Прочетете онлайн Какво се случи с капрал готвач от Kersh Gerald Frank - RuLit - Страница 6

Е, избягах в Ромзи и отидох в Лондон. Там той срещна вдовица, жена на години, тя имаше ленено стоки близо до Лондонския мост. И тя имаше малко пари и ме харесваше. И където нашите не изчезнаха! Взех да и се ожених за нея. Живяхме с нея почти тринадесет години. Тя беше бясна жена, но бързо я опитомих. Тя се казваше Роуз и тя почина точно когато Елизабет стана британска кралица. Година след петстотин петдесет и осем. Беше ужасена от мен - имам предвид Роуз, а не кралица Елизабет - и всичко това, защото прекарах цял ден в бъркане с мед, жълтъци, терпентин и рози. Тя продължаваше да остарява, но аз изобщо не се промених. И разбира се никак не й хареса. Тя ме смяташе за магьосник. Тя каза, че вероятно имам такъв амулет и знам тайната на вечната младост. Ха, по дяволите, тя почти се справи! Само тя също искаше да бъде вечно млада. И аз работих върху бележките на доктор Паре и продължих да приготвям тази смес, направих всичко точно както той, сложих колкото е необходимо, нагрях я и я държах на тъмно, но лекарството не действа по никакъв начин.

- Откъде знаеш? попитах.

- Защо, опитах го на Роуз. Тя ме гризеше и изостряше, докато не се съгласих да опитам. Понякога, докато грабнем, след това опитвам лекарството си върху него. Само че едно и също я лекуваше толкова дълго, колкото и всички хора. И ето какво е интересно: не само, че никоя рана не може да ме убие; Никога не остарявах и нито една инфекция не ме отне - просто не можех да умра! Така че преценете сами: ако можете да натрупате състояние на лекарство, което лекува всякакви рани, тогава колко ще спечелите, ако държите хората млади и здрави завинаги, и?

Ефрейтор Куку замълча.

- Любопитни разсъждения - казах аз. - Бихте ли дали своя еликсир, да речем, на Шекспир. В крайна сметка той пише колкото по-нататък, толкова по-добре. До какви висоти би се издигнал сега? Кой обаче знае? Ако беше пил еликсира на вечната младост през младежките си години, сигурно щеше да остане незряла младост. Може би и до днес той щеше да изпълнява поръчки близо до театъра - да охранява конете на входовете или да вика такси - селско момче, влюбено в театъра, неразкрит гений!

Или ако беше изпил този еликсир към края на живота си, когато пишеше, да речем, „Бурята“, щеше да живее и до днес, стар, изтощен, уморен от живота - всичко отдавна е отвратено, но смъртта го прави не дойде! Но някой разпуснат гуляй от елизаветинското време ще остане разпуснат гуляй в продължение на много векове. Но колко ще се умори от това занимание след сто години и как ще копнее за смърт! О, не, това би било опасно лекарство, ефрейтор Куку!

- Шекспир? - попита ефрейтор Куку. - Уилям Шекспир? Срещнах и него. С един от приятелите му се бихме заедно в Холандия и той ни представи, когато се върнахме в Лондон. Да, Уилям Шекспир: лицето му е закръглено, самият той е плешив. все още размахваше ръце, когато казваше нещо. Той също ме хареса. Говорихме много с него.

- Какво каза той? попитах.

- Наистина ли помня? Попитах, изглежда, че сега си. Така че те просто тълкуваха и това е всичко.

- И какъв човек мислите, че е бил? попитах.

Ефрейтор Куку се замисли малко и каза бавно:

- Ами . на тези, които броят своята смяна и оставят медна монета за чай. Един от тези дни ще сложа малко пари за книгите му, в противен случай не получавам всичко по някакъв начин.

- И така, вашият интерес към еликсира на д-р Паре беше чисто финансов, казах. - Просто искахте да спечелите пари от това, така че?

- Добре - каза ефрейтор Куку. - Аз самият вече съм го използвал, сега няма да умра.

- Никога не ви е хрумнало, че се опитвате да постигнете невъзможното?

- Ето как: знаете ли, че вкусът на едно яйце зависи от това, какво яде пилето?

- И не само вкусът на яйцето, но и цветът му зависи от това с какво е хранено пилето, всеки фермер ще ви потвърди това.

- Яйцето включва това, което яде пилето, като мляко - това, което яде кравата. Мислили ли сте колко различни породи пилета има в света след битката при Торино през петстотин тридесет и седем? И колко различни емисии са се променили през това време? Мислехте, че яйчният жълтък е само една от четирите съставки на вашия еликсир?

Ефрейтор Куку не каза нищо.

- Или вземете рози - продължих аз. - Ако не можете да намерите две абсолютно еднакви яйца, тогава какво да кажем за розите? Ето ви от лозарски регион, което означава, че знаете, че от две лози, растящи почти една до друга, едната може да произведе отлично вино, а другата е безполезна. И при тютюна е същото. А розите се опрашват от пчели, които прелитат от цвете на цвете. Ето защо розовото масло се състои от безброй различни съставни части. Не е ли?

Ефрейтор Куку все още мълчеше и аз продължих с някакъв екстатичен злорад:

- И какво? - попита той мрачно.

- Но всичко това са само цветя, ефрейтор, плодове отпред. Не знам колко роя има. Да предположим, че всеки от тях има хиляда пчели. И всяка пчела носи малко по-различен нектар от другия. И всеки може да го събере от петдесет различни цветя. И всичко, донесено от този рой от хиляда пчели, е смесено. И всяка капка мед във всяка пчелна клетка във всеки кошер се състои от безброй различни частици.

Не говоря за времето - ясно е, че от един и същ кошер медът на шест месеца изобщо не е същият като на десет години. Медът се сменя от ден на ден. И така, ако вземем предвид всички възможни сортове и комбинации от жълтъци, рози, терпентин и мед, какво ще се случи? Опитайте се да отговорите, ефрейтор Куку.