09. Първата битка на Иля Муромец

Билина, художник В. Купчински

Докато Иля грабна коня с камшик, Бурушка-Косматушка се издигна, подхлъзна се на миля и половина. Там, където удариха копитата на конете, бликна извор с жива вода. Илюша изсече суров дъб при извора, постави над извора блокхаус, написа на блока следните думи: „Тук яздеше руски герой, селски син Иля Иванович“.

Досега там се излива жив извор, все още има дъбова рамка, а през нощта мечо звяр ходи до студения извор, за да пие вода и да набира сили.

И Иля отиде в Киев.

Той се качи по прав път покрай град Чернигов.

Докато карал до Чернигов, чул шум и шум под стените: хиляди татари обградили града. От прах, от няколко коня има мъгла над земята, не можете да видите червеното слънце на небето. Да не се плъзне между татарите до сивия заек, да не прелети армията за ясен сокол. А в Чернигов, плач и стенене, бият камбани за погребение. Жителите на Чернигов се затвориха в каменна катедрала, плачеха, молеха се, чакаха смърт; трима царевичи се приближиха до Чернигов, с всяка сила четиридесет хиляди.

Сърцето на Иля пламна. Той обсади Бурушка, изкорени от земята зелен дъб с камъни и корени, хвана върха и се втурна към татарите. Той започна да размахва дъба, започна да тъпче враговете с коня си. Където и да махаше, щеше да има улица; ако махаше, щеше да има странична улица. Иля язди до трима принца, хвана ги за жълтите им къдрици и им каза следните думи:

- О, вие татари-принцове! Да ви взема ли затворници, братя, или да ви сваля насилствените глави? За да те заведа в плен - така че няма къде да те сложа, аз съм на път, не седя у дома, имам само няколко хляба в тороки, за себе си, а не за товароносители. Да свалиш главите си е малка чест за героя Иля Муромец. Разпръснете се по вашите места, сред вашите орди и разпространете новината до всички врагове, че родна Русия не е празна, в Русия има силни, могъщи герои, нека враговете да помислят за това.

След това Иля отиде в Чернигов-град. Той влезе в каменна катедрала и там хората плачат, прегръщат се, сбогуват се с бялата светлина.

- Здравейте, селяни от Чернигов, че плачете, прегръщате, сбогувайте се с бялата светлина?

- Как да не плача: трима царевичи обградиха Чернигов, с всяка сила четиридесет хиляди, така че смъртта идва при нас.

- Отиваш до крепостната стена, поглеждаш към откритото поле, към армията на врага.

Черниговците тръгнаха към крепостната стена, погледнаха в откритото поле и там враговете бяха бити и нокаутирани, сякаш поле беше избито от градушка, пресечена.

Жителите на Чернигов бият Иля с чела, носят му хляб и сол, сребро, злато, скъпи тъкани, ушити с камъни.

- Браво, руски юначе, какво племе си ти? Какъв баща, каква майка? Как се казваш? Ти идваш при нас в Чернигов като войвода, всички ние ще ти се подчиняваме, ще ти даваме чест, ще ти даваме храна и питие, ще живееш в богатство и чест.

Иля Муромец поклати глава:

- Добри селяни от Чернигов, аз съм изпод града от близо до Муром, от село Карачарова, прост руски герой, селски син. Не те спасих от личен интерес и не ми трябват нито сребро, нито злато. Спасих руски хора, червени момичета, малки деца, стари майки. Няма да отида при вас като управител, за да живеете в богатство. Моето богатство е героична сила, моят бизнес е да служа на Русия, да я защитавам от врагове.

Черниговците започнаха да молят Иля да остане с тях поне един ден, за да пирува на весел празник, но Иля отказва и това:

- Нямам време, хората са мили. В Русия има стенание от врагове, трябва да стигна до принца възможно най-скоро, да се захвана с работата. Дайте ми хляб и изворна вода по пътя и ми покажете пътя направо до Киев.

Черниговци мислеха, скърбеха:

- Ех, Иля Муромец, прав път към Киев е обрасъл с трева, никой не е карал по него от тридесет години.

- Разбойникът Славей, синът на Рахманович, се заселил там край река Касис. Той седи на три дъбови дървета, на девет клона. Докато той подсвирква като славей, реве като животно - всички гори се кланят до земята, цветята се рушат, билките изсъхват, а хората и конете падат мъртви.

Тръгвай, Иля, скъпи коварен. Вярно е, точно до Киев триста мили и кръгово движение - цяла хиляда.

Иля Муромец мълчеше, а после поклати глава.

- Не е чест, не похвала за мен, добър човек, да тръгна по кръговия път, да позволя на Славея Разбойника да пречи на хората да запазят пътя към Киев. Ще отида по прав път, неизползван!

Иля скочи на коня си, бичува Бурушка с камшик и той беше такъв, виждаха само неговите хора от Чернигов!