Опозицията на интелигенцията като социологически проблем

Широко разпространено е мнението, че почти родова характеристика на интелигенцията е нейното противопоставяне на властта. Това мнение се осъществява в основната работа на големия съвременен историк Б. Н. Ми­Ронов, който, воден от принципа на интердисциплинарността, често прибягва до исторически и социологически анализ. Той подчертава кога­давайки на думите си конвенционална конотация: „Концепцията образовани за­общество ще се използва за означаване на тази част от обществото - писане­леи, журналисти, хора от интелигентен труд, публични личности, „четящата публика“, която се интересуваше от обществения живот, имаше собствено мнение и го изрази по един или друг начин.. Интелигенцията ще се нарича онази част от образованото общество, която по един или друг начин беше в опозиция на режима. Общество ще означава цялото население­държава, принадлежаща към тази държава, и хора - непривилегировани категории от населението - селяни, дребна буржоазия, занаятчии, работници. "[един].

Разглежданата концепция за интелигенцията не позволява на­да интегрира интелигенцията в системата на социалните отношения. Например това мнение не може да се разпростре върху съвременна Русия.­общество, макар и само защото много хора с висше образование­образование, не принадлежат към интелигенцията, защото те са работници, продават­цами, магазинери, пазачи, проститутки, бездомници и т.н. (оставям настрана въпроса дали чиновниците, бизнесмените, много хора от свободните професии и т.н. принадлежат към интелигенцията. [3]) Интелигенцията се оказва нещо трансцендентален за статистиката. Можете да преброите колко peda в страната­gogs, лекари, инженери и т.н., но никакви статистически данни не можете­изясни кой учител принадлежи към интелигенцията, тъй като той е опозицията­nen, и което не важи, защото е лоялен.

Разбира се, поради тяхната подготвеност, интелигенцията често се отказва­реагира на противоречията на социалния живот по-емоционално, по-бързо, енергично­по-умни от широките народни маси. Но реакциите на „обикновените хора“ имат своите предимства. Често те започват със спонтанни масови демонстрации­Имаше събития от епохално значение. Такъв беше случаят с февр­Рал революция от 1917 г. Основното обаче е различното. Опозиционизмът на широките маси е по-труден за провокиране, за „разклащане“, но също така е по-трудно да се задуши. Той е по-солиден, по-стабилен („инерционен“), без него всички усилия на интелигенцията­лекциите лесно се емаскулират [5]. По този начин, ако сравним опозицията­Както интелигенцията, така и широките маси, се оказва, че и двете имат силни и слаби страни. Следователно е необходимо тяхното единство, способно да укрепи силите на прогреса и да оптимизира тяхното въздействие върху съществуващите обстоятелства и институции.

При такива условия способността на интелектуалец­както към конструктивен труд (= положителни), така и към опозиционни (= негативистични) дейности. Въпросът за връзката между единия и другия се решава в зависимост от обективните обстоятелства и от състоянието на борбата между двамата.­лами, които са носители на тези тенденции. Представители веднъж­личните отряди на интелигенцията, отличаващи се според своите ориентации (лоялни - опозиционни - междинни), имат специални характеристики и­вие [6]. Но възможно ли е да се изолират такива общи качества на интелигенцията, които трябва да са й присъщи и могат да й бъдат полезни от гледна точка и на двете алтернативни позиции?

Вярвам, че това е възможно [7]. Но преди да говорим за такива качества­уа, необходимо е да се реши въпросът с техните превозвачи. Те вече бяха наречени: в­интелигенцията, интелектуалците, професионалистите. Но в същото време беше в основата­Г-н за интелигенцията. Това е естествено: именно тази концепция е традиция­за Русия. Но то трябва да бъде свързано с другите две. Социо­дневниците, занимаващи се с такава корелация, могат да бъдат разделени на два "пъти­ред ":

Въпреки че съотношението и промяната на трите посочени форми не са проучени достатъчно­точно, мисля, че е възможно да се приеме, че историята, без да ги изключва­комуникация, ги подреди в следния идентификационен ред: intel­свобода - интелектуалци - професионалисти. Освен това те са имали и имат своя география (зони на преобладаващо разпространение) и аритметика (мащаб на разпространение). Естествено, тези характеристики за­съществително национален или цивилизационен аспект.

Връщайки се към горната мисъл за възможността да се изолира това­реплики общи качества на интелигенцията, които трябва да са присъщи на нея и моята­може да бъде полезно за нея както по отношение на труда, така и по отношение на опозицията, бих искал да се спра на три взаимосвързани задачи.

Освен това руската интелигенция има дефицит интелигентност, което породи темата за „образовани“ и „образовани“. Интелигентността е съвкупност от субективни свойства на интелигенцията, която определя нивото на нейното развитие. Университетът трябва да формира интелигентен специалист. В много университети този проблем не е решен и дори не е поставен. Той предлага огромни­щети както за обществото, така и за интелигенцията.

Професионализмът органично включва професионална етика. На интелектуалните професии се налагат специални морални изисквания­за съжаление, нивото на съответствие с което в момента сред значителна част от интелигенцията рязко е намаляло. За по-добро съпротивление­За тази тенденция трябва да бъдат свързани моралните изисквания към интелигенцията­да спазва законовите изисквания. Следователно важността на поведенческите­декси на професионални общности. Разбира се, тяхната роля е различна; освен това не всички професионални групи на интелигенцията имат такива кодове. Но по принцип те са необходими и е важно да имате предвид, че сте установили­този вид подход не само допринася за подобряване на ефективността на професионалистите­национална дейност, но те са и мярка за морала­господа.

Някои аспекти на интелигентността, нейната еволюция и индивидуални особености са очевидно недостатъчно изучени. Важно е обаче да се има предвид, че компонентът­вие разузнаването сте тясно преплетени и взаимосвързани, от което е неизбежно­но голямо разнообразие от техните версии и комбинации следва сред различните групи интелигенция и особено сред отделните интелектуалци. С други думи, intel­ligency е феномен, който се разкрива в огромно разнообразие от­индивидуални форми. Всякакви опити за твърдо „завързване“ на разузнаването, прекалено регулират го, подчиняват го на общи принципи, отричат ​​правото­в интелектуалец до критичен и до известна степен скептичен­приемането на реалността може лесно да доведе до насилие над личността, до неуважение към нея. Интелигентността обаче е чужда и на анархичното четене на свободата и организацията, абсолютизирането на релативистката връзка­стремеж към ценности и идеали.

Много остри проблеми на руската интелигенция, които стоят в основата на нейното противопоставяне, в резултат на включването й в средната класа, където тя се смесва с други слоеве от населението, са затъмнени, изместени настрани, в чата в медиите и облечени илюзорно форми. Въпреки това, никакви трикове не могат да изтрият противоречията, причинени от re­трудности и трудности.

По този начин в съвременните условия руската интелигенция не е така­избягва да комбинира лоялни и опозиционни аспекти в своите дейности. С всички противоположни на тези аспекти те съвпадат до известна степен.­дайте, което има положително значение както за интелигенцията, така и за общото­държава, която може и трябва да допринесе за засилването на тази тенденция. Социологията също има своя дял в решаването на този проблем.

[1] Миронов, Б. Н. Социална история на Русия през периода на империята (XVIII - началото на XX век). Ge­независимост на личността, демократично семейство, гражданско общество и върховенство на закона: в 2 тома - 3-то изд. - СПб., 2003. - Т. 2. - С. 110.

[2] Йерман, Л. К. Интелигенция // Съветска историческа енциклопедия: в 16 тома - М., 1965. - Т. 6. - С. 115.

[3] Б. Н. Миронов прави разлика между бюрокрацията и интелигенцията (виж: Миронов, указ на Б. Н. Оп. - Т. 2. - стр. 319).

[4] В някои случаи фактите, цитирани от Б. Н. Миронов, в различна степен расови­разходка с неговото определение за интелигенцията. Така, описвайки резултатите от анкетно проучване на ученици в градските гимназии, където доминират деца от интелигенцията (началото на XX век), той съобщава: „Сред мотивите за избор на професия гимназистите поставят на първо място в­интерес към бизнеса (50% от анкетираните), на второ място - алтруистични съображения (15%), на трето място - материални изчисления (7%, включително по-малко от 1%, които се стремят да станат повече­gaty), на четвъртия - амбиция (2% от анкетираните) "(виж: Миронов, указ на БН, оп. - Т. 2. - стр. 324–325). И къде е прословутата опозиция или поне нейното бягство?

[5] В отговор на тези, които са загубили вяра в потенциала на работническата класа, Б. Ю. Кагарлицки подчерта­кима: без участието на работническото движение успешната борба срещу капитализма е не само немислима, но и безсмислена (виж: Кагарлицки, Б. Ю. Въстание на средната класа. - М., 2003. - С. 317).

[6] Тези единици са подчертани от мен спекулативно. Те не са обект на социологически анализ, който е насочен главно към идентифициране и одобряване, със сто­роне, процесите на дегенерация и изчезване на интелигенцията, а от друга, нейната унив­манталитет в сравнение с интелектуалци и професионалисти, патриотизъм, религия­лоялност, лоялност и др.

[7] Произходът на тази възможност се дължи на факта, че противоположните тенденции в живота­дейностите на интелигенцията, с всичките им алтернативи, са неизбежно съвместими - в една или друга степен, форма и т.н.

[9] Shkaratan, O. I., Inyasevsky, S. A. Социално-икономическо положение на професионалисти и мениджъри // Социологически изследвания. - 2006. - No 10. - С. 19.

[10] Мансуров, В. А. Социология на професионални групи: методология и изследователски опит­niy // Социална и стратификационна диференциация на руското общество: материали на междунар. научна. конф. (25-26 май 2006 г.): в 2 тома - М. - Улан-Уде, 2006. - Т. И. - С. 28-29.

[12] Shkaratan, O. I., Inyasevsky, S. A. Указ. оп. - С. 17-18.

[13] Голям обяснителен социологически речник: в 2 тома/за. от английски - М., 1999. - Т. 2. - С. 118.

[14] Разумни страхове в това отношение изрази М. Н. Руткевич (виж: Руткевич, Н. М. Образование в постсъветска Русия: непоследователността на процеса // Социологически изследвания. - 2007. - № 12. - С. 21).

[15] Виж: Беленьки, В. Х. Проблеми на съвременната руска интелигенция. Опитът от социологически анализ. - Красноярск, 2005. - Гл. 6.

[16] Бакщановски, В. И., Согомонов, Ю. В. Професионална етика: социологическа ра­курсове // Социологически изследвания. - 2005. - No 8. - С. 3.