Прочетете онлайн Как дяволът започна да мирише на сяра от Дорошевич Влас Михайлович - RuLit - Страница 1

Влас Михайлович Дорошевич

Как дяволът започна да мирише на сяра

В Дамаск имаше момиче на име Тайланд. Тя беше толкова красива, че когато погледна към небето вечер, звездите скочиха от гнева си и излязоха със завист. Беше прекрасна. Аллах каза на Сатана;

- Докосвайки всичко с гадните си ръце, не смейте да докоснете тайландците. Искам да излея най-доброто масло в най-красивия съд - нека бъде толкова красиво по душа, колкото по тяло.

Дяволът се поклони до земята.

Но, кланяйки се на Аллах със смирение до земята, той помисли със злоба:

- Ето защо ще разбия тази кана с особена радост!

Тайс, съблечен, седеше в леглото, дишаше тежко, вдишваше аромата на цветя, изгаряше, слушаше пеенето на славея и гледаше през прозореца към небето, където звездите танцуваха в кръгъл танц. Звездите падаха и угасваха със завист.

Дяволът измъчвал цветята със знойния си дъх, така че те замирисали по-силно, измъчвал славея с мисли за женската, така че той пеел още по-страстно - и тогава той се появил на тайландците, задавен от някакво непознато чувство.

- Звездите добри ли са? - попита той, приемайки формата на страстен, красив младеж.

- Гледам ги! - отговори Тайланд.

- И колко добре трябва да е там, зад звездите!

- Мечтая за това! Таис въздъхна.

- Така че, позволете ми да ви прегърна, красавице, и ще ви пренеса над звездите!

Дяволът каза така и прегърна тайландците.

Струваше й се, че крила са израснали зад раменете и краката й се вдигнаха от земята. И че в обятията на красива младост тя се втурва все по-високо, по-високо.

Звезди паднаха като огнен дъжд. Някаква невиждана светлина се отвори пред очите ми. Някакъв огън, парещ и сладък, изгори тялото.

И тайландците се втурнаха все по-високо.

Изведнъж крилата паднаха зад нея. И от височина над звездите, тайландците паднаха на земята.

- Защо ме заведе в такъв прекрасен свят, за да ме върне на земята!

И прекрасният млад мъж я целуна и каза:

- Искаш ли пак да те отведа за звездите!

И след като чуха този шепот, ангелите, които Аллах беше изпратил да пазят съня на Тайланд, тръгнаха от вратата й с тъга и дойдоха при Аллах със сълзи.

- Страхотен! Не знаехме как да пазим тайландците. В аромата на цветя, в песента на славея, в тихото примигване на звездите, зъл дух се прокрадна неусетно за нас в стаята на Тайланд - и ние чухме шепот, но това не беше шепот на молитва, ние чух въздишки, но тези въздишки не дойдоха при вас, чухме сълзи, но те не бяха сълзи от благочестие.

И разгневеният Аллах свика душата на тайландците, които бяха заспали от сладко изтощение.

- Защо го направи? - попита Аллах заплашително. - Защо се предадохте на Сатана?

Треперейки, бедната душа на младото момиче отговори:

- Мога ли да си помисля, всемогъщи, че това е Сатана, когато беше красив, като един от твоите ангели? И освен това обеща да ме заведе на небето. Взех го за твоя ангел и му се доверих.

Ужасният Аллах призова пред лицето му Сатана.

- Проклет веднъж, пак проклет! Преструваш се на моите ангели, за да предадеш злото за добро! Така че ще те отбележа с гнева си.

И Аллах удари коленичилия сатана с мълния - и от мълнията вонята на горяща сяра проникна в цялото тяло на Сатана.

- Нека тази смрад бъде моето ново проклятие! - каза Аллах. - По тази воня всеки, който живее на земята, ще ви познае и ще избяга от вас.

Нощта отново дойде.

И отново тайците, съблечени, седнали в леглото, пияни от аромата на цветя, от пеенето на славей, погледнаха през отворения прозорец към звездите и си помислиха:

"Какво има там? След тях? Как бих искал да летя там ".

И изведнъж славеят млъкна, запърха и отлетя, а ароматът на цветя умря във въздуха и въздухът се изпълни със задушаващата миризма на изгаряне и сяра.

На прозореца се появи красив младеж.

- Вие? Тайландците се втурнаха към него, но отстъпиха: „Какъв ужас! Каква воня диша тялото ти! Махай се!

- Пак ще те отведа за звездите, красавице! - помоли се дяволът.

Но тайландците отговориха:

- Излез! Струва ми се, че ме влачиш през гнусната кал! Махай се! Задушавам се близо до теб!

И дяволът, тъжен, го няма.

И иззад вратите чу радостния смях на ангелите-пазачи.

И този смях преобърна душата му. И течеше в монотонна последователност от дни и нощи. Дългите дни и тъжните нощи са като разделителни нощи.

Тайландците погледнаха към звездите и извикаха:

- Вече не вися над теб!

Струваше й се, че звездите й се смеят.

И победеният дявол се скиташе тъжно из градината на Тайланд, с вонящата миризма на горяща сяра, плашеше славеите и караше да утихва ароматът на розите.

По този начин изминаха десет дни и десет еона - нощи. На единадесетия ден тайландците отишли ​​на пазара и се обърнали към опитен майстор, от когото обикновено купувала бижута.

- Не можеш ли да направиш аромата на рози по-силен?