Прочетете онлайн Wild Magic от Fisher Jude - RuLit - Страница 1

Роза от Елда се наведе над спящия си съпруг и копринени нишки коса докоснаха бузата му, карайки го да трепне. Крал Вран Ашарсон, когото жените от Ейра похотливо и мъжете, завистливо наричащи Северния жребец, след нощните трудове, беше във властта на дълбок сън.

Роза от Елда се усмихна. Сега всеки ден, изолирана в кралските покои, тя се научи да се усмихва наново. По този начин тя използва един от многото подаръци на съпруга си - огледало от полирано сребро, стъкло и живак, закупено от търговци от Галиските острови. Само по себе си беше прекрасно и още повече за Роза Елда, която никога не бе виждала собственото си лице - освен може би отражението му в очите на ентусиазирани мъже.

Казаха й, че е необичайно красива, че е най-съвършената от жените, но самата Роза от Елда не може да прецени това. През целия си живот тя прекарва в Светилището - отдалечена ледена крепост, единствените обитатели на която са черната котка Бета, магьосникът Рахе и Виралай, ученикът на Учителя. Рейч непрекъснато повтаряше на Роуз Елда за това колко е красива, но тъй като той също каза, че я е създал в образ, който е най-приятен за окото му, тези уверения изглеждаха изключително субективни.

След това, когато Виралай я открадна и те заминаха за големия свят, Роуз Елда имаше възможността да определи собствените си критерии за красота и съвършенство. Вярно е, че в самото начало впечатленията й бяха толкова поразителни, че тя намери всяко нещо или създание - от тор муха до могъщо дърво - перфектно и красиво. И в същото време всичко й се струваше смътно познато, сякаш образите, обитаващи сънищата, изведнъж се изплъзнаха от паметта на Роза Елда и се завихриха наоколо, показвани в безброй форми и цветове.

Хората обаче бяха най-объркващи. Роза Елда нямаше представа как да реагира на тях, как да разговаря с тях и затова обикновено мълчеше - просто държеше образите им в себе си, за да може по-късно да си спомни в тъмнината на каретата, където тя, котката и студент е живял по време на пътуването. Най-изненадващото беше как се държаха жените с нея: устните им се усмихваха, но очите им оставаха студени. Мъжете, напротив, моментално се влюбиха в Розата на Елда - те станаха напълно безпомощни, попадайки под влиянието на нейното заклинание, и потърсиха нейната компания; мястото, времето и обстоятелствата нямаха значение. Което, разбира се, още повече дразнеше жените.

Учителят изглежда я е дарил с чар, достатъчен да съблазни всички мъже от Елдата. Виралай осъзнава властта си над мъжете в самото начало на техните скитания и успява да направи богатство, като урежда срещите си с неудържими фенове.

При мисълта за това усмивката се плъзна от лицето й. Роза от Елда посегна към огледалото и надникна в отражението, докато първите лъчи на зората осветиха перфектно заобленото й лице с бледа, млечна кожа. Само дето по брадата на съпруга й имаше бледорозови следи. Отражението я гледаше със зелени очи, въпреки че те бяха по-скоро с цвят на аква. Вран каза, че има очи на русалки и всяка сутрин със смях той оглежда краката й: има ли следи от тайни нощни приключения, има ли прилепнали водорасли или люспи?

Роуз Елда нямаше представа какво има предвид и веднъж му каза за това. Вран беше изключително изненадан, защото всички знаеха приказки за русалки от Северните острови, които приеха човешка форма, за да съблазнят моряци и рибари, а след това отново сложиха рибени люспи и се върнаха в океана, оставяйки любимите си с разбити сърца.

Роуз Елда се усмихна и видя в огледалото как устните й се извиха в бледорозова дъга, бузите й бяха закръглени, а кожата в ъглите на очите й събрана в гънки. Тя отпусна мускулите си и погледна безпристрастно промененото отражение в огледалото. На ярката светлина на утринното слънце Роза от Елда видя най-фините линии, които се движеха от крилата на носа до ъглите на устата и се развяваха в очите. Тя вярваше, че не знае как да изрази чувства на лицето си, но тези следи говореха друго.

Учителят винаги се отнасяше с нея по-скоро като нещо, отколкото като човек. Розата на Елда беше неговото утешение в студената пустота на Светилището. Досега тя нямаше въпрос за мястото, което заема в света, но сега й хрумна нова мисъл.

Веднъж, в далечното минало, тя трябва да се е усмихвала достатъчно често, да се мръщи и да притиска устни, така че тези фини линии да могат да се образуват върху кожата й.

И така, веднъж, в далечното минало, тя имаше друг живот.

В нея се раздвижиха чувства, които Роуз Елда не можеше да определи. Тя пусна огледалото в скута си. Съпругът отново потръпна, клепачите му затрептяха, но скоро той отново заспа дълбоко. Роза от Елда посегна към Вран и отметна кичур тъмна коса от челото му. Мъж от няколко части, помисли си тя, сравнявайки загорелата, напукана кожа на лицето и шията му с беззащитната белота на гърдите и корема му. Тъмните ръце, широко разперени върху ленено покривало, контрастираха рязко с толкова бледи крака, че сякаш принадлежаха на съвсем различен човек. Само къдрава тъмна коса, растяща по цялото тяло, я прави едно цяло, омекотявайки рязките преходи.