрущялната епифизна жлеза се увеличава по размер, така че запроникването на хранителни вещества в центъра на епифизната жлеза е трудно, в резултат на което тя се подлага на минерализация. Кръвоносните съдове растат до минерализирания център на хрущялната епифизна жлеза, заедно с който към това място на влизанеса остеокласти и остеобласти, поради което образуванетотам е костното вещество на епифизната жлеза. Въпреки това, между костите епитялото и диафизата са хрущяли, наречени метаепифизарна растежна плоча. Поради тази плоча продължиима нарастване на тръбната кост по дължина - при момчета до 25-годишна възраст, при момичета до 18 години.

В метаепифизната растежна плоча се разграничават 3 зони:

1) граничната зона, разположена на границата с костната епифизна жлеза, където клетките са разположени неправилно;

2) колонна зона, където са пролифериращи хондроцитипоставени един върху друг и подредени в колони;

3) зона на везикуларни хондроцити, около която има калцифицирано междуклетъчно вещество. Тази зона постоянно се унищожавасе образува от остеокласти и с помощта на остеобласти,преминава в костната тъкан на диафизата.

По този начин, в метаепифизарната плоча за растеж, един2 процеса се случват едновременно: 1) пролиферация, т.е. размножаване на хондроцити, поради което тази плоча трябваби се удебелило и 2) резорбция на калцифицираната част на тази плоча и нейното заместване с костна тъкан. Следователно тази плоча не се удебелява или изтънява предимомента на прекратяване на костния растеж по дължина. Костният растеж е перфектеннастъпва с изчезването на метаепифизната плоча.

Растежът на костите в дебелина се осъществява благодарение на остеоблапериостална стаза, поради която се образуват общи костни пластини, припокриващи се барабани.

Ламеларна кост плат се разделя на: 1) компактна костна субстанция (диафиза на тръбни кости) и 2) спонтанна костна субстанция (епифиза на тръбни кости и плоски кости). Структурната и функционална единица на фино-влакнеста (ламеларна) костна тъкан (спонтанна или компактна) е костна плоча. Структурната и функционална единица на компактното костно вещество еотива остеон.

67. Структурата на костта като орган. Костна регенерация и трансплантация.

68. Структурата на ламеларната и ретикулофиброзната костна тъкан.